Българските спестители в лични пенсионни и медицински сметки не могат да бъдат напълно защитени срещу глобалния риск в съвременната глобализирана финансова система
Анализ на Проф. Георги Петров
Сегашната пенсионна система на България е регламентирана в Кодекса за социално осигуряване (в сила от 2000 г., с последващи изменения и допълнения). Тя е основана на принципа на солидарността, но в
нея са включени нови форми, съобразени с пазарното стопанство и личния интерес. Наред с държавния пенсионен фонд (първи стълб) вече се осъществява допълнително задължително осигуряване по
индивидуални партиди в частни пенсионни фондове (втори стълб) и допълнително доброволно осигуряване по лични сметки на гражданите (трети стълб). Предвидено е поетапно увеличаване на осигуровките по
втория стълб за сметка на съответно намаление на вноските за държавния пенсионен фонд. Но увеличението беше прекратено, след като достигна 5% към осигурителния доход.
Неразрешимите противоречия
Индивидуалните партиди по втория стълб и досега са с неизяснен статут и перспективи. Тe си останаха като несъществено допълнение към доминиращия държавен пенсионен фонд, съобразен с
разходнопокривния принцип. Този принцип означава, че пенсиите на пенсионерите се плащат от постъпилите във фонда през годината осигурителни вноски на работещите граждани. Но като правило те са не
достатъчни. Натрупан пенсионен фонд през миналите години не съществува. С увеличаването на продължителността на живота и застаряването на населението все по-малък брой работещи трябва да издържат
все повече възрастни граждани. В България тази тенденция се усилва от масовата емиграция на хора в трудоспособна възраст, от забавеното развитие на икономиката, високата безработица и укриването на
доходи и осигуровки. Недостигът на приходи от осигуровки се компенсира с нарастващи бюджетни субсидии за изплащане на пенсиите. Което в крайна сметка води до увеличаване на бюджетния дефицит и
държавния дълг. Финансовата система върви към банкрут. Поетапното увеличаване на възрастта за пенсиониране и трудовия стаж (което сега е блокирано за една година) смекчава, но не решава проблема.
Не помага и вдигането на пенсионните осигуровки, защото това засилва интереса на работодателите и на работниците да укриват част от доходите си.
При това положение доверието на гражданите в държавната пенсионна система се подкопава, особено след като при хиперинфлацията през 1996-1997 г. реалната пенсия се срина до 20% от нивото през 1990
г. И след като правителството на ГЕРБ "замрази" за почти 4 г. (от юли 2009 до 1 април 2013 г.) всички пенсии, а инфлацията ги обезцени с над 10%. Повече от 2 милиона пенсионери трябваше да понесат
най-големите тежести на кризата. Покупателната сила на пенсиите все още не е възстановена - нито към 1990 г., нито към 2008 г. Тази пенсионна система е несъвместима с интересите на гражданите.
Преди да изпадне в колапс, тя трябва да бъде заменена с нова пенсионна система, основана на личния интерес и личната отговорност на хората.
Личните пенсионни сметки като алтернатива
Пенсионното осигуряване по лични капиталови сметки е отдавна известно и се прилага в различни разновидности от развитите държави. В едни случаи тя е допълнение към държавния пенсионен фонд, а в
други е доминираща.
Личните пенсионни сметки (ЛПС) могат да се въведат в България незабавно. Защото те фактически са узаконени още през 2000 г. в Кодекса за социално осигуряване. Съвсем естествено и наложително е
започналата, но блокирана пенсионна реформа, да продължи. Това може да стане, като Народното събрание гласува поправки в кодекса, с които индивидуалните партиди действително се превърнат в лични
пенсионни (капиталови) сметки. И осигурителните вноски в тях отново започнат да нарастват с 1 процентен пункт през всяка от следващите 5 г., докато достигнат 10% към осигурителния доход. Те ще се
плащат (както и досега) от работника и работодателя поравно, като се приспадат от осигуровките за Държавния пенсионен фонд. Растящият недостиг на постъпления в този фонд ще се компенсира с бюджетни
субсидии, доколкото се касае за натрупан дълг на държавата към вече пенсионираните граждани. И доколкото събираемостта на бюджетните приходи ще се повиши след въвеждането на личните пенсионни и
личните медицински сметки.
Всеки работещ гражданин получава документ за постъпленията и наличностите по личната му пенсионна сметка, открита в избран от него лицензиран пенсионен фонд. Фондовете инвестират натрупаните пари в
акции и облигации с нисък риск и в други ликвидни активи. Изчисленията показват, че при 10% осигурителни вноски, 5% средна реална възвръщаемост, 40 г. трудов стаж и 65 г. възраст за пенсиониране
всеки осигурен ще може да получава в течение средно на 20 г. пенсия, близка по размер до получаваната заплата. Или ако желае, може да изтегли "накуп" цялата наличност и да се разпорежда с нея по
свое усмотрение. Отговорността за издръжката му е лично негова. Ако има финансови възможности, работещият гражданин може да спестява и чрез допълнителното доброволно пенсионно осигуряване, а също
като закупува застраховки "Живот", дялове във взаимни фондове и по други начини.
Предимството на личната сметка
При осигуряването по лична пенсионна сметка човек получава освен петте процента вноска от собствения си доход още 5% вноска на работодателя. Тези средства не се облагат с данъци. Така всеки
гражданин е заинтересован и икономически принуден да декларира целия си доход и да внася напълно пенсионните осигуровки. Този интерес става още по-силен (и неотменим), ако едновременно с личните
пенсионни сметки се приложи системата на лични медицински сметки на мястото на сегашното деградиращо държавно здравно осигуряване. (Разбира се, пенсионното и здравното осигуряване на
недееспособните граждани ще си остане отговорност на държавата).
Такава реформа на пенсионната и здравноосигурителната система ще промени нашето общество и политическата система. Сивата икономика и свързаните с нея корупция и престъпност рязко ще се свият (ако и
чиновниците престанат да рекетират за подкуп гражданите), пазарът и конкуренцията ще се нормализират, стимулите за труд ще се усилят. По-благоприятната бизнес среда в България ще привлича
инвеститорите, което ще доведе до по-висок растеж на БВП, на заетостта и на доходите на гражданите. Съживяването на икономиката и повишената събираемост на данъците са от решаващо значение за
балансираността и стабилността на публичните финанси.
Рисковете
Непосредственият и най-голям риск е свързан с активното противодействие срещу такива дълбоки социални реформи от страна на политиците и бюрокрацията, заинтересовани в запазване на своя контрол
върху социалните фондове. Освен ако не се появи някой далновиден министър-председател, който да осъзнае, че тези спасителни за България реформи са и в негов личен интерес. Като му позволят да
избегне съдбата на всички провалили се предшественици.
Другият риск има глобални измерения. Той се изразява в стремежа на централните банки и правителствата на най-големите държави да наливат пари в обращението, за да стопяват чрез инфлацията огромните
публични дългове, които все по-трудно могат да бъдат обслужвани (под благовидния предлог, че стимулират икономическия растеж). Най-големите губещи от тази политика са спестителите в целия свят,
които държат десетки трилиони долари в пенсионни, здравноосигурителни, застрахователни и други фондове. И разчитат на тях, за да живеят. Така че българските спестители в лични пенсионни и
медицински сметки не могат да бъдат напълно защитени срещу този риск в съвременната глобализирана финансова система.
