Хипертонията – най-разпространеното хронично заболяване у нас
43.1% от европейците определят здравето си като "добро", 23.5% - като "много добро" и 22.3% - като "задоволително". Това сочат статистически данни на Евростат за 2014 година от изследване на доходите и условията на живот на европейците. Като "лошо" и "много лошо" оценяват здравето си съответно 8.3 и 2.8%.
В сравнение с 2008 г. намалява делът на лицата, определили здравето си като "много добро" (с 3.1 процентни пункта), за сметка на увеличението на дела на тези, които оценяват здравето си като
"добро" и "задоволително". Минимално е намалението на дела на лицата, според които здравето им е "лошо" или "много лошо".
Мъжете по-често определят здравето си като "много добро" и "добро" в сравнение с жените. През 2014 г. 70.3% от мъжете и 64.9% от жените в държавите - членки на ЕС, определят здравето си като "много
добро" или "добро". Най-висок е този дял за мъжете и жените в Ирландия - съответно 83.5 и 82.1%. Най-нисък е относителният дял на мъжете с положителна самооценка на здравето си в Португалия и
Латвия - по 50.5%, а на жените - в Литва (40.6%).
Хроничните заболявания са една от основните причини за ползване на здравни услуги и тяхното лечение често е много скъпо. През 2014 г. най-разпространеното хронично заболяване у нас е
хипертонията - 29.6% от лицата на възраст над 15 години. Заболяването е по-разпространено сред жените (33.0%) отколкото сред мъжете (26.0%), а при лицата над 65-годишна възраст
относителният дял на тези с високо кръвно налягане достига 68.3%. Съпоставяйки данните с 2008 г., се наблюдава значително увеличение в разпространението на това заболяване както сред мъжете (с
32%), така и сред жените (с 30.4%). Сравнението по възраст показва повишение на относителния дял на хипертониците на възраст 45 - 64 години (от 30.3 на 37.3%) и на 65 и повече години (от 55.8 на
68.3%).
На второ място сред наблюдаваните хронични заболявания и здравни проблеми са уврежданията, засягащи долната част на гърба или други хронични нарушения на гърба, посочени от 10.1% от лицата, като
по-често те се срещат при жените (12.1%) отколкото при мъжете (7.9%).
Наличие на исхемична болест на сърцето или стенокардия през последните 12 месеца, предшестващи интервюто, декларират 7.9% от мъжете и 10.2% от жените на 15 и повече години.
Артроза имат 7.5% от лицата, като заболяването е значително по-разпространено сред жените - 10.2%, отколкото при мъжете - 4.5%.
Диабетът е едно от социалнозначимите заболявания, което оказва съществено влияние върху качеството на живот на лицата и често води до усложнения. По данни от проведеното Европейско здравно интервю
през 2014 г. в България диабет имат 6.4% от населението на 15 и повече години. Заболяването е разпространено сред 5.4% от мъжете и 7.3% от жените.
Обобщените данни показват, че през 2014 г. 58.3% от лицата на възраст 15 и повече навършени години нямат нито едно от включените във въпросника хронични заболявания или здравни проблеми. Наличие на
едно заболяване заявяват 17.2%, на две заболявания - 10.6%, а на три и повече - 13.9% от населението.
С увеличаване на възрастта нараства делът на лицата, които имат поне едно хронично заболяване, като на възраст 65 и повече години едва 18.2% от мъжете и 12.4% от жените не декларират нито едно от
изброените хронични заболявания. В тази възрастова група най-голям е здравни проблеми.
През 2014 г. 10.0% от населението на възраст 15 и повече години са били на болнично лечение с престой едно или повече денонощия. В болнични лечебни заведения като дневен пациент през 12-те месеца,
предхождащи интервюто, са преминали 8.5% от населението на възраст 15 и повече години.
Сред лицата на 15 и повече години през 2014 година към общопрактикуващия си лекар са се обърнали 71.2% от населението; към лекар специалист - 30.9%, и към стоматолог или ортодонт – 44.4%.
Жените са по-активни по отношение на консултациите с тези медицински специалисти. С увеличаване на възрастта нараства и обръщаемостта към общопрактикуващи и лекари специалисти.
