През последните 20 години един от най-големите проблеми на българското общество е перманентната криза в системата на здравеопазването. Въпреки многобройните реформи в сектора, мнозинството от хората не са доволни от достъпа, качеството и цената на здравните услуги
Според водещите либерални български икономисти, най-доброто решение на този казус е засилването на ролята на частните здравноосигурителни фондове за сметка на финансирането от държавата. Все повече българи се решават на допълнително здравно осигуряване. Само за 1 година двойно се е увеличил броят на клиентите на частните здравни фондове в България. Но дали това наистина е решението на проблемите на българското здравеопазване? Отговорът на този въпрос търсят от Deutsche Welle в опита на Германия.
Правото на здравеопазване за всеки - то е гарантирано от конституцията. Независимо от пол, произход, религия, социално положение и т.н.
Това е така не само в България, но и в целия цивилизован свят, където грижата за здравето е цивилизационно достижение. Затова и повечето граждани не смятат за необходимо да напускат системата на задължителното здравно осигуряване, там където има такава. В крайна сметка нали по отношение на здравеопазването всички са равни!
Но тя има алтернатива - доброволното осигуряване в частните здравноосигурителни фондове. При него не всички граждани са равни. Така напр. за да станеш частен пациент в Германия, трябва да печелиш добре и да не си много болен. Размерът на осигурителните вноски пък зависи пряко от здравния риск: колкото по-млад и енергичен, толкова по-добре. Т.е. младите и здравите ползват преференции. Но само в началото - до навършването на пенсионна възраст осигурителните вноски нарастват до 3 пъти.
В България клиенти на частните фондове често са най-платежоспособните или работещите в големи фирми, които осигуряват допълнително своите служители, а в някои случаи дори и членовете на техните семейства.
Вноските не зависят от дохода, но са обвързани със здравния риск и обема на закупените услуги, обясняват от Deutsche Welle.
Постоянно растящата цена на тези услуги обаче кара все повече частни пациенти в Германия да бягат от частните здравни каси. Според цитирани в медиите данни, само през 2011 година десетки хиляди частно осигурени лица са подали молба за преминаване към системата на задължителното здравно осигуряване. Частните каси не отричат това, но твърдят, че на мястото на хората, които се отказват от услугите им постоянно идват нови клиенти.
Двете форми на здравно осигуряване съществуват в Германия още от XIX век, когато задължителното здравно осигуряване възниква като помощ за работниците. Граждани, които тогава са били изключени от тази система, се организират в частни форми на осигуряване.
Вместо взаимно да се конкурират и да повишават качеството на предлаганите услуги, съвместното действие на двете системи на здравно осигуряване води до сериозни проблеми: често се оказва, че в Германия най-добрите специалисти лекуват не най-тежките случаи, а тези с най-скъпи здравни осигуровки; все по-често нови кабинети се откриват не в райони, където живеят много възрастни и болни хора, а в такива с много млади и платежоспособни пациенти.
Твърди се, че няма здравеопазване "втора категория". Но единичните болнични стаи, прегледите от шефове на отделения и скъсеното време за чакане, ако си частен пациент в Германия, говорят най-малкото за съществуване на комфорт първа и втора категория. Излиза, че доброто медицинско обслужване се купува, се посочва в нализа на Deutsche Welle.
Така обаче се нарушава един от постулатите на демократичното общество, че всеки им право на живот, което не може да бъде гарантирано без достъп до качествено здравеопазване.
