В момента в САЩ има около 9 млн. безработни и макар икономиката на страната да отчита главоломен ръст, ситуацията на пазара на труда остава негативна
Независимо, че в САЩ действа федерален закон, гарантиращ на гражданите изплащане на застраховка, той не постановява единна система за разчитането на паричното й изражение. Средният американски безработен получава от държавата между $94 до $610 на седмица, в зависимост от размера на заработката му преди загубването на работата и регионът, където живее. Молбите за обезщетение поради безработица са известни като Jobless Claim, а данните за тях се публикуват всяка седмица от Министерството на труда в САЩ. Безработният, получаващ Jobless Claim дължи данък върху тази сума, трябва регулярно да се отчита за опитите си да намери работа, а и като правило обезщетенията се получават в рамките на 6 месеца и две седмици, след първоначалното подаване на заявките в американските бюра по труда. В момента в САЩ има около 9 млн. безработни и макар икономиката на страната да отчита главоломен ръст, ситуацията на пазара на труда остава негативна. По време на управлението на президента Бил Клинтън, средно на месец са се появявали 225 нови работни места, като заявките за социални помощи са били под тази цифра. При управлението на сегашния президент Джордж Буш, от началото на първия му мандат досега американската икономика е загубила над 2 млн. работни места, а средно на седмица Jobless Claims са над 220 хил. Официалното ниво на безработицата в САЩ в момента е 5.2% и въпреки, че историческият преглед на показателя сочи, че това не е много високо ниво, експерти отбелязват, че в момента в страната и изключително високо нивото на т.нар. "скрита безработица", когато хората не се регистрират или имат работа, доходите от която не са в състояние да покрият елементарните им нужди. "Най-щастливи" от внушителната армия американски безработни са тези жители на страната, които получават пособия по безработица или - както се нарича в САЩ - застраховка срещу безработица. Обаче, изплащаните застраховки не са еднакви в различните щати, а размерът им не гарантира на американците безметежно съществуване, а само облекчават финансовите трудности. Институтът по икономическа политика на САЩ - Economic Policy Insitute обработва статистически подобни данни, според които най-ниската застраховка срещу безработица се изплаща в Калифорния. Безработен от щата без семейство и деца, който до момента на загубването на работата си е получавал минималната работна заплата за страната - $5.15 на час, може да разчита на $94 на седмица като застраховка. Негов съотечественик, живеещ в "по-щедрия" щат Вирджиния, получава седмично $147 при аналогичните условия. Ако същият калифорнийски безработен е получавал $24 на час, седмичната му застраховка поради безработица ще е $496 на седмица. "Най-стиснатият" щата за категорията работници с доход от $24 на час, отпуска при безработица $190 на седмица. Семейство с пет деца и неработеща съпруга получава $450 на седмица в Роуд Айлънд при условие, че главата на семейството е заработвал $15 на час до загубване на работата си. Това е и най-високата застраховка за многодетно семейство и доход от $15 на час, който е средният за страната. Най-ниската ($190 на седмица) съответно е в Алабама. Интересното е, че броят на членовете на семейството не винаги влияе върху размера на застраховката срещу безработица. Например безработен от Арканзас с доход от $15 на час докато е имал работно място, получава на седмица по $300 ако е сам. Точно толкова получава и ако е многодетен родител. Като правило - колкото е по-висока надницата, толкова по-висока е застраховката срещу безработица. Разбира се и при това положение има изключения - приход от над $24 на час (а в Масачузетс - $25.75 ), не влияе върху размера на премията, въпреки, че тази категория работещи плаща и най-високата ставка. (на практика американците с такъв доход имат достатъчно спестявания и приходи от инвестиции, за да изкарат без застраховка до намирането на работа). Програмата по изплащането на застраховки поради безработица в страната действа от 1935 година. Основно условие за получаването й е загубването на работата да не е по вина на работника. Типичен пример - съкращаване на персонала, фалит и т.н. Хората, които са напуснали по свое желание нямат право на застраховка. Независимо, че в САЩ действа федерален закон, гарантиращ на гражданите изплащане на застраховка, той не постановява единна система за разчитането на паричното й изражение. Всеки щат има свое собствено законодателство, което определя сумата, която се изплаща на безработния на основата на получаваното преди това почасово заплащане в течение на определен период от време. Като правило размерът на застраховката се определя от доходите в течение на последните 52 седмици работа. Преобладаващата част от щатите плащат застраховка на безработните максимум 26 седмици. Периодът може да бъде удължен с още 20 седмици, но само ако безработният живее в щат, признат от Вашингтон за район с високо ниво на безработица. Средно процедурата по подаване на Jobless Claims и очакването на първата сума като застраховка трае от две до три седмици. За да облекчат положението на безработните, всички щатски администрации предлагат програми по преквалификация и обучение. Във времето, в което безработният получава застраховка трябва регулярно (обикновено на две седмици по телефона или по пощата) да отчита на оторизираните органи всички свои доходи от случайни или временни заработки по време на периода, в който е включен в програмата. При нарушаване на това правило, безработните губят правата си.
