Министерството на финансите оповести есенната си макроикономическа прогноза за периода 2020 - 2023 г.
Министерството на финансите прогнозира реалният БВП през 2020 г. да се понижи с 3%, като през второто полугодие се очаква частично подобрение на икономическата активност в страната. То се изразява
в забавяне на спада при потреблението на домакинствата, а публичните разходи за потребление и инвестиции ще имат положителен импулс за БВП. Общият принос на външния сектор към БВП за 2020 г. ще
бъде почти неутрален. През 2021 г. се очаква растежът на БВП да бъде 2.5%, като икономиката няма да достигне своето предкризисно равнище от 2019 г. Това сочи публикуван от ведомството есенна
макроикономическа прогноза за периода 2020 - 2023 г.
Средногодишният спад на заетостта през 2020 г. се очаква да бъде около 2.6%, а коефициентът на безработица - 5.6%. Очакванията за периода 2021–2023 г. са заетостта постепенно да започне да се
възстановява, като за 2021 г. да се увеличи с 0.9%, а през 2022 г. да се ускори до 1.5% заедно с ускоряването на икономическия растеж в страната. Все пак достигане на броя на заетите, наблюдаван
през предкризисната 2019 г., се очаква да се случи едва през първите месеци на 2023 г., когато годишният ръст на заетостта се прогнозира да е около 0.4%. През 2023 г. динамиката на заетостта в
страната отново ще бъде повлияна от неблагоприятното демографско развитие, което се явява и основен ограничи-тел за екстензивното увеличаване на трудовия ресурс при високо търсене.
Заплащането на труда се очаква да нарасне с 5% през 2020 г., а през следващата година то ще се ускори както от частния сектор, така и от планираното увеличение на доходите в публичния сектор.
Увеличената несигурност през 2020 г. се отразява в по-висока склонност към спестяване, отлагане на разходи за дълготрайни стоки и в по-ниско търсене на кредити. Нарастването на вземанията от
предприятия се очаква да бъде 0.6%, а от домакинствата - 5% през 2020 г. През следващата година търсенето на кредити ще се ускори, но при фирмите то ще бъде по-слабо изразено, поради очакваната за
все още слаба инвестиционна активност в частния сектор.
В краткосрочен период рисковете пред прогнозата са отрицателни. Икономическото развитие зависи от динамиката на епидемичната обстановка както в страната, така и в глобален план, а все още не се
очертава устойчиво решение за справяне с пандемията.
Средногодишната инфлация за 2020 г. се прогнозира да бъде 1.4%. През следващата година нейната динамика ще е зависима от възстановяването на международните цени на суровините и на цените на
петрола. Инфлационните процеси през 2021 г. ще зависят преди всичко от степента на възстановяване на международните цени на суровините и на петрола. Текущите международни оценки за динамиката
на цените на петрола показват повишение през 2021 г., което е доста под нивото от 2019 г. В сравнение с 2020 г. ще има нарастване при цените на енергийните стоки в страната в края на 2021 г., което
се оценява на 5%. Международните цени на храните леко ще поскъпнат, което ще предизвика и по-висока инфлация при тях в сравнение с 2020 година. В края на 2021 г. се прогнозира инфлацията да се
ускори до 2.8%, а средногодишната инфлация до 2.1%. При услугите се очаква ускорение на нарастването на цените през 2022–2023 г., което ще се дължи на възстановяване на вътрешното търсене. През
последните две години от прогнозния период се очаква средногодишната инфлация да бъде около 2.5-2.6%.
