Екстремното време е довело загуби на стойност 129 млрд. долара през миналата година, става ясно от изследване на 24 академични институции и междуправителствени органи, включително Световната здравна организация и Световната метеорологична организация, публикувано в сп. The Lancet и цитирано от БГНЕС.
Според експертите, тази тенденция ще се задълбочава, тъй като изменението на климата засилва интензитета на сушите, бурите и наводненията. От 2010 до 2016 г. се наблюдава увеличение с 46% на климатичните бедствия, като цели 797 "екстремни" събития са регистрирани през миналата година. Те са довели до общи загуби от 129 млрд. долара - цифра, която грубо съответства на бюджета на Финландия. Цифрата не включва "икономическата стойност" на смъртни случаи, наранявания или болести, причинени от тези събития.
Наблюдаваното увеличение на климатичните бедствия през последните години все още не може да бъде недвусмислено приписано на изменението на климата, посочват учените.
Според тях обаче, доказателствата "биха могли правдоподобно да се тълкуват като картина на това как промените в климата променят честотата и тежестта на тези инциденти. Специалистите по климата не са склонни да обвиняват за което и да е конкретно метеорологично събитие за глобалното затопляне - феномен, който трябва да бъде наблюдаван в течение на десетилетия. Но гледайки към бъдещето, авторите не си правят илюзии, че то ще подхранва "честотата и сериозността" на тропическите бури, сушите и наводненията по света. Икономиките на бедните страни са изключително тежко засегнати. Техните загуби от необичайни метеорологични събития са били повече от три пъти по-високи през 2016 г., отколкото през 2010 г.
"Очаква се промените в климата да окажат влияние върху растителната продукция, като повишаването на температурите от 1 градус по Целзий е свързано със спад от 6% на добивите на пшеница в световен мащаб и 10-процентно намаление на добивите на ориз”, пишат още експертите, предупреждавайки за нарастващия глад по света. С Парижкото споразумение от 2015 г., близо 200 държави обещаха да ограничат нивата на глобално затопляне, причинено от емисиите от изкопаеми горива, до 2 градуса по Целзий.
Това означава достигане на равнищата отпреди индустриалната революция. Американският президент Доналд Тръмп обаче извади страната си от пакта, въпреки че оттеглянето на САЩ може да влезе в сила едва след 4 години. "Наред с риска за живота и имуществото, както и разпространението на болести, пренасяни по вода и от насекоми, изменението на климата може да създаде и дългосрочни опасности за здравето", се казва в доклада. Експертите са съгласни все пак, че са необходими повече изследвания, за да се отбележат ясно въздействията върху здравето на изменението на климата.
