Промените в Закона за туризма ще защитават по-добре потребителите
Случаите на фалити и проблеми при организирани пътувания от туроператор, както и множеството сигнали и жалби към Министерството на туризма и Комисията за защита на потребителите през последните
години ясно показаха, че потребителите на туристически услуги се нуждаят от по-голяма защита.
По тази причина в публикувания вариант на Закон за изменение и допълнение на Закона за туризма е
предвидено въвеждането на регламент за туроператорите, който да защити крайния потребител – туриста. Предложените текстове са обсъждани както с Асоциацията на българските туроператори и
туристически агенти (АБТТА) и Българската асоциация на туристическите агенти (БАТА), така и с останалите представители на туристическата индустрия. Първият му проект бе представен на заседание на
Националния съвет по туризъм в началото на 2015 г. Към днешна дата законът е публикуван за обществено обсъждане като всеки може да даде своето становище и да предложи промени в него.
В разписаните законови изисквания за туроператорите са предложени два варианта, които са в процес на обсъждане. Първият предложен вариант предвижда
туроператорите да създадат т.нар. клиентски сметки в левове и в съответната валута. По този начин ще се изсветли размерът на заплащаните пакетни цени от страна на туристите, а
туроператорите ще могат да разполагат само с тази част от преведените им средства, които са печалба за тях. С тази мярка ще се ограничи вътрешната задлъжнялост в сектора, която е една от основните
причини, фирмите да изпадат в състояние на невъзможност да обезпечат вече продадени пакети. Туроператорите са изразявали несъгласие с това предложение, защото считат, че това ще ограничи развитието
на сектора и ще ги направи по-малко конкурентоспособни на международния туристически пазар.
По тази причина Министерството на туризма е предложило и втори вариант в публикуваните предложения за промени в Закона за туризма, който да подобри
защитата на потребителите. Те предвиждат да се създаде Гаранционен фонд, като туроператорите ще бъдат задължени да внесат дължимите си вноски в него. Целта на фонда е да се
гарантират вземанията на крайните потребители за причинени вреди вследствие на неразплащане на туроператорите с техните контрагенти, включително при неплатежоспособност и несъстоятелност. Въпреки
предвидените в ЗТ задължения за наличието и подновяването на застраховка "Отговорност на туроператора", мерките за контрол и последиците при непредставяне на такава застраховка, практиката показва,
че в редица случаи потребителите не могат да получат обезщетение от застраховател за причинени вреди поради липса на валидна застраховка на туроператора. Поради това гаранционният фонд следва да
гарантира вземанията към туроператорите за обезщетения за причинени вреди вследствие на неразплащане с контрагентите в случаите, когато не е сключен договор за застраховка, съответно не е подновен
сключеният договор, се казва в мотивите към законопроекта.
По отношение на застраховката "Отговорност на туроператора" се предвижда вписване в Националния туристическия регистър на номера и датата на сертификата, издаван от застрахователя.
Издаденият от застрахователя сертификат, който туроператорът предоставя на потребителя, следва да съдържа данни, освен за размера на застрахователната сума, и за срока и начина наплащане на
застрахователната премия.
В интерес на потребителите се урежда изрично задължение за туроператора в случай на неизпълнение на сключен договор за организирано туристическо пътуване да възстанови на потребителя платената сума
за непредоставената услуга, а при обявена неплатежоспособност - да откаже в писмен вид.
С новата разпоредба на чл. 109а е оптимизиран редът за изплащане на застрахователните обезщетения: срокът за произнасяне на застрахователя е ограничен до 3 месеца от дата на предявяване на
претенцията; уредена е възможност за частично плащане при частично установена основателност или размер на претенцията. Целта е осигуряване на надеждна защита за правата на потребителите,
както и укрепване на имиджа на българските туроператори, а и на застрахователите.
Предвижда се възможност, по избор на потребителя, да не се сключва медицинска застраховка, когато той разполага с такава и чийто период на валидност обхваща и периода на договора за конкретното
пътуване.
Гаранционният фонд фактически ще бъде управляван от бранша. Съветът на гаранционния фонд ще се състои от нечетен брой членове, които избират помежду си председател. Те се назначават от министъра на
туризма по предложение на националното браншово туристическо сдружение на туроператорите. Министерският съвет по предложение на министъра на туризма следва да приеме правилник за устройството
и дейността на гаранционния фонд. За сравнение - в Европейския съюз има различна практика за функционирането на подобни структури.
В Дания, например фондът е частна, независима институция създадена със Закона за туристическия гаранционен фонд. Министърът на индустрията, бизнеса и финансовите въпроси обаче приема
по-подробни разпоредби за прилагане на акта, включително плащането на вноски, плащането на лихви и такси във връзка със забавата за плащане, докладването на ключови фигури, регистрация във фонда,
осигуряване на сигурност и помощ от страна на Фонда към клиенти. Министърът има и други права по отношение на фонда. В този смисъл макар и частен фондът в известна степен се контролира от
държавата. Подобна е ситуацията и във Франция, Норвегия и др. Под една или друга форма държавен фонд функционира в Малта, Италия, Великобритания и др.
Министерството на туризма е анализирало опита на страните-членки на ЕС и в посока регулаторните режими за защита на потребителите, които ползват услугите на туроператор. От него е видно, че само
в 4 държави действа единствено застраховка без други механизми. Само фонд действа в 3 държави, а само банкова гаранция в една. Анализът показва, че механизмът за защита на
потребителите в различните държави действа по различен начин. В повечето страни туроператорите имат възможност да избират между един или повече механизми, като в някои случаи се въвежда изискване
за комбинирането им в зависимост от параметрите на тяхната дейност. Схематично опитът може да бъде представен така:
- Застраховка – Австрия, Белгия, България, Великобритания, Германия, Гърция, Естония, Хърватска, Ирландия, Италия, Испания, Исландия, Латвия, Люксембург, Чехия, Полша, Португалия, Румъния,
Словакия, Унгария, Финландия, Швеция.
- Банкова гаранция – Германия, Гърция, Естония, Ирландия, Исландия, Кипър, Латвия, Литва, Люксембург, Словакия, Полша, Финландия, Хърватска, Чехия, Швеция.
- Фонд – Великобритания, Дания, Италия, Малта, Норвегия, Португалия.
- Друга финансова гаранция – Австрия, Великобритания, Ирландия, Испания, Исландия, Люксембург, Унгария, Финландия, Франция (чрез различни механизми, вкл. фонд).
Министерството на туризма ще продължи диалога с всички заинтересовани страни и ще вземе под внимание всички направени предложение в хода на общественото обсъждане. Категорична е позицията, че
българските и чуждестранни потребители на туристически услуги следва да имат необходимата защита при организирани от туроператор пътувания, закупени директно от него или чрез туристически
агент.
Към момента има 3135 регистрирани туроператори и туристически агенти, като 1867 от тях са туроператори.
Предложения може да бъдат изпращани до 30 януари 2017 г. на адрес: z.halvadzhiev@tourism.government.bg.
