Външни наблюдатели за отварянето на 3 и 4 блок: „Наивни надежди“
Каква политическа отговорност носи едно правителство, което е допуснало, снабдяването на страната с газ да е почти изцяло зависимо от Русия? На този въпрос д-р Хубертус Барт от Института за
германска икономика в Кьолн отговаря така:
"При географското положение, в което се намира Бългрия, не е лесно да се получава земен газ от друго място освен от Русия. Чисто и просто няма други тръбопроводи, а и не лесно да се построят такива
например от Холандия или Норвегия. Въпросът е, дали страната има достатъчно добра диверсификация на енергийните източници, както и дали е в състояние да складира достатъчно големи количества
резервен газ, така че да не мръзне в случаи на кризи като сегашната", казва д-р Барт.
Двойна зависимост
Кьолнският експерт пояснява, че е важно да не се залага на един единствен енергиен източник и на една страна-доставчик, както и да не се допуска зависимостта от един единствен транспортен път. В
тази връзка той споменава и атомната енергия като елемент от нужния енергиен микс. Приемливо ли е предложението за рестартиране на спрени реактори от АЕЦ "Козлодуй"?
"За споразумението между ЕС и България за закриването на въпросните реактори е имало основателни причини. Тези причини не са отпаднали поради това, че сега има краткосрочни трудности в доставките
на газ. Към това се добавя техническият фактор, че не е лесно бързо да се вкарат в експлоатация затворени реактори. Важно е, електрозахранването на България да продължи да функционира и в това
отношение мисля, че тъкмо за подобни краткосрочни кризисни ситуации е по-важно, в случай на нужда да се засили вносът на електроенергия отвън, отколкото да се залага на подобни съмнителни
политически проекти като пускането на закрити реактори. Твърдо съм убеден освен това, че в рамките на един месец спорът между Русия и Украйна ще бъде решен и суровината отново ще потече нормално.
Затова решението да се вкарват в експлоатация стари реактори така или иначе ще се окаже закъсняло", твърди експертът.
Вместо това Хубертус Барт предлага някои краткосрочни алтернативи - по-интензивното използване на топлоцентрали, работещи на въглища, по-голямото натоварване на действащи атомни рактори и
евентуален внос на електроенергия отвън.
Експертът признава, че ако една страна иска да се откаже от атомната енергия - както например Германия, или пък да не замърсява ненужно атмосферата, големи алтернативи на газа не са възможни. А
тъкмо Русия разполага с най-важните, най-големи и добре достъпни газови находища в света. В печата има обвинения за липса на единна европейска енергийна политика, и че германската канцлерка Меркел
се грижела повече за германските потребители, отколкото за това, да се помогне на закъсалата България. Оправдани ли са тези обвинения? Според д-р Барт: "Вярно е, че няма единна европейска енергийна
политика. Това не е предвидено и в договорите. Затова е важно, отделните страни да носят отговорност за своето енергийно снабдяване и за бъдещето си, така че да не се оказват и при подобни кризи
пак в същата ситуация. Чак на второ място може да се постави въпроса, как в рамките на ЕС да се оказва краткосрочна помощ на други страни от общността."
Не е време за нереалистични сантименти
Какви политически идеи за изход от газовата криза се родиха в България през последните няколко дни? И доколко реалистични са тези предложения? На тези и други въпроси е посветен анализ на Бистра
Узунова:
Атомното лоби в България с изострен апетит прие предложението на президента Първанов за рестартиране на реактори в АЕЦ "Козлодуй". Чува се и идеята, пускането на реакторите да стане чрез
референдум, което е все едно да се допитваш до народа, дали Македония и Беломорска Тракия да се върнат към България.
Въпроси, които опират до сигурността не само на България, не могат обаче да се решават с национални референдуми. Още повече, че между ЕС и България има споразумение за закриване на въпросните
реактори.
Наивни надежди
Наивно е да се смята, че ЕС ще преразгледа споразумението си с България, само защото страната изпитва временни затруднения да се снабдява с газ. Така както България - с право - настоява Русия и
Украйна да спазват договорите за доставки на газ, така и тя също трябва да спазва договорните си задължения. Съвсем друг е въпросът, дали е било правилно и икономически изгодно за страната
закриването на реактори от АЕЦ "Козлодуй", които преди това са били модернизирани с много милиони евро.
Време е обаче да се осъзнае, че закриването на реакторите е необратимо и че тъгуването по тях е нереалистичен сантимент. Факт е, че до този момент няма нито една сериозна политическа реакция от
Брюксел, която да потвърждава, че темата изобщо подлежи на нови дискусии. Всеизвестно е още, че споразумението между
България и ЕС стана по съображения за недостатъчна сигурност на закритите реактори, а този аргумент - според експерти - не е изгубил актуалност и до днес.
И още нещо: всяка страна сама носи отговорност за собствената си енергийна сигурност. Най-късно сега е време България да се запита, дали е направила необходимото, за да подсигури собствените си
нужди: дали разполага с разумна смесица от различни енергийни източници, дали има достатъчно капацитети да складира газови резерви, дали пести или по-скоро пилее енергия и дали стимулира в
достатъчна степен развитието на обновяемите енергии. От отговорите на тези въпроси ще зависи бъдещата енергийна стабилност на страната, а не от подхранването на празни илюзии.
ххх
