Последните препоръки на Брюксел за реформи в ключови сфери сериозно се разминават с програмата на новите управляващи
След две поредни години на тежки промени в пенсионната ни система, които ограничиха максимално достъпа до пенсиониране, българите са заплашени от нови рестриктивни мерки в пенсионната система. Това става ясно от последните препоръки на Европейската комисия за бюджетни мерки и икономически реформи за преодоляване на кризата и стимулиране на растежа през 2013 и 2014 г. От доклада на комисията, в който се анализират напредъкът на страната ни и Конвергентната програма на правителството, става ясно, че Европа не е доволна от ситуацията в икономиката и енергетиката, социалната сигурност и мерките за заетост, здравеопазването, образованието, правосъдната система.
Една от препоръките е да се въведе една и съща законово установена пенсионна възраст за мъжете и за жените. До 2014 г. страната ни трябва да се подготви за това и да определи дата, на която да се случи. Тази препоръка противоречи напълно на предизборните обещания на БСП, които с подкрепата на ДПС взеха властта и сега ще трябва да изпълняват европейските препоръки. Червените обещаваха дори стопиране на вдигането на възрастта, което започна през 2012 г. и трябва да продължи до 2021 г.
Брюксел настоява също за ограничаване на ранното пенсиониране, докато в кабинета "Орешарски" вече говорят за разхлабване на този режим. В момента военни и полицаи могат да се пенсионират само срещу 27 г. стаж, от които 2/3 специализиран. От 2013 г. за военните беше въведена и минимална пенсионна възраст, но военният министър Ангел Найденов обеща тя да бъде премахната.
Другото искане на ЕК е за ограничаване на инвалидните пенсии чрез засилен контрол, както и чрез "въвеждане на критерия трудоспособност". ГЕРБ вече беше изготвил подобна концепция, според която само хората, които наистина не могат да работят, трябваше да получават пълни инвалидни пенсии, но след сериозно недоволство от засегнатите дебатите по нея бяха стопирани.
На практика препоръките от ЕК в пенсионната сфера повтарят тези от т.нар. Бяла книга за пенсионните реформи в ЕС от 2012 г. В нея също пишеше, че пенсионната възраст за мъжете и жените трябва да се изравни. Но бившите управляващи от ГЕРБ обясняваха, че това трябва да стане чак след 2021 г., когато приключи сегашното увеличение на изискуемите години и стаж за пенсия. В същото време един от авторите на пенсионната реформа от 2000 г. - бившият социален министър Иван Нейков, смята, че двата пола вече би трябвало да се пенсионират при равни условия. В момента жените се пенсионират на 60 години и 8 месеца при 34 години и 8 месеца стаж, а мъжете - на 63 години и 8 месеца и стаж от 37 г. и 8 месеца. Двата показателя ще растат, докато станат 63 г. възраст и 37 г. стаж за жените и 65 г. и 40 г. за мъжете.
Според ЕК в България много хора нямат достъп до здравни грижи, тъй като доплащането в сектора е прекалено високо. Някои изследвания показват, че българите плащат повече от половината разходи при лечението си. "Да се осигури ефективен достъп до здравеопазване и да се подобри ценообразуването на здравните услуги, като се обвърже финансирането на болниците с постигнатите резултати и като се развие извънболничното лечение", е препоръката на Европа за сектора. В момента основният ресурс в здравеопазването отива за болниците, които по сегашната система за финансиране имат повече сметка да лекуват тежко болни срещу повече пари, отколкото да залагат на превенцията, която е по-евтина.
Препоръките към образованието ни са едни и същи от години - да се създават кадри, съобразени с нуждите на бизнеса. Европа иска също да бъде приет законът за училищното образование, който влезе в предишния парламент, но предизвика много критики и не остана време да бъде гласуван окончателно. Той е приоритет и за сегашния парламент, като нагласите са да бъде приет с някои поправки. Отново се набляга на интеграцията на уязвимите групи, и по-специално на ромите, в образователната система. "Слабите резултати на висшето образование се обясняват с липсата на стимули за вузовете и нивото на отделните научни работници и преподаватели", пише в препоръките. Настоява се също за по-активни политики по заетостта, които да позволяват на по-възрастните работници да остават по-дълго на пазара на труда, както и специални мерки за намиране на работа на младите. За тях в новия програмен период ще има специална ос по оперативната програма "Развитие на човешките ресурси".
