Държавният служител не внася суми, но за сметка на това бедният ще ги плаща разсрочено
Сагата със здравните осигуровки била приключила с гласуваните в края на миналата седмица от парламента промени в Закона за здравното осигуряване. Така мислят депутатите, но май не са съвсем прави,
щом до края на март догодина трябва да бъде намерен механизъм, по който да се регламентира кои от многото мизерно живеещи българи ще бъдат освободени от това задължение. Сагата тепърва предстои.
Известно е, че нито до март, нито след декември 2004 година, нито дори до няколко
години казусът "мизерстващи" ще изчезне. Напротив, според всички прогнози за стандарта на живота именно годините до влизането на страната в ЕС ще бъдат най-тежките и най-мизерните от 1989-а досега.
С поправките в закона здравноосигурителната сага може да е приключила единствено за онези неизрядни платци, които имат по няколко пропуснати вноски. Техният осигурителен проблем наистина е поради
пропуски. От различно естество, включително и заради безбройните бъркотии и хаоса в осигурителния институт, които - твърдят оттам - вече били минало. Още дълго бедните у нас ще са бедни. Някои дори
ще стават още по-бедни. И съответно и механизмът, за който депутатите до края на март догодина ще трябва да си блъскат главите, ще действа още дълго. Само дето "списъкът" на бедните и мизерстващите
ще е твърде мобилен - едни ще влизат, други ще излизат от него и само гадател може да предвиди в какви още бъркотии ще се оплете НОИ. Колкото до предоставената възможност длъжниците да платят
борчовете си за здраве разсрочено - естествено е, че всеки, който мизерства и няма пари дори за храна (камо ли за здравни вноски), ще се надява да влезне в този "списък" и въобще няма да стъпи при
гишетата на осигурителния институт. По същите причини, по които не е стъпвал и досега. С механизъм или без механизъм до гишетата на НОИ няма да припарят, както и досега, и всички държавни
служители. Те обаче законно. Защото това вместо тях прави държавният бюджет. Въпреки твърденията, че чиновниците намаляват, броят на държавните служители непрекъснато расте. Расте съответно и
здравноосигурителният дял в кюпа на осигурителния институт, който държавата поема във вид на осигуровки за своите служители. Откъде, е въпрос, който може да се задава само риторично. Всеки
данъкоплатец - и изрядният, и неизрядният платец - добре знае отговора. Това става от един друг кюп, който също се пълни от него. А е хубаво да се знае още, че държавата има десетки хиляди
служители и че за такива освен хората от министерствата и ведомствата с национално, регионално, отраслово, административно и т. н. значение (депутатите също) се броят и полицаите, и военните, и
студентите примерно. И че центростремителните усилия в тази посока са непреодолими. Никак не изненадва например, че едно от исканията на учителския синдикат (покрай справедливото за 13-а заплата),
е да бъде присъдено и на учителите званието "държавен служител" Нищо лично, разбира се, но какво излиза? Че реално "списък" на освободените от вноски за здраве всъщност отдавна има и че този списък
си действа. Нищо, че отдавна има и бедни. И мизерстващи. Трудно е в пазарно време да се пледира за преференции по бедност. Още повече че понятието е разтегливо. Но с чиста съвест може да се пледира
против преференциите по служба. Защото тях (чрез държавата) реално ги плаща данъкоплатецът. Здравни осигуровки трябва да плаща всеки, който ползва медицински услуги, без значение дали е на държавна
или на частна работа. Дори само по логиката, че всички пазаруват от едни и същи магазини и всички плащат месечните си сметки на едни и същи монополисти. Другото има едно-единствено име - социални
помощи.
