Идеята е по-скоро дъвка за политиците след всяко по-сериозно бедствие
Последните бедствия отново извадиха от нафталина темата за създаване на катастрофичен пул или фонд. Периодично след наводнения, свлачища или земетресения ту експерти, ту държавни мъже завъртат през
медиите идеята, а щом бедствието отшуми, вдигат въпроса на трупчета.
Сега последните свлачища отново извикаха на дневен ред такъв разговор. Днес регионалният министър Николай Нанков посочи, че само за укрепване на всички свлачища, които са над 2000, са необходими
над 1 млрд. лв. За финансиране се разчита на бюджета на МРРБ, на пари от междуведомствена комисия по възстановяване към МС и на оперативна програма "Околна среда", но те са съвсем недостатъчни.
Само за миналата година нововъзникналите са над 40, а за тази година се очаква дори да са повече. Само през миналата седмица има около 18 свлачища по републиканските пътища
Ако се възприеме идеята за създаване на такъв катастрофичен пул, той може да реши въпроса с недостига на средства от държавата. Идеята е била обсъдена и с вицепремиера Валери Симеонов и ще бъде
дискутирана и с премиера Бойко Борисов, посочи министър Нанков. Той обясни, че пулът може да бъде финансиран през данък "Сгради" чрез минимална годишна целева вноска на собствениците на частни
имоти. Другият начин е чрез застраховка на публична или частна собственост, от която процент може да постъпва във фонда. Министър Нанков добави, че пулът може да бъде администриран от съвет с
участието на застрахователи, НПО и държавата.
По-паметливите си спомнят, че още през 2009 г. Световната банка предложи на България да се включи в регионален пул за застраховане срещу природни бедствия. Оттогава бяха проведени многократни
конференции за катастрофичните събития и механизмите, които да бъдат приложени за покриване щетите от бедствия у нас, но въпросът затихна с отшумяването на поредното бедствие.
Неотдавна, през 2015 год., правителството пак възбуди темата "катастрофичен пул". Тогава вторият кабинет "Борисов" дори бе разписал идеята. Имуществен тест трябваше да показва дали собственик на
имот ще може да се надява на помощ от държавата при настъпване на бедствие, или ще трябва доброволно да се застрахова. За бедните държавата тряваше да е създала фонд "Бедствия" с парите от данъка
върху застрахователните премии в размер на 2%, въведен през 2010 г. Обезщетението за бедните щеше да е на база данъчна оценка, а не на база възстановителна стойност, "за да не се създават грешни
стимули в икономиката и да не се изместват застрахователите като пазар", бе казал тогава финансовият министър Владислав Горанов. Идеята беше пулът да заработи от 2016 година. Това така и не се
случи.
