Обединена Европа дава урок на света по толерантност в опит да задържи най-ценния си актив – политическата стабилност на съюза и неговия символ – еврото
С навлизането в сезона на сватбите, все повече откриваме прилики между брачните обети, които младоженците си дават и вътрешните отношения на страните от еврозоната. Клетвите за вярност и за
безусловна помощ независимо от обстоятелствата се материализират в Европа, където бедни и богати страни се опитват заедно да преборят финансовата криза и задлъжнялост. Обединена Европа дава урок на
света по толерантност в опит да задържи най-ценния си актив – политическата стабилност на съюза и неговия символ – еврото.
Еврозоната беше създадена като общ валутен пакт, в който взимат участие много и все различни по своя икономически статут, финансова дисциплина и производителност на труда държави. Още тогава беше
създадена предпоставка за вътрешени „търкания” и противоречия, но целта на обединението беше по-важна от всички рационални доводи. Нито една от отделните страни членки на Еврозоната не е достатъчно
силна сама да се изправи срещу световните икономически сили в лицето на САЩ, а вече и на развиващите се икономики от БРИК (Бразилия, Русия, Индия и Китай). Европа се нагърби с тази нелека задача и
обедини пазара и валутите си в общ съюз, който има повече шансове да бъде равноправен партньор на световната сцена. Проектът беше толкова успешен, че доскоро се правеха планове как еврото може да
замени долара като световна резервна валута.
Останаха ли в миналото всички тези идеи или европейските политици и икономисти все още държат сериозни козове в ръцете си и изчакват подходящия момент да ги използват. Проблемът на Европа от
финансова гледна точка е прекомерната задлъжнялост на страните членки, но всъщност истинското зло се корени в различната производителност на труда и конкурентност на икономиките в еврозоната. Така
Германия и Гърция, които са равноправни членки на един съюз всъщност са много различни икономически субекти поставени при еднакви правила. Липсата на национална банка и валута допълнително натежава
на бедните периферни държави и те не успяват посредством ловки монетарни лостове да наваксат изоставането на икономиките си. Германският бизнес е облагодетелстван и увеличава производтсвото и
износа си, но пък немските данъкоплатци поемат финансовата отговорност за почти фалиралите си бедни роднини от юга. Нищо в икономиката не се губи.
Европейските финансови министри проведоха последния си консултативен съвет на 16 май, на който се разгледаха най-належащите проблеми. Въпреки отсъствието на бившия вече шеф на МВФ Доминик
Строс-Кан, групата успя да договори някои важни за бъдещето на съюза решения. Стана ясно, че италианецът Марио Драги ще замени французинът Жан-Клод Трише на поста гуверньор на Европейската
централна банка. Драги е известен със стриктната си последователност в монетарната политика, но същевременно е склонен и да се вслушва в исканията на бизнеса. Може би точно такъв човек е нужен днес
на върха в ЕЦБ, институцията фанатично решена да поддържа ценовата стабилност на всяка цена. По ирония на съдбата, в края на миналата седмица, рейтинговата агенция Standard & Poor’s понижи
своите перспективи за кредитния рейтинг на Италия от „стабилни” към „негативни”. Европейските финансови министри гласуваха и трети по ред спасителен план за Португалия, този път в размер на 52
млрд. евро, а Гърция получи оценка „слаб” за опитите си да започне икономически реформи. Финансистите дори заговориха за преструктуриране на гръцкия дълг, нещо което до скоро изглеждаше немислимо
или нежелано за икономистите по високите етажи на ЕЦБ.
Икономическата немощ на южноевропейските държави беше потвърдена и от последния доклад на евростат за ръста на БВП. Португалия отново е в рецесия, а Гърция, която макар да изплува над нулата, все
още е много далече от нивата преди кризата. Големите икономики на Испания и Италия също са отбелязали известен приръст, но той е по-скоро разочароващ. За сметка на това пък безработица продължава
да расте, като в Испания тя подмина критичните 20% и реакцията на испанците не закъсня. На местните избори управляващата социалистическа партия претърпя погром и изгуби най-важната привинция –
Каталуния. В Ирландия ситуацията също остава критична.
За сега опасенията, че дълговата криза се пренася от периферията към ядрото на еврозоната остават пресилени. Въпреки, че по-рано днес рейтинговата агенция Fitch също намали очакванията си за
кредитния рейтинг на Белгия от „стабилни” към „негативни”, състояните на мотора на Европа – Германия изглежда стабилно. Икономиката й е отбелязала шеметен ръст от 1.5% за първите три месеца на 2011
г., което на годишна база е 6.1%, приръст нужен на страни като България, които играят ролята на догонващ. Франция също поема по пътя нагоре с ръст от 1% през първото тримесечие и заедно с Германия
оформят общ ръст на еврозоната от 0.8%. Това е с 2.5% по-високо от същия период на миналата година и изпреварва дори САЩ и Англия.
Европейската валута запазва високите си котировки спрямо щатските пари от 1.41 долара за евро, след като новините за Гърция доведоха до загуби с над 8 цента от майския рекорд при 1.4950. Все пак
еврото остава по-скъпо от началото на годината, главно заради смелия ход на Европейската централна банка да повиши лихвеното ниво с 25 базисни пункта до 1.25% през април. Въпреки, че Жан-Клод Трише
обяви, че през юни няма да има ново затягане на монетарната политика, той си остави вратичка за продължителна борба с инфлационния натиск в еврозоната.
Начело с Германия, развитите северноевропейски държави продължават да гарантират кредитите на закъсалите периферни икономики. Колкото повече се ускорява икономическия им растеж, толкова по-голямо
става търсенето на вносни стоки от по-бедните южни държави. Така чисто икономически се внася стабилност на обединения европейски пазар. И все пак, скъпата европейска валута остава да тегне като
воденичен камък на износителите, които търсят пазари извън еврозоната. Отново стигаме до липсата на достатъчна производителност на юг, където икономиките имат нужда от непрекъснат растеж, само и
само да обслужват задълженията си. Освен всичко останало, нека не забравяме и как се отразява общата валутна политика на различните страни в съюза. Докато Германия има силна нужда от по-високи
лихви, за да не прегрее икономиката и да не се появят инфлационни ефекти, то Гърция и Португалия се натоварват допълнително от по-скъпото европейско финансиране. Да не говорим, че в тези страни
ипотечните кредити са с плаващи лихви, за разлика от Германия и Франция изповядващи политиката на фиксиран процент.
Колкото по-дълго съществуват големите разлики в икономиките на Европа, толкова по-трудно ще става на политиците да убеждават данъкоплатците, че обединението е единствения път за растеж. На север,
обществата все по-често задават неудобния въпрос, докога ще плащат за грешките на други държави. Според последните проучвания в Германия, половината от населението смята, че не е било правилно да
се отпускат спасителни заеми на Гърция. За юга перспективите също не са розови. За сега политиците не отстъпват от идеята за тежки и непопулярни реформи, но и никой не се обвързва с ясни времеви
рамки. Колко е висок прага на търпимост и дали периферните икономики няма да се откажат от тежкия път към икономическо преструктуриране, предстои да разберем.
АА
