Защо около спектакъла, наречен футбол, има толкова нечистоплътност?
Днес започва едно остро политизирано Европейско първенство по футбол. Председателят на Еврокомисията Барозу и неговите комисари казаха, че няма да присъстват. Същата позиция зае и френският
президент Оланд. Германската канцлерка Меркел, която е известна почитателка на футбола, до вчера още не беше решила ще гледа ли мачове или не. Доста наблюдатели в Германия плахо се надяват, че от
тези бойкоти ще спечели каузата на човешките и политически права в Украйна, където сегашните управници постепенно се връщат към изпитаните принципи на съветската диктатура. Но политизирането на
този турнир предлага отличен повод да разчовъркаме и по-надълбоко. Всъщност, професионалният футбол отдавна здраво се е вплел в политиката, в икономиката и в медиите, така че онези, които настояват
футболът и политиката да се държат изолирани едно от друго (уж за да се опазят чистите идеали на спорта) са или наивници, или лицемери, коментира "Дойче веле".
Да започнем от самия професионален футбол. Той отдавна се е превърнал в машина за пари, която работи на безскрупулни обороти. Понеже милиарди хора по света обичат това забавление, вътре се въртят
огромни суми - да не изброявам тук рекламните приходи, трансферите, телевизионните права, черното тото, многобройните факти за тежка корупция в абсолютно непрозрачните структури на професионалния
футбол. Освен това: покрай футбола все повече избуяват какви ли не доста отблъскващи неща. Като започнем от уж безобидното препиване с бира, минем през хулиганството, побоищата, тъй наречените
„ултраси” и стигнем до расизма и хомофобията, които се чувстват много уютно тъкмо във футболните агитки.
Навремето далновидният писател Джордж Оруел беше нарекъл футбола „Война минус стрелба”. Точно така го приемат днес много запалянковци: като битка на „тяхната нация” срещу „противниковата”. (Макар
че битката понякога става и буквално кървава, когато се счепкат агитките.) Покрай тази битка се разиграват какви ли не патриотически спектакли, с всичките му национални химни, ръце на сърцата,
флагове, хорови песни и прочие, в които политиците особено обичат да се включват.
Така стигаме до негласната уговорка между футбола и политиката. Политиците добре знаят колко много точки печелят, когато се появят на трибуната или слязат в съблекалните, за да стискат ръцете на
запотените мъжаги. Нали ги гледат милиони избиратели, които са запалени по футбола! В същото време за всеки турнир, за всеки мач е въпрос на престиж камерите да покажат някакви важни политически
лица в ложите. Защото подмолното съобщение гласи: нашият бизнес (сиреч - футболът) има тежест, с него се съобразяват крале и президенти, светът има нужда от повече футбол. И бизнесът си върви,
докато политиците често затварят очи за сенчестата му страна и участват в играта.
От книгата „Мафията ФИФА”, която излезе току-що в Германия, научаваме например, че Световната футболна федерация поставя на страните-организаторки на световни първенства многобройни ултиматуми: да
издават визи, без да поставят никакви въпроси и условия, че и да разрешават безконтролно внасяне и изнасяне на пари - което очевидно създава условия за пране на пари. Какво да говорим за купеното
катарско домакинство на Световното първенство...
Ние като представители на медиите също много често играем твърде нелицеприятна роля в любовния роман между политиката и футбола. Понякога направо се задъхваме от възторг, когато показваме и
коментираме това патетично единение между народ и политически лидери около - както се казва - „прекрасната игра”. Всичко пак идва от непрестанната мисъл за тези милиарди хора, които обичат футбола.
Медиите понякога - ще го кажа грубо - направо им се подмазват, защото зависят от тях.
Данъкоплатците (включително и малцинството, което не гледа футбол) плащат от джоба си луди пари, за да се купуват телевизионните права за излъчване - понеже обществените телевизии не искат да
останат без публика, ако ги отстъпят на частниците. Рекламодателите също напират именно там, където очакват да работи законът на големите числа - пак при футбола. Получава се порочен кръг, в който
всички са доволни: и милиардите хора, и политиците, и медиите, и бизнесът. Но това, че са доволни, не означава, че тази схема е нещо добро, правилно и морално.
Въпреки всичко това: нека запалянковците от сърце се радват на мачовете. Сегашният футбол наистина е много красив за онези, които го разбират - а знаем, че всички го разбират! Той всъщност няма
много общо с онази игра, дето я ритаме в двора или на игрището. Днешният футбол е малко като нов вид театър, спектакъл. Така че нека му се радват любителите. Но и да не забравят, че е само театър,
спектакъл. Че не е нито политика, а недай си Боже - война.
