Социалните партньори обсъждат всички идеи, хрумвания, които стават или не стават законопроекти, свързани със заплати, пенсии и като цяло – пари и икономически отношения в държавата. Често именно по време на Националния съвет за тристранно сътрудничество /НСТС/ се намира разумен баланс между исканията на синдикатите, работодателите и нужните на държавата. Дойде времето да се гледа проектобюджетът за 2012 г. и за пореден път наяве лъснаха огромните дефицити в осигурителната ни система. Около 2 млрд. лева се очертава да е „официалният“ дефицит на НОИ, без да броим трансферите от държавния бюджет.
С рядко срещано единство работодателските организации в НСТС предложиха промени в Кодекса за социално осигуряване, които ограничават част от привилегиите за пенсиониращите се служители на силовите ведомства – армия, национална сигурност, полиция.
Напълно ясно е, че това няма да заличи дефицитите в НОИ и никой не се лъже, че предложенията ще се приемат с ентусиазъм. Но според работодателите, ранното пенсиониране и изобилното компенсиране на силовите служители чупи принципа на солидарността в обществото. Освен другото, то ощетява и българските майки, както и останалите пенсионери.
Четири години борба за една полупобеда
„Близо четири години“ - коментира за Дарик изпълнителният директор на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) Евгени Иванов – „се опитваме да внесем яснота по въпроса за ранното пенсиониране на държавните служители в сферата на сигурността“. Пакетът от 20 брутни заплати, които служителите от армията и МВР получават при пенсиониране, разтваря „недопустима за Европейския съюз ножица“ между правата на обикновения работник и хората, напускащи силовите структури.
Според Трудовия кодекс, работникът в България има право на максимум 6 брутни възнаграждения при пенсиониране – и то само ако е работил без прекъсване през последните 10 години при един работодател. Но за пенсионния военнослужещ или полицай – обезщетението е повече от три пъти по-голямо. Лека полека тази огромна ножица трябва да се затвори, категоричен е Иванов. Така ще се освободи ресурс, с който могат да бъдат възнаградени останалите служители в страната.
Представителят на Българската стопанска камара Димитър Бранков се съгласи с това, като изтъкна, че проблемът се корени не само в пенсионните привилегии на силовите структури, а в ранното пенсиониране изобщо. Изключително голям е броят на лицата с права за ранно пенсиониране в България, коментира пред Дарик заместник – председателят на БСК.
Не им плаща „държавата“. Плащаме ние!
Уверявам ви, че вие вероятно работите при по-тежки условия на труд от така наречените категорийни работници, тоест заетите при I и II категория труд, каза ни Бранков. Затова е и принципното му предложение да се обособят два нови фонда към държавното обществено осигуряване. Първият да е за служителите в отбраната и сигурността, вторият да е за хората, работещи при I и II категория труд.
Дефицитите в тези фондове ще покажат какъв в момента е „принципът на солидарността“ - заяви Бранков – тоест ще извадят на бял свят как мнозинството от работниците със своите нарастващи вноски и удължен осигурителен стаж за пенсия финансират не своите старини, а тези привилегировани категории. Същото отбеляза и Евгени Иванов: приносът на рано пенсиониращите се работници към осигурителната система не е адекватен на това, което те получават. Това са „неоправдани облаги в ущърб на останалите граждани от държавата“.
Затова в Националния съвет за тристранно сътрудничество работодателите внесоха предложение за повишаване с 2 години /от 25 на 27 години/ на осигурителния стаж за придобиване право на пенсиониране за категорийните работници. Освен това беше предложено „финалният пакет“ да бъде сведен до 15, а не 20 пъти – и то не в размер на 100% от брутното възнаграждение, а на 75%.
Жонглиране с милиарди
Затварянето на ножицата по никакъв начин няма да реши проблемите с дефицитите на НОИ, които напоследък са от порядъка на 1.9 млрд. лева годишно, без да се броят трансферите от бюджета в размер на 12% от осигурителните вноски от работодатели и осигурени лица.
Ако бъде прието, това предложение на работодателите ще има ограничен ефект – но то е важна стъпка напред. Трябва да се предприемат и други паралелни стъпки, така че в крайна сметка да се намали натиска върху осигурителната система. А системата е в огромен дефицит – справка в бюлетина за изпълнението на бюджета показва, че към края на септември от социално осигурителни вноски са постъпили 2.815 млрд. лева, докато разходите за пенсии и други социални плащания възлизат на 6.082 млрд. лева.
Осигурителните вноски от работниците и бизнеса покриват през тази година само 50% от разходите на пенсионната система, а догодина този процент ще падне дори до 45%. В проектобюджета за 2012 г. трансферите от централния бюджет към НОИ се предвижда да възлязат на почти 4.6 млрд. лева!
Соломоновско решение
Кабинетът прие увеличението на стажа, но не намали възможността за 20 заплати обезщетение при пенсиониране. Затова пък бе подчертана принципната разлика от „до 20 заплати” и „20 заплати” – т.е. ако някой няма достатъчно заслуги, също може да получи 6 заплати, както хората от другите сфери на труд, или пък 15 заплати, както предлагат работодателите. Беше направена и разлика между цивилни и военни служители в силовите ведомства, която предстои да бъде облечена в конкретни числа и проценти.
Естествено, не е толкова просто да се стопи дефицита в НОИ – но все пак е направена крачка напред. И ако крачката ни изглежда твърде малка, да си спомним, че тя ощетява една много чувствителна социална група – военни, охранители, служители на МВР, които започват да се отварят за солидарността. Така че да пречупим през народния ни фолклор прозрението на първия човек, стъпил на Луната: „Малка крачка за НОИ голям дефицит топи”.
