Автомобилното застраховане продължава да дърпа тази индустрия напред, като носи най-високите приходи на бранша
Експерти прогнозират, че въвеждането на 10-процентен данък върху лихвите от депозити от началото на годината у нас може да има и добра страна. Новият данък ще накара редица българи да променят
начина си на спестяване. Основната причина за рекордно нарастващите депозитни сметки в банките е сигурността и високите доходи, които дават трезорите. Данъкът върху лихвите обаче ще насочи редица
българи към други форми на спестяване, които също са безрискови и привлекателни. Това е застрахователният бизнес и по-специално инвестирането в животозастраховане. Застрахователите очакват ръст на
клиентите през 2013 г. Освен това, много банки вече предлагат продукти, различни от депозитите, които също имат спестовен характер, като застраховка „Живот” или пенсионно осигуряване.
Каква е картината на застрахователния пазар у нас?
Проучванията показват, че ниските доходи и несигурността за бъдещето са основната причина българите да правят по-малко застраховки в сравнение със страните от Централна и Източна Европа. Едва 11
процента имат лична застраховка, а 46 на сто са застраховали част от имуществото си, показват данните на международната маркетингова компания GfK. Голям брой от застраховките на жилището са
сключени поради изискванията на банките за отпускане на ипотечен кредит. Това означава, че доброволното застраховане на дома у нас е малко, което автоматично говори за финансовото състояние на
българите. С настъпването на кризата голяма част от застраховките „Живот” бяха прекратени. Хората спираха вноските си и теглеха парите си предсрочно, за да покриват неотложните разходи, коментира
БНР, позовавайки се на ИНСМАРКЕТ.
Експерти коментират, че застрахователният бизнес у нас се крепи на задължителното застраховане. Пазарът е малък, а конкуренцията жестока. Защото обемът му е 750 млн. евро, а играчите са 34
застрахователни компании. Любопитното е, че чуждестранните застрахователи държат около 67 на сто от общото застраховане и над 90 процента от животозастрахователната дейност. Да не говорим за
застрахователните посредници, които надхвърлят 380. Въпреки силната конкуренция, интерес от чужди компании от ЕС да работят у нас като брокери, не липсва. В края на миналата година заявки са подали
над 1500 застрахователни посредника. 24 български брокера от своя страна работят на европейските пазари. Защото половината от бизнеса минава именно през посредниците, които вземат доста добри
комисионни. Да не говорим, че 80 процента от автомобилните застраховки се обслужват именно от брокерите.
Застрахователният пазар у нас през последните години непрекъснато се свива. Според експерти, основната причина за това е световната криза. От една страна тя притиска финансовите възможности на
потребителите да се застраховат, от друга – да купуват нови автомобили, жилища и други придобивки, подлежащи на застраховка. Автомобилното застраховане продължава да дърпа тази индустрия напред,
като носи най-високите приходи на бранша.
Експертите са оптимисти за бъдещето на застрахователния бизнес у нас. Този оптимизъм обаче се базира не на емоции, а на опита на застрахователите през годините на преход, както и на каляването им в
битката за всеки клиент в една остра конкурентна среда, в присъствието на най-големите застрахователни играчи от Европа.
Оптимизмът се базира и на дългогодишната история на този бизнес у нас. Защото той навърши 130 години. Началото на застраховането в България е поставено след Освобождението на страната от османско
владичество. Първите застрахователни компании са румънска и американска и започват работа през 1882 и 1887 г. А първото българско застрахователно дружество се ражда в град Русе през 1890 г. и се
нарича „България”. То поема и задължителното застраховане на държавните имоти. Компанията разширява своята дейност и излиза извън пределите на България, като открива свои представителства в
Амстердам, Берлин, Лондон, Мадрид, Париж и други градове в Европа. Бизнесът се разраства до Чикаго в САЩ и до Александрия в Египет. Чуждите застрахователни компании също проявяват интерес към
България. Свои представителства откриват френски, италиански, английски и руски дружества.
