Спасението за Европа е възможно единствено при решителна и обща акция на правителствата в еврозоната и ЕЦБ
Това, което започна като криза на отделни страни, сега се превърна в заплаха за стабилността на валутния съюз на Европа. Разбягващи се интереси и противоположни възгледи за пътя, по който трябва да
се развива Съюзът, създадоха политически позиции, които взаимно блокират действията си.
Предвид това, в сегашната криза европейските лидери можеха само да следват „план А“ - да се държат за надеждата, че издържаните от Общността Гърция, Ирландия и Португалия един ден ще започнат да
плащат обратно получената финансова помощ.
Добавя се и негативната роля на Европейската централна банка, която се противопоставя на монетарни решения в дълговата криза и я разглежда единствено като фискален проблем. В този сценарий
съществува голяма вероятност план А да се провали и с това да се стигне до неограничено субсидиране на отделните страни или до неконтролирано разпадане на валутния съюз.
Това е мнението на „икономическите мъдреци“ на Германия – специална група от петима водещи икономисти, натоварени със задачата да следят общото икономическо развитие и да предлагат решения. Според
тяхна статия във Frankfurter Allgemeine Zeitung, цитирана от Дарик, цялата еврозона ще трябва да носи задълженията, докато проблемните страни продължават да задлъжняват, а пазарът им отказва
финансиране.
Последиците от следването на този курс са все по-големи суми за финансова помощ на задлъжнелите страни, което непропорционално натоварва финансово стабилните страни. Това не само отнема стимула за
фискална дисциплина, но дава и лош пример. Рано или късно политиците в силните страни от еврозоната ще оттеглят подкрепата си за валутния съюз.
Еврозоната може да се разпадне още по-бързо, ако се стигне до неконтролирано спиране на плащанията на дадена страна и излизането й от валутния съюз. Дотам може да се стигне, ако икономическото
развитие в проблемните страни се влоши, а волята за политически реформи ще отслабне. Ще пострада доверието в платежоспособността на другите страни, които ще имат да плащат по-високи лихви.
От германска гледна точка запазването на еврозоната е толкова желателно, че незабавно трябва да се снеме политическата блокада и да се осигури дългосрочната стабилност на валутния
съюз, заявяват мъдреците.
Тогава идва план Б, който говори, че за възстановяване на финансовата стабилност на Гърция е необходимо частично опрощаване на дълговете й. Сегашните облигации на Атина трябва да
олекнат с 50%, считат икономистите. По този начин общата задлъжнялост на страната ще падне от 150% от БВП до 106% от БВП.
Рейтинговите агенции могат да определят това и за фалит. Затова процесът трябва да се стабилизира с оферта за конвертиране на гръцките облигации в облигации на евроепйския фонд за финансова
стабилност EFSF. В замяна на една гръцка облигация на стойност 100 евро трябва да се предложи една облигация на EFSF на стойност 50 евро. Така гръцкият държавен дълг ще се прехвърли в портфейла на
EFSF.
Икономическите мъдреци предлагат още спасяването на Гърция да не става незабавно, а крачка по крачка, в замяна на икономически реформи. ЕЦБ при предложения сценарий също ще има шанса да конвертира
гръцките облигации, които сега притежава, в ценни книги на EFSF.
Този план Б също така гарантира, че спекулантите няма да бъдат наградени. При план А спекулантите ще постигнат 100% доходност по облигациите, които те са закупили на смешно ниска цена. При план Б
за тях ще остава алтернативата след известно време да обърнат облигациите си в нови гръцки облигации, но с 50% орязване – без гаранциите на EFSF.
План Б има своите недостатъци и те са, че трябва да се окаже подкрепа за банките, които имат по-големи експозиции в гръцки държавен дълг. Тоест гръцките банки. За справяне с това EFSF следва да
осигури допълнителна капиталова инжекция от 20 млрд. евро; планове за рекапитализация на гръцките банки има и според плана на ЕС/МВФ.
Другият риск е от „верижна реакция“, която ще потопи и другите проблемни страни. Вероятно за Португалия и Ирландия ще са нужни сходни програми за опрощаване на дълговете. Испания и Италия незабавно
ще трябва да засилят програмите си за бюджетни икономии и структурни реформи. МВФ трябва да им осигури превантивна кредитна линия, за да не попаднат и те в низходящата спирала.
Спасението за Европа е възможно единствено при решителна и обща акция на правителствата в еврозоната и ЕЦБ. А за бъдеще в Европа трябва да се изгради превантивен анти – кризисен механизъм. С фонда
за стабилност ESM е направена първата стъпка, но както и пактът за стабилност и растеж, страда от липса на достатъчно доверие. Доверието днес е оскъдно в еврозоната, заключават мъдреците, а то може
да се възстанови само чрез нови рамкови правила.
АА
