В последно време към винаги и принципно мразещите плоския данък синдикати в България се прибави и гласът на БСП
В последно време към винаги и принципно мразещите плоския данък синдикати в България се прибави и гласът на БСП. Естествено, на него му се налага да е доста по-нюансиран, защото все пак именно БСП
беше на власт, когато този данък беше въведен и с нейните гласове през 2008. Та нюансът, по стародавна идеологическа традиция на тази партия, е изрядно изведен от най-добрите примери на
диалектическия материализъм. А именно, плоският данък тогава, за момента, е изиграл своята положителна роля, постигнал бил историческите си задачи, но сега вече в новата обществено-икономическа
обстановка, след още няколко години на единство и борба на противоположностите и на количествени натрупвания, нещата са качествено различни и този данък вече не е желателен. Конкретно, плоският
данък бил помогнал да се изсветли икономиката, но вече създавал, по думите на лидера на БСП, “огромно разслояване и огромни несправедливости”. Очевидно, след като се предлага отмяна на плоския
данък, в очите на БСП този данък е основна причина за появяването на тези разслоявания и несправедливости.
И така аргументът на двете основни леви партии в България - синдикатите и БСП - е, че плоският данък може би е имал някаква положителна роля по изсветляването на икономиката, но категорично е
причинил увеличаване на неравенството в страната.
На теория, аз нямам проблем с подобно твърдение. Но все пак теориите би трябвало да се проверяват спрямо данните от действителността. Имплицитното твърдение на левите партии е, че въвеждането на
плосък данък е свързано с увеличаване на подоходното неравенство в страната, а наличието на прогресивен данък е свързано с намаляване на това неравенство. Аз не знам какви са данните на синдикатите
и на БСП за подоходното неравенство в България. Напълно е възможно те да имат някакви свои изследвания, но те нито са публикувани, нито съм запознат с методологията им, че да мога да ги използвам.
Това, до което аз имам достъп, са паневропейските данни на Евростат, основани на изследването “Статистика на доходите и на условията за живот” (известно също като EU-SILC), което се провежда всяка
година. Последните налични резултати по тази методология са публикуваните през 2011, които отразяват изследването проведено през 2010, което от своя страна се основава на данните от 2009 година. За
съжаление изследването, в което ще са данните от 2010 ще излезе едва през септември.
В това изследване има две основни мерки за подоходно неравенство. Първата е съотношението между доходите на най-богатата една пета (т. нар. квинтилна група) от домакинствата към доходите на
най-бедната квинтилна група. Колкото по-високо е това съотношение, толкова по-голямо е неравенството. Втората мярка е коефициентът Джини - колкото по-висок е той, толкова по-голямо е
неавенството.
И така, нека погледнем. Да не забравяме, плоският данък е въведен през 2008, така че неговото съществуване може да засегне единствено данните за 2008 и 2009 - ако хипотезата, че плоският данък
увеличава подоходното неравенство, е вярна, би трябвало да видим ясно увеличение и в двете мерки за 2008 и 2009 спрямо годините непосредствено преди това.
Първо, графиката с неравенството измерено чрез съотношението между квинтилните групи:
Плоският данък е въведен през 2008 година. Спрямо двете предходни години няма никакъв ръст, даже напротив. Всъщност, ако тук има нещо интересно, което да има нужда от обяснение, това е сериозният
ръст на измереното неравенство за 2005 срямо 2004 и за 2006 спрямо 2005. Аз лично мога на интуиция да се сетя за поне няколко взаимно неизключващи се хипотези, но не за това е въпросът тук. Тук
въпросът е за неравенството от 2008 нататък и данните, поне до момента, не показват негово нарастване.
Според стойностите на коефициента на Джиниотново са видими същите тенденции - в периода 2000-2004 няма някаква забележима промяна в неравенството. За 2005 не знаем, за 2006 има осезаемо увеличение
спрямо 2005, през 2007 пак има увеличение, а после за 2008 и 2009 има видим спад на подоходното неравенство.
С две думи, наличните данни, опитващи се да измерят подоходното неравенство в България, не показват увеличение на това неравенство след въвеждането на плосък данък. Разбира се, тук би могъл да се
развие аргументът, че спадът в неравенството през 2008-2009 се дължи на някакви други процеси в икономиката, и че той щеше да бъде още по-голям ако не беше плоският данък. На теория това е допустим
аргумент. Но в негова полза трябва да се приведат съответни свидетелства и доказателства.
Остава фактът, че на този етап наличните официални данни с добре известна и аргументирана, макар и несъвършена, методология показват явен ръст на подоходното неравенство в България в периода
2005-2006 и явен спад в периода 2008-2009. Как от тази картина може да се направи извод, че плоският данък причинява по-високо неравенство и съответно заменянето му с прогресивен данък ще доведе до
намаляване на неравенството никак не е ясно.
Анализът е на Центъра за либерални стратегии
