Усетихме изненада у министъра на финансите след обявяването на пресните прогнози за растежа в Европа. Може ли това да е основание за ревизия на приходите в проектобюджета?
Данъчните приходи е предвидено да се увеличат с около 900 млн. лв. през 2012 г. Това увеличение би следвало да дойде от увеличение на приходите от ДДС и акцизи. Това е на пръв поглед консервативно
очакване – приходите се очаква да нарастват по-бавно от 2011 г. Някои дори биха казали, че новата рецесия в Еврозоната ще е инфлационна, т.е. номиналната база за облагане с ДДС не би следвало да
пострада.
Рисковете обаче остават за изпълнението на други данъчни приходи, включително от осигурителни вноски, в случай на нова свиване на заетостта и доходите.
По отношение на прогнозите в т.нар. “макро-рамка” на бюджета за 2012 г. погледите са вперени в реалния растеж на икономиката, сега заложен на 2.9% от министерство на финансите. Според Европейската
комисия българската икономика ще расте с 2.3%. Разликата няма значение, защото за бюджета е важен номиналния растеж на БВП, който е предвиден да бъде 6.6% в прогнозата на министерство на финансите.
Казано по-ясно, това би означавало увеличение на икономиката с 11.2 млрд. лв. спрямо 2010 г. (съвкупно нарастване на БВП за две години). На тези допълнителни пари бюджетът евентуално би могъл да
разчита, за да увеличи постъпленията.
Рисковете за бюджета
Нека все пак припомним и свиването на приходите през двете кризисни години от фискална гледна точка – 2009 и 2010 г. Общите приходи се свиха с 3.4 млрд. лв. през 2010 г. в сравнение с 2008 г.
Най-голямо беше свиването при косвените данъци, но трябва да отбележим и свиването на приходите от осигуровки. Свиването на неданъчните приходи също не може да бъде пренебрегвано – около 700 млн.
лв. И днес това са сред възможните развития при повторение на рецесията. Независимо каква е вероятността за толкова сериозно свиване на приходите, сега положението е по-деликатно. Дори малко
неизпълнение може да означава големи проблеми.
Най-сериозният проблем остава наличието на бюджетен дефицит. Той трябва да бъде финансиран или от фискалния резерв или чрез нов дълг (ако допускаме липса на политическа воля за мащабна приватизация
на държавни активи). Първото е възможно, но нежелателно при сегашните ниски нива на резерва и предстоящи големи плащания по дълга в началото на 2013 г. Второто става все по-трудно за планиране при
ускоряване на кризата на дълга в Еврозоната.
Дори малко неизпълнение на приходите ще означава поне две неща. Първо съкращаване още повече на фискалния резерв и ограничаване на възможностите за обслужване на дълга след година и малко. Второ,
сигнал към пазарите, че фиска не е надежден, и ограничаване на възможностите за финансиране на чрез нов дълг при сегашните лихвени нива. И двете трябва да бъдат избегнати.
Сбъднаха ли се прогнозите в макро-рамката на бюджет 2011 г.?
Тогава макро-рамката предвиждаше икономиката да стигне 77 млрд. лв (или номинален растеж от 8.7%), както и реален растеж от 3.6%. До момента имаме реален ръст от 1.8% (по данни за 12-месеца до юни)
и годишен БВП от около 74 млрд. лв. Текущата прогноза на министерството на финансите за БВП за 2011 е за 75.8 млрд. лв., в което има допускане за леко забавяне на номиналния растеж през втората
половина на тази година. Все пак БВП ще е близък до прогнозирания. Данъчните приходи вероятно ще са също близки до планираните, въпреки че до момента леко изостават от планираното по данни за
първите 3/4 от годината.
Изпълнението на прогнозата за по-голям номинален БВП дойде основно от инфлацията за периода. В прогнозата инфлацията беше подценена, а реалният растеж – надценен.
Данъчните приходи нарастват общо с около 11% до септември. Вероятно темпът няма да се запази до края на годината, но е реалистично да очакваме, че в хазната ще влязат около 1.6 млрд. лв. повече
данъчни приходи спрямо 2010 г.
Интересно е да сравним това увеличение с нарастването на БВП, който ще се увеличи с около 5.3 млрд. лв. според текущата прогноза на министерството на финансите. Следователно, от около 30% от
допълнително произведения БВП се превръщат в допълнителни данъчни приходи.
Държавата облага основно потреблението. Над половината от данъчните приходи са от косвени данъци – най-вече ДДС и акцизи. С увеличаването на цените на редица стоки приходите от ДДС се увеличават с
над 12% по данни до септември. Приходите от акцизи растат още по-бързо – с 13.3% следвайки някои административни промени в събирането, както и забавен ефект от вдигането на акциза върху цигарите
през миналата година.
Все пак увеличението на приходите от данъци върху потреблението има някакъв предел. Крайното потребление ще следва динамиката на инфлацията и правителството може да се надява на по-бърза инфлация,
за да закърпи бюджета. Инфлацията на еврото ще помогне на този процес. Но трябва да се има предвид, че това са решения и развития извън обсега на българското правителство. Ако се разчита на тях,
особено в краткосрочен план, може да има проблеми с изпълнението на бюджета.
Георги Стоев, Industry Watch
