Минималната заплата и социалните плащания замръзват. Втората инвалидна пенсия се спира за новите пенсионери
ГЕРБ възнамерява да продължи с пенсионната реформа от предишното си управление и да увеличи с по 4 месеца възрастта и стажа за пенсиониране от 1 януари въпреки позицията на социалния вицепремиер
Ивайло Калфин, че това трябва да става по-плавно. Противно на обещанията към Брюксел, дадени от служебния кабинет, възраст за пенсия на военните и полицаите не се предвижда за 2015 г. Минималната
заплата замръзва на 340 лв. следващата година, но през 2016 г. ще стане 360 лв., а през 2017 г. - 380 лв. Социалните плащания няма да се увеличават. Пенсиите ще се индексират с 1.9%. Увеличава се
максималният осигурителен доход с 200 лв. на 2600 лв., а обвързаният с него таван на пенсиите става 910 лв. Това предвиждат проектите на бюджета за 2015 г. и на актуализираната средносрочна
бюджетна прогноза за 2015-2017 г. в областта на социалната политика.
Догодина мъжете ще излизат в пенсия на 64 г. с 38 г. стаж, а жените - на 61 г. и 35 г. стаж. Това ще спести на НОИ 45 млн. лв. следващата година според разчетите на финансовото министерство. Със
същата стъпка възрастта и стажът ще се увеличат и през 2016 и 2017 г. И през 2015 г. служителите в специалните ведомства ще се пенсионират с 27 г. стаж, 2/3 от които специализиран, независимо от
възрастта им.
За работещите първа и втора категория очаквано се прави отсрочка до края на 2015 г., в която да действат сегашните условия за пенсиониране, а пенсиите на миньорите, летците и др. да се изплащат от
НОИ. "През 2015 г. ще се даде възможност за по-задълбочено обсъждане и приемане на трайно решение на проблемите с оглед удовлетворяване интересите на работещите при условията на първа и втора
категория труд, както и намаляване натиска върху осигурителната система и съобразяване с препоръките на ЕК за намаляване на формите на ранно пенсиониране и за удължаване на ефективната пенсионна
възраст", пише в прогнозата.
Правителството пристъпва към рязка стъпка по отношение на инвалидните пенсии. От 2015 г. се отменя втората инвалидна пенсия, която е в размер на 25% от социалната пенсия за инвалидност и се дава на
пенсионери с над 70% неработоспособност. Това бе идея на консултативния съвет в служебния кабинет, а мотивът е, че втората пенсия за инвалидност не е свързана с осигурителния принос. Финансовият
ефект от отпадането на втората пенсия не е особено голям - за 2015 г. ще се спестят 7.3 млн. лв., а до 2017 г. - още 55 млн. лв.
Пенсиите ще се индексират по "швейцарското правило" от 1 юли, но заради дефлацията процентът ще е 1.9. Кабинетът не е приел предложението на служебното правителство дефлацията в "швейцарското
правило" да се игнорира, което би означавало увеличение на пенсиите с 2.4 на сто. Според прогноза за 2016 г. пенсиите ще се индексират с 2.4, а за 2017 г. - с 2.8%. Минималната пенсия за стаж и
възраст догодина ще се вдигне с 3 лв. до 157.44 лв. През 2016 г. ще се увеличи на 162 лв., а през 2017 г. - на 165.73 лв. Разходите за пенсии по бюджета на ДОО за 2015 г. достигат 8 млрд. и 351
млн. лв., което е с около 326 млн. лв. повече спрямо очакваните разходи за т.г. (без великденските и коледните добавки). Общият бюджет на НОИ е планиран в размер на 9.622 млрд. за догодина.
През 2015 г. няма да се увеличава размерът на социалните и здравните осигуровки. Запазват се нивата на минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица - съответно в размер на 420 лв.,
450 лв., 500 лв. и 550 лв. Почти двойно се вдига обаче минималният осигурителен доход за земеделските и тютюнопроизводителите - на 420 лв. от догодина, и така се изравнява с минималния праг за
самоосигуряващите се. Ефектът от това увеличение ще е 12.8 млн. лв. повече от социални и здравни осигуровки за догодина. Предвижда се минималният доход на тази група да остане 420 лв. и през 2016
г. и 2017 г.
