Сърдечните заболявания остават основната причина за смъртността в Европа
Продължителността на живота чувствително се е увеличила от 90-те години на миналия век в страните членки на ЕС, но остават големи различия между отделните държави, показва ежегодният доклад на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) за здравето в Европа, цитиран от "Франс прес" и БГНЕС.
Българите са сред народите с най-кратка продължителност на живота. Средната продължителност на живота в 28-те страни членки на ЕС е била 79,2 години през 2012 г. или с 5,1 години повече спрямо 1990 г. Това се обяснява "главно със значителното намаляване на смъртността от сърдечно-съдови заболявания, най-вече сред хората между 50 и 65 години", обяснява ОИСР.
Испания (82,5 години), Италия (82,4 години) и Франция (82,1 години) са европейските страни с най-висока продължителност на живота. Балтийските страни и тези от Източна Европа остават на опашката с продължителност на живота под 75 години в Румъния, България, Литва и Латвия.
В този регион обаче някои страни постигат значителен напредък. Така в Естония продължителността на живота се е увеличила със седем години от 1990 г., а в Чехия – с 6,6 години. Но в други подобрението не е толкова силно изразено. В Литва и България продължителността на живота се е увеличила с три години между 1992 и 2012 г.
Продължителността на живота на жените остава по-голяма от тази на мъжете в ЕС (82,2 години през 2012 г. за жените спрямо 76,1 години за мъжете), въпреки че разликата между двата пола леко е намаляла от 7,2 години през 1990 г. на 6,1 години през 2012 г.
Сърдечните заболявания остават основната причина за смъртността в Европа – те са отговорни за 40% от смъртните случаи през 2011 г., изпреварвайки рака с 24% от случаите.
