Всяка десета от градус затопляне на планетата означава повече смъртоносни горещи вълни, суши и урагани, които стават все по-интензивни и по-разрушителни
Неспособността да се ограничи глобалното затопляне до по-малко от два градуса по Целзий или по-малко може да коства на световната икономика десетки трилиони долари през следващите 80 години,
предупредиха учени, цитирани от GreenTech.bg. Четири пети от страните и 90% от световното население ще извлекат големи икономически ползи, ако
ограничат глобалното затопляне, защото ще избегнт колсални разходи, свързани с по-високите температури, съобщиха изследователите в списание Nature. Въпросните трилиони долари разходи произтичат от
по-честите и тежки екстремни климатични условия, по-ниските добиви в селското стопанство и проблемите в здравеопазването.
Парижкото споразумение за климата изисква повишаването на температурата на повърхността на Земята да е не повече от два Целзиеви градуса, а още по-добре – 1,5C, ако е възможно. Всяка десета от
градус затопляне на планетата означава повече смъртоносни горещи вълни, суши и урагани, които стават все по-интензивни и по-разрушителни.
Въпреки яснотата по проблема все още са малко усилията за количествено определяне на влиянието на различните температурни цели върху дългосрочния икономически растеж в света. "Постигането на
по-амбициозните цели на Парижкото споразумение е много вероятно да донесе полза за повечето страни – и за цялата икономика, чрез избягване на големи стопански щети”, заяви старшият автор на доклада
Ной Дифенбаух, професор в Школата по земни науки при Станфордския университет.
През следващото столетие, ако се следва сценарият с 1,5 градуса затопляне, глобалната икономика ще генерира 20 трилиона долара повече БВП в сравнение със сценария, при който температурите се
повишават с 2 градуса, сочи проучването. Ще има изключения: икономиките на Русия, Канада, северните и балтийските страни и Централна Европа ще бъдат засегнати дори и при сценария с 1,5 градуса
затопляне.
Дифенбаух и колегите му са направили изчисленията си, като са проучили икономическите резултати през последните 50 години, измерени чрез БВП, и са проследили съответствието им с промените в
температурата в целия свят. След това учените използвали климатично моделиране, за да изчисляват обща икономическа продукция съобразни промените в бъдеще.
Външни експерти реагираха положително на изследването, като отбелязаха, че все пак констатациите зависят в голяма степен от основните предположения. "БВП е полезен показател за оценка на ползите от
ограничаването на глобалното затопляне”, каза Волфрам Шленкер, професор в Института по земя на Колумбийския университет. Но прогнозираните въздействия на глобалното затопляне биха били още
по-големи, казва той, "ако се вземат под внимание не-пазарните ползи от намаляването на използването на изкопаеми горива – например тези за за човешкото здраве и екосистемите”.