Осигурителната тежест обаче се повишава за хората, които се осигуряват на максималния осигурителен доход. От 1 януари той става 2600 лв., както се предвиждаше и досега. Увеличението е с 200 лв.
Само за 2015 г. ефектът от тази мярка ще е 43 млн. лв. повече от приходи в НОИ и здравната каса. Общо за социални и здравни вноски това означава 31 лв. повече за родените след 1959 г. (36.20 лв. за
родените преди 1960 г.) С максималния осигурителен доход трябва автоматично да се увеличи и таванът на пенсиите, който е 35% от него. Управляващите обаче ще го вдигнат на 910 лв. с половин година
закъснение - от 1 юли. До 2017 г. друго повишение на дохода и на тавана на пенсиите няма да има.
Минималните осигурителни прагове се увеличават с 4%, включително и за икономическите дейности, където синдикати и работодатели не са се споразумели, което ще донесе 33.4 млн. лв. в осигурителния
бюджет. Най-ниският минимален осигурителен доход за догодина ще е колкото минималната заплата - 340 лв.
Прогнозата за пазара на труда не е оптимистична. Заради очакваното забавяне на икономическата активност през 2015 г. търсенето на труд ще остане потиснато и броят на заетите ще се намали с 0.2%.
Нивото на безработицата се очаква да е 11.7% догодина. В бюджета на социалното ведомство са заложени 101.6 млн. лв. за политики за заетост, което е с около 30 млн. лв. повече спрямо тази година.
Общият бюджет на МТСП е 1.1 млрд. лв.
Майчинството ще се смята за 24 месеца назад
Догодина се предвижда майчинството да се изчислява на базата на осигурителния доход за 24 месеца назад, а не за 18 месеца, както е в момента. Останалите условия и размерите за социалните помощи и
обезщетения, изплащани НОИ, няма да се променят до 2017 г. Месечната помощ за дете за догодина остава 35 лв. за първо, 50 лв. за второ и 35 лв. за всяко следващо, което противоречи на ангажимента
за насърчаване на тридетния модел. Запазва се и досегашният режим на изплащане на болничните - първите три дни са за сметка на работодателя, който ще продължи да плаща 70% от заплатата. Запазва се
и минималният дневен размер на обезщетението за безработица от 7.20 лв. до 2017 г.
Парите за образование намаляват с 9 млн. лв.
Въпреки обещанието в програмната декларация на правителството за постепенно нарастване на средствата за образование и номинално, и като процент от БВП, парите за сектора реално намаляват с около 9
млн. лв.
Бюджетът за сектора през 2015 г. е изчислен на близо 3.045 млрд. лв. (3.7% от БВП). На пръв поглед, има увеличение от около 157 млн. лв. спрямо разходите в държавния бюджет за 2014 г. В мотивите
към проектозакона за бюджета за 2015 г. обаче се посочва, че през настоящата година реално отчетените разходи надхвърлят 3.053 млрд. лв. Така на практика ще има намаление на средствата за средното
образование с около 9 млн. лв. През 2015 г. ще има леко увеличение на издръжката на един ученик и студент. За сметка на това ще се намалят разходите по националните програми в средното образование
и за безплатните учебници на учениците от I до VII клас включително, става ясно от проекта.
Близо 1.520 млрд. лв. са предвидени за възпитание и обучение на деца и ученици (с 39.493 млн. лв. повече спрямо 2014 г.). За целодневно обучение и хранене са заложени 119.426 млн. лв. Увеличението
тук е с 37.5 млн лв. и се налага, тъй като приключва европроектът за средищните училища и тази дейност трябва да се обезпечи от републиканския бюджет. В перото за целодневно обучение са предвидени
около 10.5 млн. само за безплатни занимални на петокласниците, които бяха въведени от учебната 2014/2015 г. За безплатен транспорт на деца и ученици от средищни училища ще бъдат осигурени 25.5 млн.
