22 Юли 2019, 17:44 Днес (16) | Вчера (0)

КНСБ: Средната работна заплата за 2018 г. е 1135 лв.

09 Май 2019 12:53 ИНСМАРКЕТ по статията работи: Insmarket
A+ A-
Последна редакция: 9 май 2019, 12:22

Работната заплата продължава да бъде основният източник на доход в домакинските бюджети. През 2018 г. доходът от работна заплата на 1 лице от домакинство достигна 3336 лв., което представлява ръст спрямо предходната година от 9,8%. Това е най-високият номинален ръст от последните 5 години. Относителният дял на дохода от този източник в общия доход на домакинствата също нараства и през 2018 г. достига 55,5%, което е с 1,1 процентни пункта повече от 2017 г. Това сочи четвъртият годишен доклад на КНСМБ за резултатите от колективното договаряне на работните заплати за периода 2018 г.-2019 г.
Средната работна заплата по предварителни данни за 2018 г. достигна 1135 лв., което е номинален ръст от 9.4% и реално покачване от 6.4%. В промишлеността от общо 29 отрасъла 17 имат равнище на заплащане над средната заплата за страната, а 13 са с номинален ръст над средния за страната. Тези данни свидетелстват за сравнително добра конюнктура и възможности за продължаващо нарастване на работните заплати.
Стабилно развитие показват някои промишлени отрасли, в които нарастват както заплатите, така и заетостта: добив на метални руди; производство на лекарствени средства и препарати; производство на електрически съоръжения; производство на превозни средства, без автомобили; производство на компютърна и комуникационна техника, електронни и оптични продукти.
От промишлените отрасли като ниско платени остават "Производство на облекло” (СРЗ 672 лв.), "Обработка на кожи” (655 лв.), "Производство на дървен материал” (692 лв.) и "Производство на мебели” (753 лв.).
В сферата на услугите – трайно се задържат като нископлатени дейностите:"Ресторантьорство”, "Ветеринарна медицина”, "Охрана и разследване”, "Обслужване на сгради и озеленяване, "Медико-социални грижи” и "Социална работа”. От тази категория се оттласна секторът "Търговия на дребно”, в който водещи мултинационални компании наложиха стартови заплати, надвишаващи не само МРЗ, но и средната работна заплата за страната. Номиналният ръст на СРЗ в сектора през 2018 г. е с 15.8%, което осигурява повишение на покупателната й способност с 12.6%.
Във високите нива на заплащане устойчиво повишение на работните заплати с над 10% номинален ръст показват "Информационни технологии” (10.6%), "Юридически и счетоводни дейности” (17.8%), "Архитектурни и инженерни дейности” (29.2%).
Междуотрасловата диференциация в заплащането на труда се увеличава в сравнение с предходната година. Разликата между СРЗ в най-високо и най-ниско платената икономическа дейност е 5.9 пъти.

Минималната работна заплата за страната се увеличи от 1 януари 2018 г. с 10.9% (от 460 на 510 лв.), а от началото на 2019 г. бе реализирана и предвидената в средносрочната бюджетна прогноза на МФ следваща стъпка – ново увеличение с 9.8% и размер от 560 лв. Тази правителствена политика бе посрещната с подкрепа от страна на синдикатите и недоволство от работодателските организации.

Обхватът на броя на наетите лица на МРЗ продължава да нараства, следствие от увеличаване на нейния размер.  В края на м. декември 2018 г. достига 442 392 лица и представлява 19.3% от всички наети лица, при 16.6% през 2017 г. Драстично увеличение на наетите лица на МРЗ в сравнение с декември 2017 г. се отчита в "Транспорт, складиране и пощи” – почти 2,2 пъти, със 72.3% във "Финансови и застрахователни дейности”, със 62.7% в "Създаване и разпространение на информация”.
В структурен разрез с най-висок брой и дял в общо наетите на МРЗ са: "Преработваща промишленост” (126400 души, или 28.6%), "Търговия” (65159, 14.7%), "Административни и спомагателни дейности” (43692, 9.9%). Над средния за страната е обхватът на наетите лица на МРЗ в "Административни и спомагателни дейности” – 37.1%, "Хотелиерство и ресторантьорство” – 34.9%, "Транспорт, складиране и пощи” – 26.2%, "Преработваща промишленост” - 25.1%, "Строителство” – 24.6%.

