УниКредит прогнозира през 2005-та намаление на ръста на депозитите до по-постоянни нива, но все още над ръста на номиналния доход на глава от населението и ръста на номиналния БВП
Ръстът на БВП в България е по-добър от очаквания към септември миналата година, което обуславя подобряванего на прогнозите на УниКредит за края на 2004 година, се казва в доклад на УниКредит.
Увеличението се дължи най-вече на ръстът в инвестициите и износа, докато индивидуалното потребление нараства незначително. Основните макроикономически показатели продължават да нарастват. УниКредит
прогнозира дефицит по текущата сметка от 7,6% от БВП към края на 2004 година (спрямо 8,6 % за 2003). Директните чуждестранни инвестиции се очаква да достигнат 8,9% от БВП. Прогнозите за инфлацията
към края на 2005 година са за нива от 4 процента. Ръстът на кредитирането през 2005 година ще достигне 25%. Това се дължи на затягането на мерките срещу кредитирането, наред с намаляващия капацитет
на банките в страната и увеличаване на техните външни източници на финансиране. През 2005 година УниКредит прогнозира намаление на ръста на депозитите до по-постоянни нива, но все още над ръста на
номиналния доход на глава от населението и ръста на номиналния БВП. В периода януари-септември 2004 година брутният вътрешен продукт (БВП) на България отбелязва стабилен ръст, придружен от
подобряване на ключовите макроикономически показатели. Приключването на приватизацията на електро-разпределитените дружества и прогресът по присъединяването към ЕС, оказват подкрепа на цените на
българските дългови книжа на финансовите пазари. В контекста на умереното понижаване на дисбалансите по външните сметки и в навечерието на парламентарните избори през юни тази година,
правителството пристъпи към увеличаване на публичните разходи. Това не се разглежда като заплаха за макроикономическата стабилност и МВФ и България ще успеят да изгладят различията си по
икономическата политика на страната по-късно през месец март. Прогнозата за 2005 г. остава положителна, при ръст на БВП от 5%, въпреки известното увеличаване на степента на неопределеност за
перспективите пред икономиката в периода след изборите.
През първото полугодие на 2005 г., намаляването на външните рискове ще създаде предпоставки за известно ограничаване на рестрикциите, необходими да гарантират, че няма да бъде допуснато прегряване
на икономиката. Увеличаването на публичните разходи в периода преди изборите и по-слабото редуциране на ръста на кредитите от първоначално очакваното към началото на 2005 година, ще подкрепят
инвестициите и потреблението и в крайна сметка - ръста на БВП. Въпреки това, неясният ефект на изборите върху икономическата политика прави трудна оценката за ръста на БВП през втората половина на
2005 г. Противоречиви интереси в периода, предшествуващ изборите, е вероятно да доведат до забавяне на ключови приватизационни сделки, както случая с Булгартабак показа. При положение, че застоят в
отношенията с МВФ продължи, несигурността, свързана с икономическата политика в периода след изборите, ще се увеличи. Ако тези опасения се реализират, капиталовите потоци към България е възможно да
се редуцират, което в контекста на все още недостатъчни местни спестявания, ще повлияе негативно на инвестициите и следователно - ръста на БВП. На този фон УниКредит запазва прогнозата си за
годишен ръст на БВП през 2005 г. непроменен на - 5 процента. Основните развития, които ще предоставят индикации за перспективите за икономиката през втората половина на годината, включват
евентуалното преодоляване на различията с МВФ и препотвърдждаване на ангажимента за благоразумна икономическа политика и продължаване на реформите, насочени към членство в ЕС след изборите.
Мащабите на планираното разхлабване на фискалната рестрикция през 2005 г., според УниКредит, не са такива че да застрашат макроикономическата стабилност, още повече като се имат предвид
подобряващите се данни на макро ниво. В този контекст, остава оптимистичното настроение за шансовете МВФ и България да постигнат споразумение по икономическата политика на страната през 2005 година
по време на срещата им планирана за месец март. Във всеки случай, с или без споразумение с МВФ, кредитоспособността на България ще бъде засегната незначително, тъй като намаляващият риск, в
комбинация с сигурното членство в ЕС, са факторите, които движат предпочитанията на пазара.
Премахването на някои от стимулите за нарастване предлагането на кредити изглежда досега има ограничен ефект. В действителност, новоотпуснатите кредити през 2004 г. нарастват с 41,4% в сравнение с
предходната година, (38% - за 2003), докато общо кредитите нарастват с 47,4% на годиша база, почти достигайки ръста от 47,6% (за 2003 година). Кредитирането е особено активно през последната
четвърт на 2004 г. като редица от водещите банки стартират кампании, фокусирани предимно върху ипотечно и кредитирането на малки и средни предприятия. За да компенсират, мерките предприети от БНБ
за изтегляне на ликвидност, търговските банки увеличават външната си задлъжнялост. При приключването на мисията на МВФ през декември миналата година, БНБ потвърди решимостта си да намали ръста
на предлагането на кредити до по-умерени нива от 25%-30% през 2005 г. Ограничаването на ликвидността и въвеждане на по-строги регулации за благоразумно поведение на банките на пазара, в
комбинация с ограничения капацитет на местните банки да увеличават външната си задлъжнялост, ще имат за краен резултат намаляване на ръста на кредитиране до около 25% през 2005 г.
