19 Ноември 2019, 16:12 Днес (11) | Вчера (15)

Акценти от Доклада за пътната безопасност у нас

25 Септември 2019 14:37 ИНСМАРКЕТ по статията работи: Insmarket
A+ A-
Последна редакция: 25 септември 2019, 17:16

Обмислят отказ на административни услуга за шофьори, неплатили пътните си глоби. Предлага се и промяна на сроковете за изтичане на погасителната давност на санкциите

Доклад за състоянието на безопасността на движението по пътищата в Република България е качен в портала за обществени консултации към Министерския съвет. Документът на Държавната агенция по пътна безопасност е разписан на 159 страници и има за цел да създаде национална рамка за бъдещ програмен период.

Кои са основните акценти от доклада?

Със средно 1.35 милиона загинали годишно пътно-транспортният травматизъм в световен мащаб остава неприемливо висок, сочат данните. Това струва на страните средно 3% от брутния им вътрешен продукт. Над 9/10 (93%) от смъртните случаи са в държави с ниски и средни доходи, като нараняванията при ПТП са водещата причина за смъртността сред младите хора на възраст от 5 до 29 години.

Европа е начело в класацията за най-сигурни пътища със средно 49 загинали на един милион души, а Африка е на последно място с над 260. Все пак, травматизмът продължава да поддържа твърде високи стойности. Съгласно годишния доклад на Европейския съвет по транспортна безопасност, броят на загиналите по пътищата на ЕС е намален едва с 1% през 2018 г. и с общо 4% през последните 5 години. На европейско ниво  социално-икономическите разходи от пътни катастрофи възлизат на около 120 милиарда евро годишно.
През 2010 г. ЕС определи цел за намаляване броя на загиналите по пътищата с 50% до 2020 г. в сравнение с тези от 2010 г. На 17 май 2018 г. ЕК обяви нова цел за намаляване наполовина на смъртните случаи по пътищата и за първи път цел за намаляване наполовина броя на сериозните наранявания до 2030 г., в сравнение с 2020 г.

От 2010 г. средногодишното намаление на броя на загиналите по пътищата на ЕС е 2,8%, което се равнява на намаление от 21% между 2010 г. и 2018 г. По-голямата част от това намаление е постигнато през 2011 г., 2012 г. и 2013 г. През 2018 г. намалението в ЕС на броя на загиналите в сравнение с 2017 г. е с 1%. Намалението на загиналите в сравнение с базовата им стойност от 2010 г. е 20% при планирано намаление от 43%. През 2018 г. 25 100 души са изгубили живота си по пътищата на ЕС, а 135 000 души са сериозно ранени, като голяма част от тях са уязвимите участници в движението: пешеходци, велосипедисти и мотоциклетисти. Европейската статистика показва стойности, надвишаващи заложените целеви стойности на Съюза (50% по-малко загинали и 20% по-малко ранени към 2020 г. спрямо изходната 2010 г.)

Трудностите, свързани с намаляване на травматизма с планираните амбициозни темпове, са валидни и за България. През изминалата 2018 г. в страната са регистрирани 6 684 ПТП с пострадали лица, със 611 загинали и 8 466 ранени. За периода 2011 - 2018 г. данните за ПТП със загинали и ранени лица се променят разнопосочно. Колебанията в статистиката индикират липса на устойчиви тенденции към намаляване на травматизма с желаната динамика.
 Друг конфликтен въпрос е автомобилният парк като един от системните фактори на риск от ПТП. Техническото състояние на автомобилния парк в България в сравнение с автомобилния парк на страните с най-висока пътна безопасност в Европа се намира в незавидно състояние. Със средна възраст от над 18 години, въпреки тенденцията за постепенно подновяване, автомобилният парк на България все още остава твърде стар. По официални данни на ГД ”Национална полиция” автомобилите на възраст над 10 години са 3 484 290 (86 %), а от тях 1 587 666 са на възраст над 20 години. България значително изостава от другите източноевропейски страни по отношение на използването на екологични, сигурни и икономични автомобили.

Сред целите за глобална ефективност на пътната безопасност до 2030 г. са поставени следните:

  • повече от 75% от пътуванията да са по пътища, които отговарят на техническите стандарти;
  • 100% от новите (произведени, продадени или внесени) и употребявани превозни средства да отговарят на определени стандарти за безопасност съгласно технически регламенти и еквивалентно признати национални изисквания;
  • да се намали наполовина делът на превозните средства, които пътуват със скорост, по-висока от позволената, и да се постигне намаляване на нараняванията и смъртните случаи, свързани със скоростта;
  • да се увеличи до близо 100% делът на мотоциклетистите, използвайки стандартни каски;
  • да се увеличи до близо 100% делът на пътниците на моторни превозни средства, които използват обезопасителни колани или стандартни системи за обезопасяване на деца;
  • да се намали наполовина броя на пътно-транспортните наранявания и смъртните случаи, свързани с водачи, употребяващи алкохол и/или други психоактивни вещества;
  • всички държави да имат национално законодателство, което ограничава или забранява използването на мобилни телефони по време на шофиране.


