Никога българите не са декларирали толкова смело доходите си
От данните за увеличаване на българите с доходи над 1 милион лева правят впечатление няколко фактора. Първо, намаляването на ставките по подоходния данък ограничава стимулите за укриване на налози.
В същото време раздялата със собственост е фактор за по-висок доход, като е нормално в кризата продажбата на имущество да е по-активна.
Факт е обаче, че от ниските ставки печелят и двете страни - доходите се декларират по-масово и съответно се събират по-лесно.
Преди въвеждането на плоския данък почти никой не декларираше доходи. Колкото до излизането на съдружници от бизнеса и продажбата на фирми, тази тенденция няма да свърши за една година или да секне
изведнъж. Все пак това е част от преструктурирането на бизнеса и излизането от кризата. Трудно е да се прогнозира дали милионерите ще се увеличават в следващите години. Безспорен обаче е
положителният ефект на плоския данък Това е една много успешна система, която трябва да се запази, и в никакъв случай да не се връща прогресивното облагане, стимулиращо сивата икономика. Никога в
историята не са се декларирали така смело доходите и не е имало такава събираемост на данъците върху тях.
По отношение на проблемите със събираемостта на ДДС до голяма степен решението е да се премине към електронни плащания. Държавата трябва да стимулира този процес, като предостави възможност за
плащане през POS терминали на глоби, такси и данъци. Именно това, а не забраните за разплащане в брой ще дадат тласък на електронната търговия и съответно - на събираемостта на ДДС. По въпроса за
лошите кредити има две статистики на БНБ по повод на това явление. Едната е стандартната тримесечна надзорна статистика за "необслужвани кредити", а другата е месечната статистика за "лоши и
преструктурирани кредити" от паричния отчет. Месечната парична статистика за "лоши и преструктурирани кредити" се цитира по-често (най-вече защото излиза всеки месец), обаче както показва и името
й, тя не включва само лошите, а и преструктурираните кредити.
А преструктурираните кредити не са непременно лоши, дори обратно Ако един преструктуриран кредит се обслужва редовно, той очевидно не е проблем, но въпреки това той ще се отчете в месечната
статистика за "лоши и преструктурирани кредити". Поради тази причина е погрешно използването на статистиката за "лоши и преструктурирани кредити" като индикатор за "лоши кредити". Всъщност
надзорната тримесечна статистика е по-добрият индикатор за "лоши кредити". Това са кредити със забава от над 90 дни, при които има влошаване на финансовото състояние на длъжника и риск за
загуби.
Именно на база на надзорната статистика банките заделят провизии и обезценки за покриване на риска от необслужваните кредити. Качеството на тази статистика се контролира от БНБ, включително чрез
проверки на място. Разликата между месечната парична статистика за "лоши и преструктурирани кредити" и тримесечната надзорна статистика за необслужвани кредити е значителна - през юни лошите и
преструктурирани кредити са 20.5%, докато последните данни за необслужваните кредити от март показват 12.9%. Или, разлика от почти 8 процентни пункта. Нещо повече, технически е възможно едната
статистика да показва влошаване, а другата подобряване. Т.е. не може да се приеме, че месечните данни са показателни за лошите кредити нито като ниво, нито като посока на движение. Просто трябва да
се изчакат тримесечните данни, които според календара на БНБ излизат само след няколко дни. Не на последно място, процентът лоши кредити не показва нищо сам по себе си Ако една банка няма капитал,
печалби и провизии, дори съвсем малко лоши кредити ще я доведат до фалит.
Обратно, ако друга банка има висок собствен капитал, има печалби и е натрупала високи провизии за покриване на риска от лоши кредити, тя може да издържи безпроблемно дори високи нива на лоши
кредити. Няма ниво на лоши кредити, което само по себе си да е фатално - ефектът винаги зависи от размера на наличните "буфери". Българските банки имат високи буфери - висок размер на собствения
капитал (17-18%, в топ 4 на ЕС), продължаваща рентабилност (в някои страни е отрицателна), висок размер на провизиране на лошите кредити (около 75%, най-високото ниво в ЕС). Докато се запазват тези
високи нива на буфери, лошите кредити няма да са проблем. Дори нещо повече, когато лошите кредити започнат да намаляват, високото провизиране ще се върне обратно като положителен резултат, под
формата на печалби и по-висок капитал (това вече става в Естония например).
