28 Март 2024, 12:04 Днес (6) | Вчера (12)

Почти 23% от българите са под прага на бедност

22 Юни 2017 11:15 ИНСМАРКЕТ по статията работи: Insmarket
A+ A-
Последна редакция: 22 юни 2017, 11:22
Под лиценза на creativecommons

Линията на бедност през 2016 г. у нас е била 308,17 лв.

През 2016 г. линията на бедност общо за страната e 308.17 лв. средно месечно на лице от домакинство. При този размер на линията под прага на бедност са били 1 638.7 хил. лица, или 22.9% от населението на страната, съобщи Националната статистика. В сравнение с предходната година размерът на линията на бедност намалява с 5.4%, а относителният дял на бедното население нараства с 0.9 процентни пункта.

Данните показват, че ако в доходите на домакинствата се включат доходите от пенсии, но се изключат останалите социални трансфери (обезщетения, социални и семейни помощи и добавки), равнището на бедност се повишава от 22.9 до 27.9%, или с 5.0 процентни пункта. Съответно при изключване на пенсиите и останалите социални трансфери равнището на бедност нараства до 45.5%, или с 22.5 процентни пункта.

Основният фактор, увеличаващ риска за попадане в групата на бедните за преобладаващата част от населението, е тяхната икономическа активност и участието им на пазара на труда. За целия период на наблюдение относителният дял на бедните е най-висок сред безработните лица (54.6% за 2016 г.), като рискът от бедност при безработните мъже е с 6.7 процентни пункта по-висок в сравнение с безработните жени.

През 2016 г. делът на бедните сред заетите лица нараства спрямо предходната година с 3.8 процентни пункта до 11.6%, като при работещите на непълно работно време рискът за изпадане в бедност е повече от 4 пъти по-висок от този при работещите на пълно работно време. Същевременно рискът от бедност сред работещите жени е с 3.5 процентни пункта по-нисък от този при мъжете.
Образователното равнище оказва съществено влияние върху риска от бедност при заетите лица. Най-висок е относителният дял на работещите бедни с начално и без образование - 68.8%. С нарастване на образователното равнище относителният дял на бедните сред работещите намалява приблизително 2 пъти за лицата с основно образование и над 4 пъти за лицата със средно образование. Делът на работещите бедни с висше образование е 5.4%.

Най-висок е относителният дял на бедните сред едночленните домакинства с лице на възраст над 65 години, самотните родители с деца, както и домакинствата с три и повече деца. Най-голямо нарастване на риска от бедност през 2016 г. в сравнение с 2015 г. се наблюдава при домакинствата с един родител със зависими деца - с 12.2 процентни пункта.
Относителният дял на бедните е най-нисък в домакинства с двама възрастни и едно дете (12.4%) и в домакинства с двама възрастни под 65 години (16.0%). Сред едночленните домакинства рискът от бедност при жените е с 15.3 процентни пункта по-висок отколкото при мъжете. Ако в домакинството живее едно лице над 65 години, рискът от бедност е с 15.4 процентни пункта по-висок от домакинство, в което живее едно лице под 65 години.

През 2016 г. най-висок е относителният дял на бедните сред лицата от ромската етническа група - 77.1%, а най-нисък - сред лицата от българската етническа група - 15.7%.
Сред бедните от българската етническа група преобладават пенсионерите (42.6%), докато при ромската етническа група най-висок е относителният дял на безработните лица (39.1%). П
о отношение на работещите лица най-висок е относителният дял на работещите бедни сред турската етническа група - 29.0%, при 28.1% работещи бедни от ромската етническа група и 27.9% сред българската етническа група.
Рискът от бедност за лицата с начално и без образование е 26 пъти по-висок в сравнение с риска от бедност при лицата с висше образование за българската етническа група и 27 пъти по-висок за турската етническа група. При лицата, определили се като роми - 78.5% с начално и без образование са бедни, докато при лицата с висше образование няма нито един беден.

