Фондът трябва да действа в защита на икономическите интереси както на българските туристи в чужбина, така и на чуждестранните, избрали почивка в България
Темата за необходимостта и в България да има гаранционен фонд в туризма отново излезе на дневен ред, след като вчера българската туроператорска фирма "Бългериан Вип Турс" съобщи, че спира дейност.
Това коментира за БТА директорът на Института за анализи и оценки в туризма Румен Драганов.
По думите му фондът трябва да действа в защита на икономическите интереси както на българските туристи в чужбина, така и на чуждестранните, избрали почивка в България. Постъпления във фонда трябва да се набират от част от участниците на туристическия пазар - основно туроператорите за входящ и изходящ туризъм, които извършват чартърни полети, смята Драганов.
Годишните отчисления във фонда би трябвало да са в съответствие с Директива 90/314 на ЕС и да бъдат "достатъчни по размер", най-често в рамките на 10 процента от декларирания оборот на тези фирми за предполагаемия обем на извършваните чартърни полети в бъдещ период.
Възможностите са две - фондът да разполага с ефективна сума за компенсации при фалит, внесена от фирмите по негова сметка, или на името на фонда да бъде учредена неотменима банкова гаранция.
При наличието на такава гаранция банката извършва незабавно плащането на съответната сума в случай на фалит или несъстоятелност. Управлението на фонда би трябвало да се извършва от създадена със закон браншова асоциация, която представлява регистрираните по закона търговци, извършващи тази дейност.
Драганов припомни за европейската директива 90/314, според която правителството на съответната страна-член на ЕС трябва да предостави или изиска достатъчна гаранция от организатора на туристическата услуга. В директивата не е посочен размер или вид на тази гаранция, напомни Драганов.
Вноски в гаранционния фонд трябва да правят само туроператорите за входящ и изходящ туризъм, които извършват чартърни полети, смята Румен Драганов. Останалите туристически компании не би трябвало да са ангажирани с фонда или пък със застраховка - "фалит". Става дума за около 330 фирми от над 2 300 туроператори и турагенти, регистрирани в страната.
За разлика от случая с "Алма тур" миналата година, когато имаше отказ от качване на борда на самолета на пътници и това беше в основата на кризата с туристическата фирма, сега има предстоящ фалит на изпаднал в неплатежоспособност туроператор, напомни експертът. По тази причина туристите от Русия са изправени в ситуация повторно да платят нощувките си на българските хотелиери. Те получават срещу това документ, който им гарантира, че разходите ще бъдат възстановени от застрахователите в Русия.
Според Драганов ситуацията се усложнява от факта, че има несъбрани вземания от минали периоди, които фирмата дължи на българските хотели. Те са притеснени да не бъдат "изиграни" и тази година, както миналата, когато загубиха средства, защото не можаха да получат компенсация от "Алма тур". Драганов не уточни за колко точно хотела става въпрос, но посочи, че става дума за около 4 800 руски туристи и почти толкова туристи от други дестинации. Хотелите са между три и пет звезди, главно на юг по морето - около Бургас - в комплексите "Елените", "Слънчев бряг", Поморие и региона, но също и в "Златни пясъци" и Обзор.
Българските туристи в чужбина са изправени в същата ситуация - да носят винаги със себе си пари или да разполагат по кредитните си карти с резервна сума, с която отново да платят пълния си престой в чужбина, включително и връщането си в случай на фалит на туроператора, който го е изпратил.
Това по думите на експерта е твърде неблагоприятно решение в Закона за туризма.
