Управляваните от български дъщерни фирми гръцки трезори държат една трета от банковия сектор в България
Доколко кризата в Гърция вреди на съседна България и доколко е шанс за нея? В списание "Südosteuropa" Ясен Георгиев, директор на Института за икономическа политика, анализира важни въпроси,
засягащи двете съседни страни.
След десетилетие на динамично развитие през 2009 година българската икономика попадна в криза, причинена от външни фактори. В резултат от световната финансова криза отрицателният търговски баланс
на страната не успя да се уравновеси чрез външни инвестиции.
След кризата в Гърция през 2010 година стана ясно, че планираното въвеждане на еврото е невъзможно. Блокадата на границата от гръцки фермери и рецесията усложниха търговията и засилиха тревогите
относно бъдещето на гръцките финансови институти и инвестиции в България.
Тясната икономическа връзка между съседните държави е известна, както и фактът, че Гърция е важен търговски партньор за България, не само защото износът към южната съседка представлява 60% от БВП
на страната. Управляваните от български дъщерни фирми гръцки банки държат една трета от банковия сектор в България.
Въпреки че повече от 80% от банковите активи са в ръцете на чуждестранни инвеститори, страховете от финансов колапс по време на кризата се оказаха неоправдани. Тогавашната тревога, че гърците ще
източат капиталите си от България, се оказа напразна, защото всъщност проблемите на южната съседка не са свързани с банковия сектор, а с държавния.
Допреди три години чуждите инвестиции в България бяха на рекордно равнище. От 2008 година насам те обаче намаляват. Но това не важи за гръцките инвестиции - те дори са нараснали, с което Гърция е
на четвърто място в списъка на международните инвеститори. На първо място е Холандия, следвана от Австрия и Англия, а след Гърция на пето място се нарежда Германия.
Като търговски партньор южната съседка също е на четвърто място след Германия, Италия и Румъния. От 2009 година насам износът към Гърция значително е намалял.
Затова за България е важно гръцката икономика да се стабилизира възможно най-бързо.
Като положителен знак се смята двустранният туристически интерес. След влизането на България в ЕС почиващите в Гърция българи са все повече, въпреки кризата в глобален мащаб. Интересът на гърците
към България като туристическа цел също бавно нараства.
Дългосрочно погледнато, кризата в Гърция е основателна причина за притеснения. В Европейския съюз тя доведе до спад на доверието. Според Георгиев тя може значително да усложни приемането на нови
страни в европейската общност.
За българското правителство основен приоритет е възможно най-бързото присъединяване на страната към еврозоната. Поради финансовата криза обаче тази стъпка беше отложена. Правителството се надява да
убеди Брюксел в стабилната си икономика на фона на другите страни, отбелязали висок бюджетен дефицит.
БР
