Асоциацията на търговските банки (АТБ) не е съгласна с предложението на БНБ заемите "под наблюдение" да се провизират с поне 20% от стойността им, а не както е в момента - с най-малко 10%.
Това е една от представените проектопромени в Наредба №9 на БНБ за оценка и класификация на рисковите експозиции и провизиите по тях. Банкерите бяха поканени да изкажат становището си по измененията, с които БНБ цели да ограничи кредитната експанзия.
БНБ иска да намали риска, като увеличава провизиите за всички категории кредити, но те носят различен риск, обясни председателят на банковата асоциация Димитър Костов, изпълнителен директор на "Алианц България".
АТБ не харесва и предложения 15-дневен срок, след който, ако не бъдат обслужвани, редовните кредити да минават в графата "под наблюдение". В момента този срок е 30 дни и банкерите настояват да бъде запазен. В противен случай за част от отпуснатите кредити те ще бъдат принудени да заделят провизии, което относително ще влоши текущия им финансов резултат и теоретично би ограничило възможността за отпускане на нови заеми.
Според банкерите намаляването на допустимия срок за просрочие при редовните заеми ще доведе до технологични проблеми, тъй като това време е прекалено късо, за да се отчетат и заведат погашенията по кредитите в информационните системи. Освен това около 90% от просрочените над 15 дни вноски се изплащат в следващите две седмици, сочат наблюденията на банковите мениджъри.
Като се изключат двата спорни пункта, по които БНБ и АТБ все още не могат да постигнат консенсус, останалите предложения на централната банка се приемат от общността. Най-важното от тях е намаляването от 120 на 90 дни на срока, в който при неплащане кредитите трябва да се класифицират като загуба. Освен това се предвижда последните две групи "съмнителни експозиции" и "загуба" да се обединят в нова група "необслужвани" кредити. Провизиите по т.нар. нередовни кредити (при които просрочието е от 61 до 90 дни) ще се увеличат от сегашните 30% на 50%, а по новата група "необслужвани" те ще бъдат 100%.
Най-вероятно до края на месеца промените в Наредба №9 ще бъдат гласувани от Управителния съвет на БНБ. Представители на банкерската асоциация обаче са убедени, че централната банка ще се съгласи с тях, тъй като различията не са големи.
"Какъвто и финален вид да се приеме, направените промени в Наредба №9 целят да насочат кредитния ръст до по-нормалните стойности от около 20-30% годишно", коментира пред "Дневник" Петър Андронов, главен директор в управление "Банков надзор" в БНБ.
Миналата година кредитният портфейл на търговските банки отбеляза рекорден ръст от над 50%. Това притесни както централната банка, така и Международния валутен фонд. БНБ обяви, че ще предприеме редица мерки, които да ограничат ръста. Освен с промените в Наредба №9 централната банка планира да извършва повече проверки на място при най-агресивните институции, както и да допълни централния кредитен регистър със заемите под 10 хил. лева.