лв. С 2.2 млн. лв. се увеличават парите за пътуващи учители - общо 14.7 млн. лв. За националните програми за средно образование са предвидени общо 45 млн. лв. при реално отпуснати през настоящата
96.1 млн. лв. През 2015 г. добрите държавни университети ще взимат повече за т.нар. бонуси за качество. И през следващата година стъпката е с 5 млн. лв. нагоре спрямо предходната година - общо 25.5
млн. лв. Субсидията за вузовете (без трите военни висши училища) и БАН е 459 млн. лв. За сравнение през т.г. сумата беше 424.207 млн. лв. Издръжката за обучение на студентите е с 34 млн. лв. повече
- 323.5 млн. лв.
Здравна реформа ще има най-рано през 2016 г.
Разходите за здравеопазване догодина се запазват на нивото от тази. "Основният акцент на политиката в областта на здравеопазването през 2015 г. ще бъде насочен към запазване на нормалното
функциониране на системата до постигане на политически, професионален и обществен консенсус за основните измерения на налагащите се промени по отношение на организацията, финансирането и
нормативното осигуряване на системата", пише в бюджетната прогноза.
Догодина предстои да се създаде законова рамка за реформа в сектора, включително и за промяна на начина на финансиране на здравните услуги. Все пак и през 2015 г. предстоят промени, които да
ограничат с 80 млн. лв. плащанията на здравната каса. Нови клинични пътеки няма да има въпреки решението на предното правителство. Ще се ограничи достъпът до нови скъпи лекарства. Ще се въведат
единни правила за финансово управление на болниците и ще им се наложат още по-строги лимити за дейност.
Заради преразходи за болници и медикаменти бюджетът на НЗОК тази година беше актуализиран два пъти с общо 325 млн. лв. Вероятно това е отразено в разходите за догодина, тъй като общо за сектор
здравеопазване през 2015 г. ще се отделят 4.7% от БВП при заложени в началото на тази година 4.2%. Парите пък скачат от 3.466 млрд. лв на 3.886 млрд. лв.
За догодина не са предвидени пари за компенсация на личните лекари за намалената потребителска такса за пенсионерите, обяви шефът на лекарския съюз Цветан Райчинов. Бюджетът предвижда
потребителската такса за пенсионерите да остане 1 лев, без обаче разликата до 2.90 лв. да се компенсира откъдето и да било, твърди той. Отделно за разходите на МЗ за лекарства са предвидени 5 млн.
лв. по-малко.
МВР и МО пак ще са милиардери
МВР ще започне следващата година с над 1 млрд. лв. бюджет. Това става ясно от законопроекта за бюджет 2015, публикуван от финансовото министерство. За разлика от 2014 г., когато първоначално на МВР
бяха определени 999 млн., а след това с допълнителни постановления му се отпускаха още милиони, сега още в началото е заложена сумата от 1.31 млрд. лв. За сравнение - с допълнителните средства през
2014 г. бюджетът на МВР се увеличи до 1.87 млрд. лв. плюс до 125.7 млн. лв. от актуализацията.
От проекта се разбира, че 145 млн. лв. са за защита на държавната граница и контрол на миграционните процеси, както и други 6.6 млн. лв. по програма "Бежанци и убежище". Последната сума е почти
двойно по-ниска от съответната за 2014 г. От проектобюджета не става ясно дали МВР ще строи за своя сметка оставащите 131 км, които по изчисления на главния секретар Светлозар Лазаров ще струват
около 40 млн. лв.
С около 100 млн. лв. по-малко ще разполага Министерството на отбраната, става ясно от проектобюджета. Според уточнения план за тази година то има над 1.104 млрд. лв. За догодина обаче са отделени
954 млн. лв. - 862 от тях ще се харчат за отбранителна политика, а 62 млн. лв. - за съюзна и международна сигурност. В тези суми няма как да е включена планираната модернизация, която трябва да
започне сега и да приключи през 2020 г.
Съдебната власт за пореден път няма да получи средствата, които иска. Висшият съдебен съвет поиска 543.7 млн. лв. Финансовото министерство обаче смята, че съдът, прокуратурата и следствието могат
да се справят и с 460 млн. лв., което е малко повече от парите за тази година - 434 млн. лв.
Близо 192 млн. лв. ще получи правосъдното министерство. Сумата е с около 20 млн. лв. по-висока от бюджет 2014, но пък е далеч от уточнения план за годината, който показва над 253 млн. лв.