Какво сочат данните у нас?

По данни на МВР, през изминалата 2018 г. в страната са регистрирани 6 684 ПТП с 611 загинали и 8 466 ранени (6 478 леко и 1 988 тежко). По данни на Националния статистически институт от 2018 г. загиналите на 1 млн. жители са 87 души (разпределение на 611 загинали при брой на населението 7 050 034 към 31.12.2017 г.). Спрямо средната стойност за 67-годишния период на водене на статистика на ПТП, през 2018 г. броят на загиналите (611) е с 1,46 пъти по-малък, а броят на ранените (8 466) е с 1,40 пъти по-голям.
За сравнение, през 2017 г. ПТП с пострадали лица са били 6 888 – за 2018 г. се отчита намаление с 204, загиналите са били 682 – намаление със 71, а ранените са били 8 680 – намаление с 214.
От загиналите през 2018 г. 611 участници в движението 315 са водачи (51,55%); 172 са пътници (28,15%); 123 са пешеходци (20,13%); 1 е работник на пътя (~0,16%).
От ранените през 2018 г. 8 466 участници в движението 3 690 са водачи (43,59%); 2 987 са пътници (35,28%); 1 781 са пешеходци (21,04%); 8 са работници на пътя (0,09%).

За първите шест месеца на 2019 г. са настъпили 2 896 ПТП с пострадали лица, при които са загинали 254 и са ранени 3 653 участника в движението. Спрямо същия период на 2018 г. ПТП с пострадали лица през 2019 г. са по-малко със 170, загиналите са повече със 7, а ранените са по-малко с 286. Само през юни 2019 г. при 625 ПТП с пострадали лица са загинали 72 и са ранени 787 участници в движението по пътищата.

Най-много ПТП са настъпили на територията на ОД МВР Пловдив – 919, на СДВР – 798, и Варна – 728. Най-голям е броят на загиналите на територията на ОД МВР Пловдив - 74, СДВР - 51 и ОД МВР Варна - 48. На територията на ОД МВР София, при сравнително малък брой ПТП (160 при среден брой 239), броят на загиналите (42) е висок и по този показател се нарежда непосредствено след ОД МВР – Варна. Броят на ранените при ПТП е най-голям на територията на ОД МВР Пловдив – 1177 (увеличение с 15 спрямо 2017 г. – 1162, или с 1,29%); СДВР – 990 (намаление със 194 спрямо 2017 г. – 1184, или с 16,39%); и Варна – 900 (намаление с 82 спрямо 2017 г. – 982, или с 8,35%).
Най-малко ПТП са настъпили на територията на ОД МВР Перник – 54 (намаление с 12 спрямо 2017 г. – 66, или с 18,18%); Търговище – 57 (увеличение с 13 спрямо 2017 г. – 44, или с 29,55%) и Ямбол – 62 (намаление с 5 спрямо 2017 г. – 67, или със 7,46%). ОДМВР Перник e с най-малък брой едновременно на ПТП и на ранени (54 ПТП с 56 ранени). Ранените са най-малко на територията на ОД МВР Перник – 56 (намаление с 12 спрямо 2017 г. – 68, или с 17,65%); Търговище – 58 (увеличение с 12 спрямо 2017 г. – 46, или с 26,09%); и Ямбол – 74 (увеличение с 5 спрямо 2017 г. – 69, или със 7,25%).

Близо 2,5 млн. са активните шофьори в България. Според данните на статистиката човешкият фактор е сред основните причини за настъпване на пътно-транспортни произшествия, като за 2018 г. голямата част от регистрираните ПТП в България са докладвани като настъпили вследствие на човешка грешка.
По изчисления на ЕК, ако всеки водач на МПС проявява адекватно поведение - използва предпазен колан, спазва ограниченията на скоростта и правилата за движение, не шофира под въздействието на умора, стрес, разсейващи фактори, алкохол и/или наркотици, броят на загиналите по европейските пътища би намалял с над 12 000 души на година.