Проблемът със силната регионална диференциация в заетостта и заплащането на труда остава нерешен. Той се обуславя от липсата на инвестиции, ниския размер на трудовите възнаграждения и големия обхват на нископлатени работници в някои от областите. През 2018 г. такива се очертават: Видин (746 лв.), Благоевград (750 лв.), Кюстендил (785 лв.), Силистра (790 лв.). Разликата в брутните заплати е около 2.1 пъти между София (1536 лв.) и Видин (746 лв.).

Темповете на нарастване на средната работна заплата по области варират от 4.9% за Добрич до 14.4% за Ловеч и Ямбол. Прави впечатление, че в столицата ръстът е под средния за страната (7.2%), а в останалите области с размер на СРЗ над 1000 лв. ръстът е около и над средния за страната – Враца (10.9%), Варна (9.6%), Стара Загора (9.1%), София област (10.6%). Разликите в стандарта на живот по региони у нас остават непреодолимо големи. Покупателната способност на работната заплата се повишава плавно, но равнището й остава твърде ниско, за да изразява някакви значителни и трайни промени в жизнения стандарт на населението. Според последните данни на Евростат 5 от шестте български региона са сред най-бедните 20 в ЕС, с БВП на глава от населението (в СПС) под 50% от средното за Европа равнище.

В сравнение с ЕС средната работна заплата в България изостава номинално между 4 и 7 пъти спрямо старите държави-членки и около 1.6-2.5 пъти спрямо новите държави-членки. Отклоненията при нетния размер са следствие от разликите в данъчното облагане и дела на социално-осигурителните вноски. Съществени промени обаче се отчитат при преизчисляването на нетните заплати в "стандарт на покупателна способност” (т.е. като се вземат предвид различните ценови равнища). В СПС средната нетна работна заплата в България е 2.0-2.5 пъти по-ниска от тази в старите държави членки (Италия, Ирландия, Великобритания и Германия) и 1.2-1.7 пъти спрямо новите държави членки (Латвия, Литва, Естония, Словакия, Чешка Република, Унгария и Полша). На практика този показател е най-точният измерител на покупателната способност на заплатите, защото отразява както разполагаемия размер, така и ценовите разлики между отделните страни.  Равнищата и динамиката на минималните работни заплати в 22-те държави членки, прилагащи законовоустановени МРЗ, показват също много големи различия, като България продължава да е на последно място по размер на МРЗ, но като процентно нарастване за периода януари 2018 – януари 2018 г. има сходна динамика с тази на Чехия, Хърватска, Естония, Румъния, Словакия и Гърция. Най-висок ръст регистрират Литва (38.75%) и Испания (22.3%). Единствено Латвия не отбелязва нарастване на МРЗ през посочения период, а като правило новите държави членки регистрират значително по-високи ръстове от старите държави членки, което е отражение на протичащия процес на конвергенция в заплащането на труда.Процесът на конвергенция може отчетливо да се проследи през последните 10 години. За периода от 2010 до 2019 г. в СПС минималната работна заплата в старите страни членки (без Гърция и Германия) се е повишила средно с 19% (между 5% - Ирландия и 50% - Испания), докато в новите страни членки средният ръст е с 93% (между 42% - Хърватска и 226% - Румъния). Заедно с Литва и Румъния, България е в челната тройка по нарастване покупателната способност на МРЗ. Гърция все още не може да достигне покупателната способност на МРЗ от преди 10 години, а за Германия няма сравнителни данни, поради въвеждане на МРЗ от началото на 2015 г.
Поради различните системи на данъчно облагане, нивата на личните социални осигуровки и законово установените допълнителни заплати извън редовните месечни размери на МРЗ, степента на изземване на дохода и нивата на годишните нетни доходи на избрано типово домакинство от сам възрастен (неженен и без деца), нает на МРЗ за страната, показват големи разлики сред страните членки с МРЗ.

Прави впечатление, че сред "топ 5” на страните с най-високи нива на нетна МРЗ (Люксембург, Холандия, Ирландия, Белгия, Великобритания) данъчно-осигурителното изземване е средно 10.5%, докато при "5-те на дъното” (България, Румъния, Унгария, Латвия и Чешка Република) то е близо 3 пъти по-високо – 29.1%. България попада сред осемте страни с най-висока данъчно-осигурителна тежест на годишния доход от МРЗ.

