Телесни наказания и смърт трябвало да пресичат опитите за застрахователни измами
Застрахователните измами очевидно са се появили едновременно със самото застраховане. Подобна афера и сега не е трудна за извършване, а някога е минавала изключително лесно.
В Европа професията застрахователен измамник става факт още през Средновековието, когато застраховането общо взето се е свързвало с едиствено с корабоплаването. Та не е ли по-лесно да вземеш кораб, да го натовариш с евтини стоки, след което да го потопиш и да чакаш обезщетение.
Първият закон, който е насочен срещу застрахователните измами, и за който историята си спомня е приет през далечната 1435 година в Барселона. Магистратите тогава забраняват да се застрахова товарът, както и корабът на цялата му пазарна стойност. Било е забрането и да се завишава стойността на застрахованите стоки, за да бъдат лишени собствениците им от „излишна съблазън“.
Няколко години по-късно – през 1468 году Великият съвет на Венецианската република, в чиито правомощия били да решава спорните въпроси за застраховането на кораби и товари приема особен декрет.
В преамбюла му се казва, че „заради порочната си природа, хората са склонни да се карат за пари“. Е, тогавашните спорове между застрахователи и техните клиенти едва ли много са се различавали от сегашните – първите се опитвали да доказват, че даден инцидент не е застрахователно събитие, а вторите настоявали за парите си дори тогава, когато нямали право на това.
През следващите векове морската търговия набира обороти, а центърът й започва да се измества от Средиземноморието към северозападните части на континента. В края на XVI век главен център на глобалната морска търговия става Амстердам, където се извършвали и огромната част от сделките на застрахователите по онова време в света.
Измамниците станали такава напаст, че през 1598 година властите приели закон, грозящ с най-сурови мерки.
В текста се казвало - „Не трябва да има никакви измами, тъй като договорите се сключват при взаимно доверие. Ако се разбере, че застрахователите или пък застрахованите – капитани, корабособственици, лоцмани или други хора са прибегнали към мошеничество или измама, те не само ще бъдат лишени от парите им, но освен че ще овъзмездят нанесените щети, ще бъдат подложени и на телесни наказания. Ако се разбере, че са прибегнали до подкуп или друга крупна измама – то те ще бъдат наказани със смърт, точно както морските пирати“.
За броени години такива драконовски закони се приемат от всички важни центрове за морска търговия по онова време – Антверпен, Брюж, Любек и Лондон, като при това в някои от документите се изброяват различни способи за застрахователни измами.
В английския закон от началото на XVIII век се посочва: "Ако капитан, корабособственик, матрос или офицер, свързан с даден кораб по някакъв начин го удари в плитчини, запали или въобще унищожи... или ако търговец или търговци, знаейки за подобни намерения, хвърлят на дъното своите стоки, то те всички подлежат на смъртно наказание“.
Следва продължение
