Поради засиления интерес към ключови въпроси в развитието на застрахователното дело на вниманието на нашите читатели предлагаме становището на проф. д-р на ик. н. Христо Драганов пред аудиторията на Международната научна конференция за честването на 50 годишния юбилей на финансово-счетоводния факултет на УНСС.
Мястото на застрахователния пазар все повече се оценява от нуждаещите се от застрахователна защита. Неговото развитие започва след влизане на Закона за застраховането, чрез който се демонополизира
застрахователното дело и се премахва задължителното застраховане на основните застрахователни продукти. Създаването и развитието на застрахователния пазар поражда и редица въпроси, които имат важно
значение за неговото развитие и приобщаването към Европейския застрахователен пазар. Кои са тези въпроси и как следва да се решават, за да може да се изгради един действащ застрахователен
пазар.
Застрахователният пазар и изясняване на неговата същност трябва да стане при отчитане специфичните особености на "стоката" застраховка. Застрахователният пазар това е икономическото пространство, в
което действат застрахованите, формиращи търсенето на застрахователната услуга, застрахователите (застрахователните дружества), удовлетворяващи това търсене, застрахователните посредници и
различните организации на застрахователната инфраструктура (консултантски фирми, съюза на аварийните комисари и др.).
При определянето на застрахователния пазар се дават и редица други определения - като социално-икономическа структура, като форма на организиране на парични отношения, цялата съвкупност от
застрахователни и презастрахователни дружества и други. Става въпрос за структурата на застрахователния пазар и се дават конкретни предложения за нейното правилно изграждане.
След изясняване на същността на застрахователния пазар се отделя място на няколко основни въпроса, по които може да се дискутира. На първо място, се взема отношение по мястото и ролята на
задължителното застраховане в условията на пазарната икономика. Моето мнение е, че засега неговото значение се подценява. Въз основа на съответни анализи се стига до заключението,
че:
- Задължителното заcтраховане защитава интересите на трети лица. Това налага разширяване на гамата от задължителни застраховки. Това показва и световната застрахователна практика.
- Това застраховане може да се провежда по силата на закон, но това може да стане в няколко варианта - без принуда, при застрахователно дружество, което има монопол за сключването на застраховката,
в конкуренция или без конкуренция с частните застрахователни дружества и пр.
- Чрез задължителна застраховка може да се предлага пълна застрахователна защита или само частично покритие на реализираните загуби.
Дава се списък на евентуалните задължителни застраховки, прилагани в някои страни.
Вторият въпрос, на който се търси отговор, е: Има ли място на държавен застраховател на застрахователния пазар?
Отговорът на този въпрос е положителен. Според мен задължително следва да има един държавен застраховател. Последният ще се конкретизира директно от държавата, а това ще създаде
условия за развитие на застрахователни продукти, които не са "апетитни" за частния застрахователен бизнес; държавният застраховател ще бъде един регулатор на застрахователния пазар.
Заключението по този въпрос е, че не се налага приватизиране на Държавния застрахователен институт.
За успешно развитие на застрахователния пазар определена роля играе чуждият капитал и презастраховането. Независимо от това заслужават внимание следните въпроси, на които се дава и съответен
отговор: Защитават ли се икономическите интереси на страната с постановките, дадени в Закона за застраховане по отношение чуждия капитал в България? Защо е пренебрегнато в Закона за
застраховането презастраховането?
Изводът, който се прави, е, че всеки чуждестранен застраховател, който е получил лиценз за работа в България, следва да представи презастрахователна програма. В нея обаче следва да
бъдат защитени интересите на нашата страна -да не се допуска излишно изнасяне на валута. В тази насока се дава и отговор на въпроса: Какво трябва да се направи, за да се избегне "легалното"
изнасяне на валута?
Влиянието на глобализацията върху застрахователния пазар е следващият въпрос, който е предмет на разглеждане. Изяснени са основните предпоставки за формирането на световен застрахователен пазар и
глобализация в застраховането. Дадени са и съвременните форми на международните операции в областта на застраховането откъм организационно-юридическата страна на въпроса.
Специално внимание е отделено на основните фактори, оказващи влияние върху формирането на световния застрахователен пазар. Последиците от глобализацията на застраховането са твърде много. Те са
както положителни, така и отрицателни. Кои са те и как следва да се стимулира или ограничава тяхното влияние е въпрос, на който е потърсен отговор. На това, което е дадено, все още е недостатъчно
изяснено, тъй като има редица становища за влиянието на глобализацията в останалите сектори и отрасли на икономиката.
Въпрос, който е световен, но с особена сила важи за българския застрахователен пазар, е свързан с неговата концентрация. Доказано е, че застрахователно дружество, което има годишен приход по 8
млн.лв., е нерентабилно. Това обаче е долна граница. И в тази връзка следва да се отговори на въпроса: Колко застрахователни дружества в България имат такъв годишен премиен приход?
От правилния отговор на този въпрос може да се направи и изводът - необходима ли е концентрация на застрахователния пазар в България.
Все във връзка с концентрацията на капитала е тенденцията на обединяване на застрахователните дружества с банките. Към това обединяване има "взаимно привличане".
Наред с процеса на концентрацията има и едно въздържане от него. Обикновено това са застрахователни дружества, капиталът на които превишава 50 млн. щатски долара.
Следователно в какви насоки следва да се търси влиянието на концентрацията в застраховането? Те са:
- По отношение на премийния приход;
- Върху разходите за издръжка на дружеството;
- Върху печалбата и на тази база върху дивидентите, които се разпределят.
- Върху финансовата стабилност на застрахователно дружество.
Влиянието на концентрацията създава съответни предимства в областта на тарифната политика, възможността за застраховане на големи по стойност обекти, внедряването на нови продукти, засилване
доверието на застрахованите и пр.
Концентрацията оказва влияние и върху презастрахователната политика на застрахователното дружество.
Мястото на презастраховането на българския застрахователен пазар е също предмет на изследването. В тази насока се стига до извода, че е време да се създаде една Национална презастрахователна
компания.
Такава беше създадена, но по неизвестни за мен причини беше закрита. Моите впечатления са, че това стана по субективни виждания на някои "големи" специалисти в областта на застраховането и
презастраховането.
На дневен ред излиза и въпросът за държавното регулиране и контрола върху застрахователния пазар. Подчертано е, че световният опит, в частност и опитът на страните-членки на Европейския съюз, е в
полза на специализирано държавно регулиране върху дейността на застрахователния пазар. Изхождайки от тази постановка, се прави изводът, че възприетата двустепенна структура на надзор, възприета от
нашата страна, е неподходяща. Правилно е Националният съвет за застраховане да бъде премахнат. Мотивите за това подробно бяха разгледани пред аудиторията.
Трудно е да се даде отговор на всички въпроси, които са свързани със застрахователния пазар и които трябва да бъдат решени, за да бъде изграден наистина един действен застрахователен пазар. Засягат
се най-важните от тях. Не по всички въпроси изразените становища са правилни, но до истината се достига само чрез дискусия. Такова обсъждане се надявам да стане, за да се реализира полза от
провеждането на настоящата конференция.
