Системата може да бъде приета не по-рано от март догодина
Комисията за финансов надзор (КФН) обяви днес, че в началото на следващата година ще бъде предложен окончателен вариант на Наредбата за системата "Бонус-малус" по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. След като проектът бъде публикуван на Портала за обществени консултации и на интернет страниците на КФН и на вътрешното и транспортното министерства, ще стартира и едномесечният срок за обществено обсъждане. Приемането от КФН, МВР и МТИТС на Наредбата за системата "бонус-малус" може да стане след изтичането на този срок и обнародването ѝ в Държавен вестник, което се очаква да се осъществи не по-рано от месец март 2020 г.
От Регулатора напомнят, че на 19.11.2019 г. са обявили готовността си да предложат стартиране на обществено обсъждане на проекта на Наредба по чл. 490, ал. 5 от Кодекса за застраховането и
предложението за модел на системата "Бонус-малус". Три институции са отговорни за проекта: КФН, Министерството на вътрешните работи (МВР) и Министерството на транспорта, информационните
технологии и съобщенията (МТИТС). В процеса на изработване активно се включила и Държавната агенция за пътна безопасност.
На сайта на КФН бяха публикувани
проектът на Наредба за системата "бонус-малус" по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, заедно с мотивите към нея, както и проект за последващи промени в Наредба
№ 49 от 16.10.2014 г. за задължителното застраховане по застраховки "Гражданска отговорност" на
автомобилистите и "Злополука" на пътниците в средствата за обществен превоз, които представят цялостно модела на функционирането на бъдещата система.
Междувременно автобусните превозвачи свикаха пресконференция и поискаха промени в проекта, като предложиха "бонус-малусът" да бъде вързан само към щетите, а не и към глобите. Омбудсманът излезе със становище, че "бонус-Малусът" ощетява гражданите и апелира КФН да даде още време за обсъждане на новата система. Днес пък БСП предложи проектът да бъде оттеглен с мотива, че размерът на премията по "Гражданска отговорност" трябва да бъде коригиран само на база нанесени щети. Само застрахователите защитиха новия вариант на предложената система, като посочиха, че "бонус-малус" не е панацея за разрешаване на всички проблеми, но е един от най-ефективните инструменти, който дава добър резултат и добавиха, че те нямат финансова изгода от новата система.
КФН организира на 3 декември експертно обсъждане във Висшето училище за застраховане и финанси (ВУЗФ), на което присъстваха Асоциацията на българските застрахователи (АБЗ), Българска асоциация на
пострадали при катастрофи, Държавна агенция "Безопасност на движението по пътищата”, "Институт за пътна безопасност", Гаранционен фонд, представители на МВР и на МТИТС. По време на обсъждането
експертите затвърдиха подкрепата си към модела, като представиха и конструктивни и сериозно аргументирани предложения за подобрения в системата "Бонус-малус", посочват от КФН. Оттам добавят, че
фокусът на системата "Бонус-малус" в глобален план е върху стимулиране на отговорно поведение на пътя на водачите и върху ангажиментите на собственици на МПС. Целта на "Бонус-малус" е да
коригира в дългосрочен план поведението на участниците на пътя, да промени нагласата на мислене при шофиране и да засили вниманието към спазването на правилата за движение. Системата "Бонус-малус"
поставя акцент върху пряката връзка между поведението на водачите на пътя, спазването на отговорностите на собствениците на МПС и нивата на пътен травматизъм в България. "Бонус-малус" има за цел да
стимулира добросъвестните водачи, чиято застрахователната премия по застраховка "Гражданска отговорност" ще намалява и да санкционира рисковите водачи чрез заплащане на по-висока застрахователна
премия, определена на база на рисковото им поведение, коментират още от КФН.
Предстои направените предложения и коментари да бъдат обсъдени от КФН, МВР и МТИТС и след коледните и новогодишни празнични дни, в началото на следващата година, окончателният проект на Наредбата
за системата "Бонус-малус" по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите да бъде публикуван на Портала за обществени консултации и интернет страниците на трите институции
за стартиране на едномесечно обществено обсъждане.
От началото на 2019 г. до края на октомври, според данните на МВР, катастрофите са над 5000, като при тях загиналите са близо 500 души, а ранените са повече от 6800. През 2018 г. в страната
са регистрирани 6684 тежки пътно-транспортни произшествия, при които са загинали 611 и са ранени 8466, от които 6478 леко и 1988 тежко. България е и на първо място в ЕС по брой загинали при
катастрофи с леки автомобили на 1 милион жители, сочи анализ на Евростат за тенденцията със злополуките на пътя с фатален край през 2017 г. Характеристиката на фаталните инциденти при отделните
категории превозни средства показва, че България се нарежда с най-висок дял смъртност в категорията на леките автомобили - 64 смъртни случая на милион жители. Това е почти шест пъти повече от
най-ниското съотношение в Малта - 11. Средният показател за ЕС е 23 смъртни случая на 1 милион при категорията леки автомобили. По данни на МВР за периода 2011-2017 г. при ПТП с челен сблъсък са
загинали 910 души, а ранените са 6 995, като по-голямата част от пострадалите нямат никаква вина за катастрофата.
