И с европомощ, и без нея намаляването на доходите на гърците е неизбежно
Европа на практика кара Гърция да приеме пакета от финансова помощ въпреки мнението на гръцкия народ. Това предизвика политическа криза в Гърция: бе обявен референдум за европейската помощ и веднага бе отменен; правителството, току-що получило вот на доверие от парламента, след няколко дни подава оставка. Помощта на Европа, съгласувана с огромен труд, увисва: няма кой да я получи. Изобщо целият този гръцки въпрос повдига такова кълбо от противоречия в съвременното общество, че си заслужава по-внимателно да погледнем този проблем.
Парадокс първи. Лечение въпреки желанието на болния
Социалните допитвания показват, че гласуването на гърците на референдум би било срещу европомощта. Защо? Защото тя е съпроводена с приемането от страна на Гърция на програма за жестоки икономии в
бюджета, а това означава - с намаляване на доходите на гърците.
Проблемите на обслужването на държавния дълг на страната са нещо далечно и неясно за обикновените хора. Нека политиците някак си да решават този свой проблем, но да не ни бъркат в джоба, смятат
хората.
Щом Папандреу обяви референдума, световните финансови пазари се сринаха, а европейските политици осъществиха жесток натиск върху Гърция, твърдейки, че отказът от програмата за европомощта е
равнозначен на излизането на страната от еврозоната, а след това и от ЕС изобщо. И гръцките политици се предадоха - отмениха референдума, като се ограничиха с искане на вот на доверие за
правителството в парламента. Кабинетът получи доверие, но толкова несигурно (само двама души от 300 ако бяха гласували иначе, и - оставка), че все пак предпочете да подаде оставка. Сега се сформира
ново коалиционно правителство, което и ще получи европомощта. Управляващата партия предпочете да раздели с целия политически спектър, да размаже отговорността за тази стъпка. И новото правителство
ще приеме програмата за европомощта въпреки желанието на народа.
А и какво да прави? Проблемът с държавния дълг трябва да се решава: не може да се правят заеми срещу 50% годишна лихва. А и срещу тези проценти вече не дават. Искаш не искаш, а ще се наложи, като
няма доходи в бюджета, да орязваш социалните програми.
И с европомощ, и без нея намаляването на доходите на гърците е неизбежно (в бюджета няма пари). И е смешно да се подлага на гласуване въпросът: искате ли това или не? Това е почти като референдум с
въпроса - трябва ли Слънцето да залязва вечер.
Безсмислен въпрос с очевиден отговор. Защо да го подлагаш на референдум? Много е трудно понякога да убедиш детето да се съгласи да му се направи инжекция. Детето вече пет пъти е чуло, че инжекцията
е необходима, но пак бяга. Така са и хората: дори разбирането за неизбежността от падането на доходите им не ги прави съгласни с това.
Парадокс втори. Помощ за кредитора, а не за длъжника
Ситуацията е просто като във виц: Европа на практика кара Гърция насила да приеме пакета от помощ. Да не говорим, че евробанките и застрахователите доброволно приеха да опростят половината от
гръцкия дълг. А европолитиците се принуждават да притискат гръцките политици страната да се съгласи с това.
По принцип този парадокс е известен отдавна: малките дългове са проблем на длъжника, големите дългове - проблем на кредитора. Гръцкият дефолт болезнено, а най-важното, непрогнозируемо ще удари
цялата банкова и финансова система на Европа. да не забравяме, че над една трета от гръцките дългове е в евробанки и дефолтът ще доведе до срив на банковата система с "ефекта на доминото". Европа с
огромен труд съгласува помощта за Гърция именно за да намали рисковете и да ги направи управляеми.
С други думи - Европа помага не на Гърция, а на самата себе си. Оттук идва и друг парадокс.
Парадокс трети. Помощта, достатъчна за Европа, е недостатъчна за Гърция
Пакетът от помощи за Гърция изглежда голям и решителен - опрощаване на почти 100 млрд. евро от дълга. Проблемът обаче е в това, че това не решава, а консервира финансовите проблеми на Гърция.
Дългът си остава прекалено голям (120% от БВП към 2020 година) - той не може да бъде върнат и на практика е нереално да бъде обслужван.
Гърция попада във финансова яма, в капан, когато тя ще бъде принудена да работи (дори когато започне ръст на БВП на страната), само за да обслужва този дълг, без надежда да се подобри животът на
хората. Ако бях гръцки политик, щях да съм против такава помощ, най-малкото защото тя е недостатъчна.
Затова пък е достатъчна за Европа, за да престане гръцкият дълг да е проблем за евробанките. Звучи логично, ако изхождаме от парадигмата, че Европа помага не на Гърция, а на самата себе си.
