Властите в Атина са се ангажирали да променят законите за корпоративна несъстоятелност
"Лошите кредити" на банките в Гърция, които достигнаха пик след въведения в страната контрол на капитала в края на юни, са отбелязали слабо понижение през август до 45% от всички отпуснати банкови
заеми и вероятно ще продължат да се понижават, съобщава вестник "Катимерини", позоваващ се на оценки на гръцки банкери.
Според последни официални данни т.нар. "токсични кредити" - определение за кредити, които не се обслужват повече от 90 дни, са били в размер на 40,8% към края на първото тримесечие, предаде БНР.
Кредитните портфейли на гръцките банки се влошиха рязко през юли, след като в края на предходния месец беше въведен както контрол върху движението на капитала, така и принудителна банкова ваканция,
продължила пет седмици. През този период едва около 15% от кредитополучателите, които по принцип обслужват нормално задълженията си, са успявали редовно да покриват техните месечни кредитни вноски,
посочва гръцкото издание.
Според информацията на "Катимерини" цели 80% от заемополучателите са почнали навреме да обслужват техните кредити през август, като гръцките банки очакват тази позитивна тенденция да продължи и
занапред.
Гръцкият банков сектор страда от тежкото бреме на "лошите кредити" от доста години насам, но изглежда, че предстоят по-добри времена.
Според информация на агенция Ройтерс, отпреди няколко седмици властите в Атина са се ангажирали да променят законите за корпоративна несъстоятелност, като в същото време проведат и други реформи,
които включват по-строги прегради, ограничаващи възможността от т.нар. "стратегически просрочвания" да се възползват лица, възползващите се от Закона за просрочените ипотеки на домове, както и
увеличаване на броя на съдиите, за да могат те са се справят с натрупаните дела по несъстоятелност.
Тези стъпки, които са и част от постигнато през август споразумение с международните кредитори, вероятно ще доведе до справяне с огромния размер на "лоши кредити", които на този етап продължават да
тежат върху гръцката банкова система.
Според договорената трета спасителна програма за Атина в размер на 86 млрд. евро, до 25 млрд. евро от тези средства ще бъдат използвани за рекапитализация на банките в страната, но според някои
оценки общата сума може да се окаже далеч по-малка и в размер между 10 млрд. и 15 млрд. евро.
