Опитите да се увеличи съществено осигурителната база вече предизвикаха ответната реакция не само в бизнессредите и техните сдружения, но и сред чуждестранните експерти.
При цялото желание на НОИ и социалното министерство да се наложи осигурителен данък върху всички трудови доходи, има доста начини - и то законни, вноските да бъдат съществено намалени.
И е много съмнително дали Националният осигурителен институт може да им противодейства.
Първата широко използвана възможност е ограничаването на сумите по трудовите договори за сметка на доплащания чрез граждански договори, тъй като вноската за тях е по-ниска. По този начин се спестяват вноските за общо заболяване, фонд ПКБ и трудова злополука (общо 7.7%). Освен това доходът на облаганото лице по този тип договори се намалява с направените от него нормативно признатите разходи, които обичайно са 35 процента. Резултатът е, че общата осигурителна тежест намалява почти наполовина (с 47%). Без да се смята ефектът от това, че работодателят се разтоварва и от здравната вноска, която по гражданските договори е изцяло за сметка на изпълнителя.
С въвеждането на минималните осигурителни прагове тази възможност ще се използва по-често, тъй като е най-лесният начин те да бъдат избягнати.
Работодателят обаче трябва да си направи много добре сметката, защото в такива договори понякога е трудно да предвиди защитата си срещу щети, нанесени от изпълнителя. От друга страна обаче, и Кодексът на труда не му предлага достатъчно голяма компенсация. Имуществената отговорност на работника, предвидена в него, е ограничена до три заплати. Освен това работодателят е уязвим при злополуки с работници или при други вреди, понесени от тях (които пък би могъл да реши със застраховки).
При наемане по граждански договор обаче работодателят не може да контролира спазването на работното време, както и някои други производствени изисквания. Заради това и заради възможни проблеми със синдикатите тази схема рядко се прилага в големи индустриални предприятия.
Осигуровки не се дължат и върху повечето непарични плащания към служителите - с изключение на някои социални разходи (виж чл. 2 от Наредбата за елементите на възнаграждението). Консултантите по управление на персонала твърдят, че допълнителните екстри, като карти за градски транспорт, поемане на разходи за мобилни телефони, за обучение и преквалификация се приемат изключително ласкаво от работниците.
Неудобството за работодателя в случая е, че много по-трудно ще отчита разходите си. Друг недостатък са еднократните данъци върху разходи за коли или за представителни цели в случаите, когато работодателят поема подобни разходи на служителя си.
Договори за външни услуги - ремонти и др. подобни, е по-добре да се сключват с лица, регистрирани като занаятчии или упражняващи свободна професия, тъй като те сами се осигуряват. А плащането на фирма срещу фактура е за предпочитане, дори ако се стигне до завишаване на цената.
Колкото и странно да звучи, възлагането на подобни дейности на външни фирми може да носи и предимства за подобряване на организацията на труда. Една от големите одиторски фирми в София, например, въведе практиката да наема външни изпълнители за извършването на повечето офисдейности.
Няма вноска за социалното осигуряване върху доходите от права и от собственост. Такива са случаите с преотстъпването на авторски права, както и с доходите от наеми на движимо и недвижимо имущество, франчайзинг (преотстъпването на правата върху даден бизнес, напр. "Макдоналдс") и други. Върху тези доходи обаче се плаща здравна вноска, ако получателят им не е осигурен на друго основание (например по трудов договор). В някои разпореждания на НОИ дори се твърди, че това във всички случаи се отнася и за авторските и лицензионните възнаграждения.
Върху доброволните застраховки и осигуровки също не се плащат осигурителни вноски, въпреки че когато се изтеглят, по тях се дължи данък общ доход (чл.26 т.8 от ЗОДФЛ) в размер на 20%, който е еднократен (по чл.40, ал.1 от ЗОДФЛ). Напъните за данъчно регулиране на тези плащания (в това число с еднократен данък за сметка на работодателя) засега не са докрай успешни. Така вноските за застраховане все още са изгодни за тези, които могат да си ги позволят.
Други доходи, върху които няма осигуровка, са дивидентите от акции, ликвидационните дялове (които в България рядко се получават), неустойките, командировъчните, доходите от продажба на акции и имущество и други.
Много важно е да се знае, че прибързаните решения по такива сделки може да създадат проблеми между страните.
Плащането на сумите по граждански договори, отработени за един по-продължителен период, но платени като едномесечно възнаграждение, също е форма за избягване на осигурителната тежест. Целта е възложителят да не внася текущо осигуровки. Благодарение на съществуващия в момента таван за осигуряване - 850 лв. за конкретен месец, изплащането на шестмесечни заплати от по 400 лв. накуп в края на полугодието, например, спестява осигуровките върху горницата от 1550 лева. Но договорът трябва да бъде съобразен с чл.10 от наредбата за самоосигуряващите се лица. Според него, когато възнаграждението по граждански договор не се получава всеки месец, осигурителните вноски се внасят авансово върху средномесечното възнаграждение по договора. (Не е ясно как ще ги направиш авансово, ако нямаш договор, а дори и да имаш, не си получил пари за това.)
Споменатата схема може да се използва и при персонал, ангажиран с трудови договори, но това се прави рядко, особено в предприятия с много работници - причините са обясними и са свързани със счетоводната отчетност и възможността при отлагане на формалното плащане да се стигне до трудовоправни спорове.
Тъй като този тип плащане може да доведе до надвнасяне на данък (заради преминаването в по-горна скала), е добре то да се оформя в края на годината, т.е. сравнително близо до датата, на която получателят може да си върне надвнесеното.
На ръба на закона е плащането по граждански договори на малка стойност. В осигурителния кодекс остана задължението за осигуряване само за суми над 100 лева, след приспадане на нормативно признатите разходи. Иначе казано, ако от хонорар от 153 лева се извадят нормативно признатите разходи, сумата ще спадне под прага за осигуряване и то няма да е дължимо. Но трябва да се има предвид, че върху "малките" доходи по граждански договор получателят им дължи здравни вноски.
Последната промяна на наредбата за самоосигуряващите се лица (от 1 януари 2002 г.) обаче е знак за внимание. Защото, според нея, осигуровките върху малките хонорари не може да се избегнат, ако получателите им имат и други доходи. Тези, които вече веднъж са осигурени на друго основание, дължат осигурителни вноски и върху полученото възнаграждение по граждански договор, независимо от неговия размер. Възможността този процес да се контролира бе намалена след последните изменения на образеца на сметката за хонорари, в която почти отпадна изискването получателят да декларира дали има други доходи. Така платецът на хонорари на малка стойност практически е освободен от задължението да разследва дали получателят има други доходи, за да разбере дали да удържи осигуровка.
Осмият начин да се избегне плащането на данъци и осигуровки, който се използва от много висши служители и собственици на частни фирми, е твърде прост - да се потърси услужлива офшорна компания. В този случай между нея и шефовете на българското дружество се сключва договор за консултантски услуги. Парите на фирмения шеф се трупат в офшорната зона, а той се издължава на българската хазна, досущ като един бедняк.
Деветият случай е направо анекдотичен. Чужденец работи в България четири-пет години. И решава въпроса по много лесен начин: получава в родината си заплатата и бонусите, които му се полагат за
работата му в България, а тук се осигурява върху минимална заплата.
Елена Петрова