Изводи:
 
Налице е благоприятна макроикономическа среда – устойчив и сравнително висок растеж на БВП, подкрепен от вътрешното търсене и най-вече от потреблението на домакинствата. В съчетание с пазарните предпоставки за засилено търсене на работна сила, това създава условия за номинално и реално нарастване на трудовите възнаграждения с над 10% и за ускорена конвергенция по отношение на БВП, компенсацията на наемния труд и в частност на работните заплати спрямо средноевропейските равнища.
    През последните 7 години се отчита тенденция на положителна промяна в дела на компенсацията на наемния труд в БВП. От 36.9% през 2012 г. това съотношение достигна 43.1%, в следствие на което около 7 млрд. лв. бяха преразпределени към наемния труд като чист ефект само от промененото съотношение. В същото време обаче не може да не ни тревожи бързо растящото неравенство в обществото, имащо конкретни и ясно очертани регионални, отраслови и професионални проявления.
    Отчитаме съществен напредък в постигане целите на Националната кампания на КНСБ за увеличаване на доходите, в сравнение с предходните две години и се доближават до поставената цел - увеличение на заплатите в частния сектор с минимум 12%, което да служи като ориентир в колективното договаряне на браншово и фирмено равнище. Процесът има своите положителни специфики както в бюджетния, така и в реалния сектор. Безспорно е обаче взаимното им влияние и то на практика показва как си взаимодействат регулативните и пазарните механизми в реална икономическа среда. Масово през разглеждания период договореното повишение на заплащането е с от 5 до 10%, като именно в предприятия от частния сектор се наблюдава ръст на заплатите над 10%. Поставената цел от 12% често е надвишавана.
    Необходими са обаче по-активни, конкретни и координирани действия на структурите в различните етапи на преговорния процес между основните членове на КНСБ, териториалните органи и основните синдикални организации. Това е огромно предизвикателство пред нас, особено като имаме предвид, че координацията все повече ще придобива трансгранични и европейски измерения.
    Постигнатото покритие на наемния труд с КТД (около 30%, или 687 хил. души) играе важна роля в целия процес на договаряне и повишаване на трудовите възнаграждения. Изследвания на НСИ доказват, че за наетите, обхванати от КТД, средната брутна заплата е с 12% повече от заплатата на лицата, които не са обхванати. Допълнително към това трябва да добавим и фактът, че получените социални придобивки са предимно в икономически дейности, в които обхватът на колективното трудово договаряне е по-значителен.
    Задълбочаващият се процес на децентрализация на КТД предполага нарастващ брой на фирмените споразумения по заплатите. Това обаче не е факт и поставя на изпитание синдикалните усилия за ръст на трудовите възнаграждения. Все още редица предприятия са обвързани единствено от браншови КТД, които обикновено, с традиционни изключения в някои сектори, не съдържат конкретни параметри на ръст на работните заплати, а това е не само предизвикателство за КНСБ, но и крие рискове за наемния труд. Затова е необходима, както логистична подкрепа от страна на държавата на браншовото колективно договаряне, така и координирани действия на федералните структури за подкрепа на колективното даговаряне по работните заплати на равнище предприятие.
    Координираните действия на Централа, основните членове от бюджетната сфера и териториалните структури на КНСБ, сключените нови КТД на равнище община потвърдиха възможностите за договаряне на конкретни, по-високи размери на трудовите възнаграждения за работещите от бюджетния сектор по територии. Изводът, който се налага е, че като цяло, страните успяха да отразят увеличените размери на договорените клаузи по заплащане на труда от отрасловите и браншови колективни трудови договори, което важи в най-голяма степен за системата на средното образование. На равнище община структурите на СБУ също се договарят активно, съобразно спецификата на съответната община или образователна институция – договарят се по-благоприятни условия, свързани със заплащането на труда, най-вече при допълнителните трудови възнаграждения и при клас прослужено време. Добри примери в тази посока са общинските КТД на Варна, Бургас, Стара Загора, Плевен, Земен, Разлог, Габрово и др. В други случаи, поради недостиг на финансови средства (особено в малките общини), това се оказа проблематично (най-вече за училищното и детско здравеопазване).

Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.

Валидни за 16:10 06 Юни 2019
    Купува Продава БНБ  
USD 1.5915 1.5924 1.7374
GBP 2.4796 2.4887 2.2067
EUR 1.9560 1.9560 1.9558
Резултати | Архив