Държавното съфинансиране ще съживи селскостопанското застраховане

Да се отмени въвеждането на данък върху премиите, искат селскостопанските производители

Селскостопанската застраховката трябва да покрива поне 85% от разходите на производителя.
Трябва да се въведе Гаранционен фонд като инструмент за управление на риска заради недостатъчна компенсация от застрахователните компании.
Ако приеме  Закона за въвеждане на данък премии, държавата ще върне производителите в изходна позииця, убеден е   Красимир Кумчев от Асоциацията на земеделските производители в България (АЗПБ)

Господин Кумчев, защо селскостопанското застраховане се движи в рамките на статистическата грешка?
Бизнесът селско стопанство се отличава от всички останали по това че е силно подвластен на природата. Аз се занимавам със земеделие от 30 години и за себе си мога да кажа, че не е имало година без да се застраховам. Застраховането на земеделските култури е неразделна част от целия ми  бизнес план. Но има и стопани със същия стаж, които не са се застраховали дори и един път. Други пък са се застраховали през 10% от периода, в който са фермери. За съжаление, голяма част от колегите в бранша недооценяват този въпрос. Моето мнение е, че единствената причина за това е ниската застрахователна култура.

Крачка към повишаване на застрахователната култура бе приетата схема за държавно съфинансиране на застрахователни премии при плодовете и зеленчуците...
Това беше наша идея, на асоциацията. Приятна изненада за мен бе фактът, че направихме предложението в средата на декември м.г. и още на 31 декември в 16:30 ч. директорът на дирекция "Държавни помощи" в  МЗХ ми се обади да съгласуваме текстовете наредбата. През март схемата за съфинансиране влезе в сила.

Имате ли вече данни какъв процент от производителите се възползват от схемата?
От 167 кандидатствали 154 вече са сключили договори с ДФ "Земеделие". Договорите с Държавен фонд „Земеделие” са за 477 392 лв., с които са подпомогнати общо 15 299 декара площи. За съжаление, нямаме данни колко от фермерите са се застраховали миналата година, за да знаем дали има ръст. В края на сезона предстои да изготвим подробен анализ.

Ще има ли държавно съфинансиране и по други схеми, освен плодовете и зеленчуците?
Да, има такава идея, но единственият лимитиращ фактор е паричният ресурс, с който държавата ще разполага.

Как гледате на една друга идея - за въвеждане на задължителни селскостопански застраховки?
Категорично против задължителните застраховки съм. Преди години по селата имаше една стопанска единица, наречена ТКЗС. При настъпване на застрахователно събитие, идваха застрахователните експерти и правеха оценка на щетите. В момента на територията, където аз развивам бизнеса си, има над 1000 икономически субекта. Ако приемем, че ще има задължително застраховане, застрахователите няма да имат възможност в кратки срокове да оценяват щетите. Ако пък имат такъв ресурс, той би оскъпил застрахователните продукти.

Също друга коментирана идея бе за създаване на общ пул за катастрофичните рискове. Как стопаните мислят по въпроса?
Този въпрос също би могъл да дискутиран по време на срещата ни с държавата и застрахователите в края на сезона. Смятам, че ще намерим равновесната точка с аргументи, така че да е изгодно за всички.

Как гледате на предложението на кабинета за въвеждане на данък върху застрахователните премии?
Ние в асоциацията смятаме, че решението обезмисля усилията ни за разширяване обхвата на селскостопанските застраховки.

Защо?
Постигнатото до момента тарифно число удовлетворяваше и нас, като фермери, и застрахователите. Ако се приеме въвеждането на 2% налог върху премиите, това значи оскъпяване на нашите застраховки, което обезмисля самата идея. Според нас вноската, която се очаква да постъпи от този данък в републиканския бюджет, е смешна спрямо усилията, които се влагат. Съдете сами: утвърденият от фонд "Земеделие" бюджет за 2010 г. е 4 млн. лв. или 50% от общата стойност на премиите. Това означава 8 млн. лева за застраховки. Две на сто от тези 8 млн. лева са 160 хил. лева. Ето това ще влезе влезе в бюджета, ако предложението бъде прието. Досега вложихме толкова усилия да агитираме колегите и да повишим обхвата на селскостопанското застраховане. Ако предложението бъде прието, се връщаме в изходна позиция.
Затова ние реагирахме веднага  като асоциация и още щом проекта на правителството излезе на бял свят, внесохме своите мотиви. Предлагаме застрахователите, които имат договори с ДФ "Земеделие" за застраховане на стопаните, произвеждащи плодове и зеленчуци, да бъдат освободени от този налог. Внесли сме предложението си и в МЗХ, и в съответните комисии в НС. Очакваме да видим какво ще стане. Надявам се да ни чуят.  Мисля обаче, че такава единност по определен въпрос - неправителствена организация да подкрепи бизнеса, се вижда рядко.

 Красимир Кумчев (вдясно) и министър Мирослав Найденов

Какви други проблеми имат производителите по отношение на застраховането?
Друг проблем, който имаме, е, че нивото на селскостопанските застраховки не е коригирано от 20 години  и самите продукти не са атрактивни за нас. Ето конкретен пример: таванът, при който се застраховаме, е 500 лева на декар. Разходите за 1 дка зеленчук са от порядъка на 1000-1300 лева на декар. При положение, че се предлага таван на застраховката, който покрива 30% от разходите, това обезмисля желанието на стопаните да сключват застрахователни договори. Представете си стопанин, чиято продукция е унижощена три поредни години от градушка - ако никой не му покрие поне разходите, той е вън от играта.

Какви са Вашите искания в тази посока?
Нашето предложение е за следващата тези нива да бъде вдигнати на 1000 лева горна граница за овощията и на 1200 лева горна граница за зеленчуците. Това е около 85-100% от разходите, които се правят. Нашата логика като земеделски производители е да покрием поне разходите си при настъпване на щети. Така всеки според интереса и ситуацията ще прецени как да застрахова бизнеса си.

Оптимист ли сте, че застрахователната култура на производителите ще се повиши с типа схеми за държавно съфинансиране?
В края на годината, когато организираме срещата и направим анализ, съм сигурен, че ще има ръст на селскостопанското застраховане спрямо миналата година.

В становище на асоциацията от 16 юни за общата селскостопанска политика в периода 2014-2020 г. предлагате създаването на специален инструмент за управлението на риска заради недостатъчна компенсация от застрахователните компании. Какво имате предвид?
През последните години сме свидетели на неблагоприятни климатични влияния (засушавания или наводнения), в резултат на които земеделските стопани търпят огромни загуби, а не получават достатъчна компенсация от застрахователните компании. Това е проблем не само на България, а на почти всички страни в ЕС, защото климатът в глобално отношение търпи промени. Коментирайки проблема с колеги от други страни, стигнахме до извода за необходимостта от създаване на някакъв компенсаторен механизъм, който да защити стопаните. Рискът от такива неблагориятни климатични влияния може да бъде управляван от Гаранционен фонд, например. Асоциацията е готова да съдейства при разработването и разписването на такъв механизъм, ако бъде възприето едно такова предложение.

Красимир Кумчев е член на Асоциацията на земеделските производители в България (АЗПБ). Агрономът от Трилистник  се занимава в производство на ябълки. Негов патент е изобретението  "бутикова ябълка" (ябълки с щампи по поръчка). Избран за "Фермер на Тракия" за 2003 година.

АА