Изключение прави обръщаемостта към стоматолог през последните 12 месеца, която намалява с нарастване на възрастта на лицата.
Сравнението на данните от 2014 г. с тези от 2008 г. показва, че е налице тенденция на нарастване на обръщаемостта на лицата на 15 и повече години към медицински специалисти от извънболничната помощ
в последните 12 месеца, предшестващи интервюто. Най-съществено е това увеличение по отношение на извършените консултации и/или профилактични прегледи при стоматолог или ортодонт - с 39.6% за мъжете
и с 42.2% за жените, и във възрастовата група 25 - 44 години - с 31.3% към общопрактикуващ лекар; с 31.5% към лекар специалист и с 41.7% към стоматолог. Обръщаемостта към стоматолог нараства във
всички възрастови групи и най-значително сред младите на възраст 15 - 24 години - с 52.5%.
Данните от проведеното изследване потвърждават, че жените са по-склонни да приемат лекарства по самоинициатива. През двете седмици до интервюто непредписани медикаменти са
употребявали 30.1% от мъжете и 43.3% от жените в страната.
Основната причина за смърт на възраст 44 - 65 години сред населението на ЕС са раковите заболявания, а сред лицата на възраст над 65 години - болестите на органите на
кръвообращението.
Най-широко прилаганата профилактична мярка е измерването на кръвното налягане от специалист. Кръвното налягане на 58.2% от мъжете и 69.9% от жените е измервано от медицински специалист през
последните 12 месеца преди изследването. Изследване на нивото на кръвната захар от медицински специалист през този период е направено на 46.3% от мъжете и 56.4% от жените.
На 31.8% от жените на възраст 50 - 69 години е правена мамография през последните две години (през 2008 г. този дял е 21.9%); на 52.2% от жените на възраст 20 - 69 години е взета цитонамазка през
последните 3 години (през 2008 г. - 46.8%).
Съпоставката на данните от двете вълни на изследването показва положителна тенденция в намаляването на относителния дял на жените в конкретните възрастови групи, които никога не са прилагали двете
профилактични мерки. През 2014 г. на 35.3% от жените на възраст 50 - 69 години никога не е правена рентгенова снимка на гърдите (през 2008 г. този дял е 61.0%).
През 2014 г. делът на лицата, които са имали нужда от здравни грижи, но не са ги получили (или е имало забавяне) поради необходимостта да чакат твърде дълго, е 4.3%. Отдалеченост на лечебното
заведение/аптека или транспортен проблем (липса на транспорт) е причина за непосрещнати нужди от някаква здравна грижа за 3.7% от лицата. Финансови са причините за непосрещнати нужди от здравни
грижи: за медицински преглед или лечение - за 10.7% от лицата на 15 и повече години; за стоматологичен преглед или лечение - за 12.6%; за предписани лекарства - за 9.6%, и за грижи за психичното
здраве (консултация с психолог или психиатър) - за 2.3%.
През 2014 г. средният ръст на мъжете е 175 см, а на жените - 163 см. Средното тегло на мъжете е 81 кг, а на жените - 67 килограма.
С наднормено тегло, включително затлъстяване, са 62.2% от мъжете и 46.8% от жените на възраст 18 и повече години. С нормално тегло са 37.3% от мъжете и 49.6% от жените.
Сравнението на данните от двете вълни на изследването показва увеличение на дела на лицата със затлъстяване от 11.5% (2008 г.) на 14.8% (2014 г.), като по-голямо е сред мъжете (от 11.6 на 15.5%)
отколкото сред жените (от 11.3 на 14.2%)
Съществени са разликите между мъжете и жените с наднормено тегло в младите възрасти - сред мъжете на възраст 18 - 24 години 29.6% са с наднормено тегло (вкл. затлъстяване), а сред младите жени този
дял е почти три пъти по-нисък (10.9%). С увеличаване на възрастта намалява разликата между двата пола и при най-възрастното население на 65 и повече години относителните дялове на лицата с
наднормено тегло са почти изравнени (65.2% от мъжете и 63.8% от жените).