Как може да се реши проблемът с държавния дълг другояче? В историята има множество примери. През 2004-а Аржентина едностранно (без преговори с инвеститорите) обяви, че ще върне само една четвърт от
стойността на дълговете си. На практика тя обяви война на МВФ. И притежателите на аржентинския дълг се съгласиха да получат поне 25% от стойността на дълга. Година по-късно МВФ неохотно подкрепи
това решение, защото инвеститорите на практика приеха тези пари.
През есента на 1991-а Русия постави международната общност пред прост проблем: не можем повече да обслужваме външния си дълг - вие или ще приемете отсрочване на всички (!) плащания, или ние
обявяваме едностранен дефолт. И Г-7 направи неочакван подарък на новото правителство на Бурбулис-Гайдар.
Ето така се решават проблемите с дълговете (когато се решават). А в случая с Гърция проблемите изобщо не се решават - те се замразяват, отлагат за десетилетия напред.
Парадокс четвърти. Помощта за Гърция стратегически увеличава проблемите на еврозоната
Процесът внимателно се наблюдава от доста заинтересовани наблюдатели - страните с високо ниво на държавния дълг, например Ирландия, Португалия, Италия. Всички те могат да се окажат в подобно
положение и ще се надяват на отработените сега механизми за европомощ. А това означава, че може да не се увличат прекалено да решават проблемите на своя държавен дълг със собствени сили.
Помощта за Гърция провокира аналогични програми в бъдеще, при това съвсем недалечно, в перспектива за 1-3 години.
Единственото, което може да противопостави на това еврозоната, е ускорено решаване на въпроса за координацията на бюджетната политика. За съжаление този въпрос е много сложен и изисква
продължителна подготовка. А в сегашните условия има прекалено много държави, заинтересовани от забавянето на рещаването на този въпрос. Така че най-вероятно трябва да се разчита на тиражирането на
"гръцкия опит".
Парадокс пети. Причината за кризата с гръцкия дълг е евроинтеграцията
Обща валута при различни бюджети е мината, заложена в самото основаване на евроинтеграцията.
Защо Гърция успя да натрупа такъв голям дълг? Само защото ползваше еврото и нямаше валутни рискове при правенето на кредитите. Пазарите възприемаха гръцките облигации почти като германските или
френските. Ако Гърция продължаваше да ползва драхмата, тя не би успяла да направи такива заеми на световния пазар.
От друга страна, с такава дългова криза в условията на собствена валута, Гърция, без съмнение, би тръгнала по пътя на финансиране на бюджета за сметка на емисии и така щеше да развихри инфлацията.
Народът щеше да е относително подготвен за мерките на жестока икономия, само и само да се спре ръстът на цените. Този сценарий многократно е осъществяван в страните в Латинска Америка през
осемдесетте години. В условията на еврото обаче ръстът на цените в Гърция е доста ограничен, никаква хиперинфлация няма, населението не усеща икономическите проблеми по джоба си, само слуша
разговорите на политиците за тези проблеми. И, естествено, смята, че политиците трябва да си решават тези "свои" проблеми.
Парадокс шести. Причина за дълговата криза е демокрацията
Може просто да се обвинят гръцките политици в популизъм. И това ще е истина. Но не цялата. Въпросът е в това, че дълговият проблем е не само в Гърция. Той в различна степен е характерен за всички
развити държави.
Демокрацията предполога, че политиците се стремят да угодят на избирателя. А избирателят иска да потребява сега, а не някога в бъдещето. Този натиск върху политиците е постоянен и той постепенно
премества същността на икономическата политика в демократичните страни в посока на текущото потребление. През последните 30-40 г. в развитите демокрации има безброй такива прояви.
Сегашната криза е на практика първата сериозна криза на новата епоха на потреблението.
Естественото следствие от това е забавянето на икономическия ръст в развитите държави. И изравняване на нивата на икономическото развитие в света (тъй като развиващите се страни, които нямат здрави
демократични традиции, растат по-бързо от развитите държави).
Какъв е резултатът?
Кризата с държавния дълг или забавянето на икономическия ръст според мен не са причини за отказ от демокрацията или интеграцията. Просто трябва да се разбира същността на глобалните процеси и да не
се очаква от тях това, което те не могат да дадат. А да се радваме на това, което те дават - увеличаване на текущото потребление, изравняване на нивата на икономическото развитие на държавите, а
това означава намаляване на световната бедност и причините за войни. Но съвсем очевидно е, че някои страни отидоха прекалено далеч в интензификацията на потреблението. Например Гърция. На нея ще й
се наложи да "се връща на земята" и да намалява потреблението си. А това, разбира се, е много неприятен и политически опасен процес. Но няма къде да се ходи.
През последните десетилетия светът рязко се промени, той стана друг. Колкото по-бързо разберем това, толкова по-добре.
Алексей Михайлов, експерт в Центъра за икономически и политически изследвания
Газета.ру