Най-голям брой лица изпитват ограничения по отношение на почивката извън дома (56.3%) и възможностите да посрещнат неочаквани разходи (за неотложен ремонт на жилището или колата, подмяна на пералня или хладилник, внезапно заболяване и др.) със собствени средства (54.1%). Успоредно с това 2.8% от лицата не могат да си позволят телефон, вкл. мобилен, 1.4% - цветен телевизор, 9.0% - автоматична пералня, а 34.5% - потребление на месо, пиле или риба всеки втори ден. Една трета от лицата в домакинствата изпитват затруднения при плащането навреме на разходите, свързани с жилището, а 39.2% се ограничават при отоплението на жилището си. През 2016 г. 31.9% от населението живее в материални лишения (ограничения в 4 от 9 показателя).
За всички етнически групи най-висок е процентът на лицата, които не могат да си позволят едноседмична почивка извън дома, като сред ромите това са 91.9%, за турската етническа група - 77.2%, и за българската етническа група - 50.2% от лицата, самоопределили се към съответния етнос. Над 80% от ромите не могат да посрещнат със собствени средства неочаквани финансови разходи и 70.1% не могат да си позволят консумация на месо, пиле или риба всеки втори ден. При турската етническа група 67.0% от лицата не могат да посрещнат със собствени средства неочаквани финансови разходи и 35.0% не могат да си позволят консумация на месо, пиле или риба всеки втори ден.
Ограничения в 4 от 9 показателя имат 25.8% от българската етническа група, 38.4% от турската и 80.6% от ромския етнос.

През 2016 г. 40.4% от населението, или 2 890.3 хил. лица са били в риск от бедност и социално изключване.

През 2016 г. 31.9% от децата на възраст 0 - 17 години в България са изложени на риск от бедност, или с 6.5 процентни пункта повече спрямо 2015 година. Всяко осмо от десет деца (77.4%), чиито родители са с начално или без образование, живее в бедност. Приблизително 18 пъти по-малко, или 4.4% са децата, чиито родители са с висше образование и живеят в риск от бедност. Рискът от бедност при децата в домакинства с родители със средно образование е пет пъти по-висок от този при децата с родители с висше образование.
Относителният дял на децата с материални лишения (лишени от поне един от 13 показателя) е 51.4%, а за 6.0% от децата нито една потребност не може да бъде удовлетворена поради финансови причини. Близо половината от децата (43.4%) не могат да си позволят почивка извън дома поне една седмица в годината (вкл. празници със семейството, гостуване при роднини, приятели, организирана почивка от училището и т.н.), редовни занимания с плуване, свирене на музикален инструмент, участие в младежки организации и др. (40.8%) и екипировка за игри навън (колело, ролери, кънки и др.) - 42.9%. За всеки две от пет деца не може да бъде осигурено купуването на книги, които са подходящи за възрастта на децата (без учебници и учебни помагала) и купуването на два чифта обувки по размер в зависимост от сезона и/или за всички сезони През 2016 г. 41.4% от децата с материални лишения живеят и в риск от бедност.

През 2016 г. най-ниската линия на бедност се наблюдава в областите Видин и Пазарджик - съответно 194 и 204 лв., а най-високата - в област София (столица) (473 лв.), следвана от областите Стара Загора (332 лв.) и Габрово (328 лева).
Най-висок е относителният дял на бедните в областите Сливен - 31.4%, Пазарджик - 28.2%, и Варна - 26.6%. Най-нисък е относителният дял на бедните в областите Ямбол - 14.4%, Силистра - 14.9%, и Благоевград - 15.7%.

Линията на бедност за 2016 г. намалява спрямо 2015 г. в 21 области, като най-голямо е намалението в областите Благоевград (с 19.2%), Враца (с 16.9%), Видин (с 16.3%), Пловдив (с 14.2%), Варна (с 13.1%), Русе (с 12.7%) и Ловеч (с 10.5%). Основната причина за по-ниския размер на линията на бедност се дължи на намаляването на средния размер на дохода от труд за всички области, по-съществено в областите Видин и Враца - съответно с 29.2 и 28.2%.
Линията на бедност за 2016 г. се увеличава спрямо 2015 г. в областите Кърджали (със 17.0%), Смолян (с 13.4%), Кюстендил (с 8.6%) и Монтана (с 3.6%).
Област Ямбол е с най-нисък относителен дял на бедност за мъжете - 9.1%, а с най-високо равнище е област Сливен - 29.9%. В област Силистра жените са с най-ниско равнище на бедност - 13.5%, при 32.8% за област Сливен. В областите Ямбол, Русе, Смолян, Стара Загора и София (столица) относителният дял на жените, живеещи в риск от бедност, е по-голям с повече от 5 процентни пункта спрямо относителния дял на мъжете. В десет области - Ловеч, Велико Търново, Монтана, Габрово, Благоевград, Добрич, Силистра, Перник, Видин и Враца, относителният дял на бедните мъже е по-голям от този при жените.

Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.

Валидни за 16:10 27 Март 2024
    Купува Продава БНБ  
USD 1.5915 1.5924 1.8017
GBP 2.4796 2.4887 2.2783
EUR 1.9560 1.9560 1.9558
Резултати | Архив