Забравете фундаментите на свободния пазар, пише Джонатан Уейл, популярен колумнист на Bloomberg. Това, което днес най-силно вълнува капиталовите пазари е дали правителствата на САЩ и Западна Европа имат волята и силата да спасят глобалната финансова система от поредното бедствие
Това не е най-доброто време за ефективно разпределение на капитала. Като обеща да държи лихвите си близо до нулата до средата на 2013 г., Федералният резерв /за няколко часа/ успя да подкрепи пазарите на акции след два дни на смразяващи понижения, особено за акциите на финансовите компании. Ден по-рано Европейската централна банка влезе в ролята на спасител, купувайки държавния дълг на Италия и Испания, с което смъкна лихвите по ДЦК на тези страни и заедно с това предложи облекчения за финансовите институции, които ги държат.
Тогава все още цареше нагласата, че световните правителства няма да позволят икономически срив /макар и само седмица след като конгресът на САЩ заплаши да потопи доверието и платежоспособността на страната/. След което вчера пазарите на акции отново паднаха от леглото. Сега въпросът е, колко дълго ще се запази инвеститорското доверие в способностите и силата на политиците.
Това е още по-актуално в светлината на факта, че понеделник, 8 август, акциите на Bank of America паднаха с 20% заради новината, че AIG обвини BOA за измама с ценни книжа в дело с претенции за над 10 млрд. долара. Естествено възниква въпросът: дали AIG за този си ход са се консултирали с някой от финансовото министерство, което държи 76.7% от AIG? Дали беше удачно да се изстрелва това пазарно торпедо към една твърде голяма да фалира банка толкова скоро, след като S&Ps понижи кредитния рейтинг на САЩ?
Сякаш не. Говорителят на финансовото министерство каза: според нашите принципи, министерството не се занимава с ежедневния мениджмънт на компанията. Тоест точно тогава, когато мислиш, че правителството трябва да вземе нещата в свои ръце, ти разбираш, че то не може да държи под контрол дори една спасена от него компания, която министерството притежава. Не може да попречи на опитите да се срине Bank of America, която също имаше нужда от федерални пари, за да остане жива.
Със сигурност инвеститорите не се чувстват спокойни от балансите на големите финансови институции. Към вчерашна дата, 186 базирани в САЩ финансови институции се търгуват на борсата под 60% от счетоводната си стойност. В това число влизат Bank of America, Citigroup, Morgan Stanley, AIG и SunTrust Banks. Те заедно имат пазарна стойност от 300.5 милиарда долара, но счетоводната им стойност е 686.4 милиарда.
Когато сравним с данните от юни 2008 г., няколко месеца преди финансовата криза да разкрие пълната си сила, виждаме следното: 168 компании с пазарна стойност общо 120.3 милиарда и счетоводна стойност 270.3 милиарда долара. Кредитната криза тогава се реализира според следния цикъл: пазарният спад наложи обезценки на активи, обезценките доведоха до още по-голямо пазарно понижение и съответно до още обезценки.
Чак след година този цикъл беше прекъснат от безпрецедентната правителствена интервенция. Най-големите щатски банки отново започнаха да отчитат тримесечни печалби.
Но за да се възобнови цикълът на обезценяването на активи е необходимо не повече от лек тласък. Например Bank of America сега струва на пазара 33% спрямо балансовата си стойност, завършвайки вчера с капитализация от 68.6 милиарда. Това е по-малко от „доброто име“ на компанията, в размер на 71.1 милиарда към 30 юни /goodwill е счетоводна величина, която се използва в сделки за сливания между компании/.
Тоест трябва да повярваме, че „доброто име“ на Bank of America е по-добро от това, което пазарът днес казва, че струва цялата компания. На инвеститорите това не им минава. Според тях компанията трябва да набере свеж капитал, независимо какво казват от компанията. Колкото по-надолу падат акциите на компанията, толкова повече нови акции Bank of America трябва да емитира, за да отговори на нагласите на пазара, което пък води до ръст на опасенията за размиване на акционерния капитал.
Същата история се повтаря и в Европа в дълговата суверенна криза. 32-те компании в европейския банков индекс Euro Stoxx Banks Index имат обща пазарна стойност от 313.2 млрд. евро, а счетоводна стойност общо 620.5 млрд. евро. Френската Credit Agricole, която е третата по големина в индекса, се търгува само на 34% от счетоводната си стойност.
Педи две години централното планиране убеди инвеститорите, че големите финансови институции, които оцелеят, ще могат да намерят отново пътя към доброто състояние, благодарение на парите на данъкоплатците и ниските лихви. Скоро обаче може да изникне въпросът: има ли толкова пари на планетата, за да спасим днешната финансова система? И ако да, следващият въпрос е: кога ще дойде такава криза, която най-сетне ще преодолее усилията на правителствата да я удържат.
АА