Обобщените данни за всички държави членки, които Евростат предоставя, показват, че 59.1% от мъжете и 44.7% от жените на възраст 18 и повече години в ЕС са с наднормено тегло, като със затлъстяване
са 16.1% от мъжете и 15.7% от жените в тази възрастова група.
Най-голям е делът на мъжете и жените със затлъстяване в Малта - съответно 28.1 и 23.9%. С най-ниски стойности на показателя и за мъжете, и за жените е Румъния -
9.1 и 9.7%.
Според резултатите от Европейското здравно интервю през 2014 г. броят на пушачите (пушещи ежедневно и понякога) на възраст над 15 навършени години в България се оценява на 2.1 млн. души (34.7%).
Ежедневно пушат 28.2% от лицата, а 6.5% - понякога.
В края на 2014 г. 43.4% от мъжете и 26.9% от жените са пушачи. Няма значителна разлика в относителните дялове на пушещите понякога мъже и жени, докато ежедневно пушещите мъже на 15 и повече години
са почти два пъти повече от жените в тази група.
Най-голям е относителният дял на пушачите и сред мъжете, и сред жените във възрастовата група 25 - 44 години. С нарастване на възрастта се увеличава делът на непушачите и сред населението на
възраст 65 и повече години - 17.7% от мъжете и 5.1% от жените пушат.
Сравнението на данните от двете вълни на изследването през 2008 и 2014 г. показва намаление на дела на пушачите за шестгодишния период, като по-голямо е при мъжете (с 13.7%) отколкото при жените (с
4.6%). И при двата пола намалението е основно поради намаляването на дела на лицата, които пушат понякога, като при жените има повишение на ежедневните пушачи - от 18.9% през 2008 г. на 20.7% през
2014 година.
Обобщените данни за държавите членки от 2014 г., които Евростат разпространява, показват, че 23.2% от мъжете на 15 и повече години в ЕС пушат ежедневно, а 5.5% - понякога. Най-голям е делът
на ежедневно пушещите мъже в Кипър (38.2%), Латвия (37.0%) и България (36.4%). Най-слабо разпространено е ежедневното тютюнопушене сред мъжете в Швеция (9.2%) и Финландия (14.4%). В тези
две скандинавски страни обаче е най-голям относителният дял на понякога пушещите мъже - 8.1% в Швеция и 7.7% във Финландия. Страните с минимални стойности на показателя сред всички държави членки
са Унгария (1.9%) и Испания (2.9%).
В ЕС 15.5% от жените на възраст 15 и повече години пушат ежедневно, а 4.0% - понякога. Делът на ежедневно пушещите жени в държавите членки варира в широки граници - от 8.3% в Румъния до 22.1% в
Австрия.
През годината, предшестваща изследването, 21.4% от мъжете и 44.9% от жените на възраст 15 и повече години нито веднъж не са употребявали алкохол. Поне веднъж месечно са пили 26.3% от мъжете и 24.4%
от жените, а поне веднъж седмично - съответно 29.2 и 11.2%. Всеки ден или почти всеки ден алкохол са употребявали 14.9% от мъжете и 3.6% от жените на възраст 15 и повече години.
Европейското здравно интервю е част от Европейската система на здравни изследвания, чиято цел е чрез използването на хармонизиран инструментариум за сравнимост на данните между държавите
членки, с цел оценка на здравния статус, начина на живот (здравни детерминанти) и ползването на здравни услуги от населението на ЕС.
Изследването е проведено в периода октомври 2014 - януари 2015 година.
Обхваната е представителна за страната извадка от 8 839 лица на възраст 15 и повече навършени години в 4 124 обикновени домакинства. Изследването се провежда на принципа на доброволното участие
и съгласие на лицата. Чрез пряко интервю са анкетирани 6 410 лица, като процентът на отговорилите е 72.5%.
Първото Европейско здравно интервю, проведено чрез използването на хармонизиран въпросник в съответствие с препоръките на Евростат, беше през 2008 година.
Всички представени разпределения са на базата на субективната оценка на анкетираните лица. Не са правени измервания и не са изисквани документи, удостоверяващи верността на отговорите.
