18 Ноември 2018, 18:50 Днес (0) | Вчера (0)

В страната работят 30 хил. лекари, 35% от тях са над 55-годишни

15 Юни 2018 11:44 ИНСМАРКЕТ по статията работи: Insmarket
A+ A-
Последна редакция: 15 юни 2018, 11:47

Към 31.12.2017 г. в страната функционират 346 заведения за болнична помощ с 52 744 легла,
от които 322 болници с 50 519 легла, съобщиха от Националната статистика. Заведенията за извънболнична помощ са 2 043 с 1 263 легла, а другите лечебни и здравни заведения - 144 с 2 179 легла. Заведенията за болнична помощ включват болници, центрове за кожно-венерически заболявания, центрове за психично здраве и комплексни онкологични центрове. Съгласно Закона за лечебните заведения болниците са многопрофилни и специализирани. Към 31.12.2017 г. многопрофилните болници са 184 с 37 051 легла, или в 57.1% от тези заведения е съсредоточен 73.3% от легловия фонд на всички болници в страната. Броят на леглата варира в широки граници – от 15 до 1 521. Най-голям е делът на многопрофилните болници, които към края на годината разполагат с от 100 до 299 легла - 42.9%. До 99 легла има в 37.0% от многопрофилните болници. С над 500 легла са 7.6% от този вид лечебни заведения.
Към 31.12.2017 г. специализираните болници са 138 с 13 468 легла. Разпределението им по
видове е следното: за активно лечение - 77 с 4 492 легла; за продължително лечение - 1 със 145 легла; за продължително лечение и рехабилитация - 17 с 1 995 легла; за рехабилитация - 31 с 4 611 легла;  държавни психиатрични болници - 12 с 2 225 легла.
Към заведенията за болнична помощ се отнасят и центровете със стационар (бивши диспансери), които при регистрацията си като основна дейност са посочили "болнична". В края на 2017 г. те са: центрове за кожно-венерически заболявания - 5 заведения с 50 легла; комплексни онкологични центрове - 7 с 1 153 легла; центрове за психично здраве - 12 с 1 022 легла.

Осигуреността на населението с болнични легла в края на 2017 г. е 748.1 на 100 000 души от населението. Най-високи са стойностите на показателя в областите Пловдив (970.7 на 100 000 души от населението), Смолян (955.4) и Плевен (900.5), а най-ниски са в областите Ямбол (361.1) и Видин (385.4).
Към 31.12.2017 г. заведенията за извънболнична помощ в страната са 2 043 с 1 263 легла за краткосрочно наблюдение и престой и в сравнение с 2016 г. нараства както броят, така и легловият фонд на тези заведения - съответно с 0.7 и 8.6%.
Към други лечебни и здравни заведения се отнасят центровете за спешна медицинска помощ, регионалните здравни инспекции, домовете за медико-социални грижи за деца, хосписите, националните центрове без легла, диализните центрове, както и центровете за трансфузионна хематология. В края на 2017 г. тези заведения са 144 с 2 179 легла, като най-голям е броят на хосписите - 47 с 1 143 легла.

В края на 2017 г. на основен трудов договор в лечебните и здравните заведения в страната практикуват 30 078 лекари. Лекарите по дентална медицина са 8 355, като 7 456 от тях работят в практики, които имат сключен договор с НЗОК. Медицинските специалисти по здравни грижи са 46 702, от които 30 955 медицински сестри и 3 207 акушерки.

Към 31.12.2017 г. разпределението на практикуващите лекари по пол и възраст е следното:
Мъже са 13 404 (44.6%), жени - 16 674 (55.4%). Най-голям е делът на лекарите във възрастовата група 55 - 64 години - 10 387, или 34.5%. Младите практикуващи лекари - на възраст до 35 години, са 3 757, или 12.5%, а най-възрастните (на 65 и повече години) - 4 865, или 16.2%.

В структурата на лекарите по специалности най-голям е делът на общопрактикуващите - 4 531, или 15.1% от всички лекари в страната, следвани от: Анестезиология и интензивно лечение - 1 605 (5.3%), Хирургия - 1 495 (5.0%), Педиатрия - 1 475 (4.9%), Акушерство и гинекология - 1 447 (4.8%).

Осигуреността с лекари в края на 2017 г. общо за страната е 42.7 на 10 000 души от населението, а с лекари по дентална медицина - 11.9 на 10 000 души от населението.
Осигуреността на населението с лекари по области варира от 26.4 до 59.7 на 10 000 души, като най-висока е в областите, в чиито центрове има медицински университети и университетски болници. Стойности над този за страната има показателят в областите Плевен (59.7 на 10 000 души от населението), Пловдив (51.4), София (столица) (51.0), Варна (49.8) и Стара Загора (43.4).
Най-нисък е показателят за областите Кърджали (26.4 на 10 000 души от населението), Добрич (27.2) и Перник (27.3).
Осигуреността с общопрактикуващи лекари за страната е 6.4 на 10 000 души от населението. Най-висок е показателят за областите Плевен (8.9 на 10 000 души), Видин (8.6), Монтана (8.2), Добрич (7.6) и Ловеч (7.5). Най-ниска е осигуреността на населението с общопрактикуващи лекари в областите Кърджали (4.0 на 10 000 души от населението), Разград (4.7) и Търговище (4.9) (фиг. 5).
Осигуреността с лекари по дентална медицина за страната е 11.9 на 10 000 души от населението. Най-висок е показателят за областите Пловдив (18.4 на 10 000 души), София (столица) (16.8), Перник (13.6) и Варна (13.5). Най-ниска е осигуреността на населението с лекари по дентална медицина в областите Търговище (6.0), Силистра (7.0), Сливен и Разград (по 7.1 на 10 000 души от населението).

Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.

Валидни за 16:13 15 Ноември 2018
    Купува Продава БНБ  
USD 1.5915 1.5924 1.7314
GBP 2.4796 2.4887 2.2468
EUR 1.9560 1.9560 1.9558
Резултати | Архив