Сред основните изводи на доклада за нашата страна са, че:

  • Сред водачите, пешеходците, пътниците и работниците на пътя все още липсва култура на поведение по време на участие в движението по пътищата;
  • За младите водачи продължава да съществува значително по-голям риск от ПТП, който е до 4 пъти по-голям в сравнение с водачите на възраст 30 до 59 години. По-голям е рискът и за начинаещите шофьори;
  • Затвърждава се тенденцията за по-висок травматизъм при водачите и пешеходците на възраст над 65 години;
  • Системата за обучение на преподавателите и за провеждане на подготовката на водачите се нуждае от усъвършенстване;
  • Наблюдава се формалност на провежданите психологически изследвания - това е видно от успеваемостта, която е около 97%;
  • Налице е необходимост от прецизиране на програмите за обучение на кандидатите и тяхното по-силно обвързване с опасностите в пътното движение, ПТП и начините за тяхното предотвратяване, в т.ч. и актуализиране на изпитните въпроси;
  • По отношение на контролната дейност - несъвършенствата в процедурата по установяване, връчване и налагане на наказание, както и събираемост на съответните глоби и/или имуществени санкции, води до неизпълнение на основната функция на административно-наказателната отговорност, а именно – превенцията. Често липсва реализиране на административно-наказателната отговорност. Създават се условия за пораждане на чувство за безнаказаност, което води до увеличаване на травматизма вследствие от поведението на водачите.


Пътищата са друг основен фактор на пътната безопасност. Всяка година ЕС разходва между 1,5 и 2 млрд. евро от бюджета на ЕС за изграждане на пътища.  У нас, съотнесено към нивото в ЕС, общата транспортна инфраструктура на страната като цяло е с незадоволително качество. Третокласните пътища формират 61.3% от общата дължина на републиканската пътна мрежа, следвани от второкласните пътища с 20.3%, първокласните пътища с 14.7% и автомагистралите с едва 3.7%. България през последните 10 години отбелязва интензивно развитие в областта на пътното строителство. Все още, обаче, по-голямата част от мрежата остава изградена преди повече от 20 години. Около 1/3 от републиканската пътна мрежа е с незадоволително качество на настилката. Особено тежко е състоянието на пътищата от III клас, по които се осъществяват вътрешно-регионалните връзки. 39.7% от настилката по републиканската пътна мрежа покрива изискванията за добро състояние, но 37.8% са под задоволителното ниво и като такива представляват риск и от гледна точка на пътната безопасност. Пътеуказателната система също е в незадоволително състояние. Липсата на светлоотразителност, видимост и съпротивление на хлъзгане са предпоставка за сериозни пътни инциденти. На тази система следва да се направи цялостна инспекция, а не просто инвентаризация. По отношение на сигнализация и маркировка липсва интегриран подход при управление на този елемент от пътната инфраструктура. Липсва цялостно изградена интелигентна транспортна система за управление на трафика – под формата на единен контролен център и необходимите елементите на системата по автомагистралите и скоростните пътища.

По данни на Пътна полиция за 2018 г. в България са регистрирани над 3.66 млн. пътни превозни средства, с около 220 000 повече в сравнение с 2017 г., когато са били регистрирани повече от 3.44 млн. автомобили от трите вида - леки, лекотоварни и камиони. Най-много са на възраст над 20 години, които са 40% или над 1.4 млн. броя. Значително по-малко са новите до 5 години, които съставляват само 6.03% от целия автомобилен парк.
Около 1.57 млн. от всички регистрирани в страната МПС са на възраст от над 20 години, а средната възраст на всички регистрирани МПС е над 18 години.
В същото време, средната възраст на регистрираните МПС в ЕС е с десет години по-ниска (около 8 години).

По данни на Европейската асоциация на производителите на автомобили за първите четири месеца на 2019 г. регистрираните нови автомобили в ЕС са намалели с 2.6%, а само през м. април понижението е с 0.4 на сто при общо регистрирани 5 480 953 автомобили. Двата най-големи пазара - Германия и Франция, отчитат най-слабо понижение, съответно спад с 0.2% и с 0.4%. По-съществено е понижението на продажбите в Италия (-4,6%), Испания (-4,5%) и Великобритания (22.7%) в сравнение със същия период на 2018 година. За разлика от големите европейски пазари, за България се отчита ръст на регистрираните нови автомобили за периода януари - април 2019 г. с 2.1% или общо 11 427 автомобила спрямо 11 188 през същия период на 2018 г.

Сред набелязаните мерки с краен срок 2020 г. от страна на доклада са:

  • създаване на единен център за обработка на нарушения с цел подобряване на координацията и бързината на обработка на нарушенията; увеличаване ефективността на контрола на движението и отчетността на нарушенията;
  • преглед на нормативно установените срокове за изтичане на погасителната давност  с цел преустановяване на забавянето при налагането на принудителната административна мярка;
  • отказване на административна услуга от държавните институции на заявители, които имат неплатени дължимите глоби или имуществени санкции с цел подобряване на събираемостта.

Коментари, предложения и бележки по публикувания доклад може да бъдат изпращани на адрес: SAE@gov.sars.bg

Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.

Валидни за 16:10 06 Юни 2019
    Купува Продава БНБ  
USD 1.5915 1.5924 1.7374
GBP 2.4796 2.4887 2.2067
EUR 1.9560 1.9560 1.9558
Резултати | Архив