Причината за тази криза въобще не са дълговете на европейските държави, а самото евро
Ангела Меркел заяви пред германската индустрия, че не сме изправени пред криза на еврото, а пред дългова криза.
Според Амброуз Еванс-Притчард и в. "Телеграф", това определено не е вярно. Общо нивата на частния и държавен дълг в еврозоната са по-ниски, отколкото във Великобритания и САЩ, и далеч по-ниски,
отколкото в Япония. Дългът на Гърция е около 250% от БВП, което е едно от най-ниските нива в развития свят.
Суверенният дълг на Испания е само 65% от брутния вътрешен продукт на страната. По отношение на задлъжнялостта на домакинствата Италия е обект на завист от останалите европейски държави и САЩ.
Италианската хазна работи с първичен бюджетен излишък. Берлускони има много проблеми, но бюджетният дефицит да не е един от тях, посочва Дарик.
Тогава защо кризата в еврозоната продължава да се задълбочава вече 2 години, въпреки спасителните планове, намесата на МВФ и дори на Фед? Защо ЕЦБ доминира на дълговите пазари на пет страни, които
скоро ще станат шест, с преки покупки на облигации, включително книжата на Испания и Италия?
Причината за тази криза въобще не са дълговете на европейските държави, а самото евро, което се е превърнало, според Притчард, в машина за разрушение.
Проблемът е 30-процентната разликата в конкурентоспособността между Северна и Южна Европа. Дефицитите по текущата сметка в рамките на еврозоната са станали огромни, хронични и корозивни.
Страните в беда вече не разполагат с инструментите за водене на политика, с която да балансират проблемите. Те не могат да променят лихвените проценти, не могат да въвеждат самоволно количествени
улеснения, няма как да наливат допълнителна ликвидност без съгласието на ЕЦБ, не могат да въздействат върху валутните курсове. Парадоксално, но и на централно ниво възможностите за реакция на
еврозоната са силно ограничени и бюрократично забавени. Така закъсалите държави трудно могат да предотвратят спиралата дълг - дефлация.
Европейските държави имаха ограничен набор от инструменти за предотвратяване на катастрофалния кредитен балон преди 4 години. Тогава техните премеждия бяха предизвикани до голяма степен от
отрицателните реални лихвени проценти, наложени от ЕЦБ за германските нужди. Техните фискални дефицити избухнаха, не заради безотговорната им политика, а в следствие от Голямата рецесия, точно
както това стана във Великобритания, САЩ и Япония.
Драконовското затягане на фискалната дисциплина може да бъде управляемо, ако страни като Германия и Холандия компенсират свиването на търсенето със стимули и позволят ребалансиране на паричните
потоци в еврозоната. Но те не го правят. Резултатът е низходяща спирала.
Германия налага строги икономии, като заявява, че има добри дисбаланси - собствените й търговски излишъци и лоши дисбаланси - търговските дефицити на другите страни. Но реално за еврозоната като
цяло и едните и другите са еднакво лоши.
Сега се повтаря фаталната грешка на 30-те години на миналия век, когато държавите с излишъци като Франция и САЩ наложиха с пълна тежест корекцията на страните с дефицити. А последните потърсиха
реванш няколко години по-късно.
Според анализатори на UBS, "кризата с държавния дълг в еврозоната е навлязла в по-опасна фаза. Основната причина, поради която валутният съюз не успява да се справи с проблемите с държавния дълг е,
че политическите лидери имат погрешен дневен ред. Фокусирани върху необходимостта от тежки и мащабни фискални ограничения, те са загубили от поглед основната причина за кризата."
От UBS считат, че "това са липсата на институции, които могат да управляват проблемите", дисбалансът между "кредиторите и длъжниците в рамките на паричен съюз, както и системните пропуски във
финансовата и банковата система на еврозоната, нерешени от финансовата криза през 2008/09 г. насам... Обсебени от фискалните икономии, политиците изключват всичко останало, и игнорират забавянето
на растежа в центъра на Европа и рецесията в периферията".
"Силен ангажимент за значителни покупки на облигации от ЕЦБ и банкова рекапитализация са най-важните и неотложни инструменти, необходими, за да се прекъсне порочния кръг на влошаване на
кредитоспособността на правителствата и банките", смятат от UBS.
Притчарт коментира, че в тази ситуация, в която съществуващото статукво може да доведе до икономическа депресия, социален крах, националистически настроения, трансгранични омраза и насилие, е по
добре еврозоната да се раздели на две.
Дори това да значи краят на еврото, то е само една валута, и премахването й не означава и край на Европейския съюз.
