Северняците са дисциплинирани, пият бира и си лягат рано, а южняците са хаотични, празнуват до среднощ и предпочитат вино. Европа е разделена на две, и то не само по отношение на манталитета
Проблемите на Гърция и Ирландия, както и спекулациите кои ще са следващите страни в колапс засилиха центробежните тенденции, които винаги са съществували в Европа. Още преди разширяването на Изток
се лансираха теории за Европа на “двете скорости”, или Европа, в която има едно ядро на по-задълбочена и ускорена интеграция и следващо, което се движи по-бавно. Това обаче винаги е създавало
усещането, че Европа се разделя на две категории страни и граждани, първа и втора класа, а в известен смисъл въпросното разделение все още съществува.
И в момента източноевропейските граждани все още нямат пълната свобода да работят в целия Европейски съюз и разделението между “нови” и “стари” членки, между Източна и Западна Европа е факт.
Европейските държави се делят още на малки и големи и чувствителността на малките към опитите на Германия и Франция да диктуват политиката на Евросъюза намира периодичен израз в критиките примерно
на люксембургския премиер Жан-Клод Юнкер, коментира „Дойче веле“.
Ако към всички това добавим и разделението между Севера и Юга във вид на двете евра - грубо казано, “добро” и “лошо”, стабилно и по-малко стабилно, ще възтържествува Европа не на интеграцията, а на
разделението. Прокарването на разделителна линия между Севера и Юга означава да се обособят в две отделни групи дисциплинираните и недисциплинираните, тези, които работят здраво, и тези, които,
поне според разпространеното клише, танцуват сиртаки до среднощ.
Ако определението “северен” се натовари и с още културни и манталитетни конотации като дисциплиниран, подреден и чист, за разлика от “южния” като хаотичен и мързелив, такова разделение би
циментирало вижданията на оспорвания германски автор Тило Сарацин за по-интелигентни и по-неинтелигентни етноси. Две различни еврозони са все едно отличниците в училище да бъдат обособени в един
клас, а “слабите” ученици - в друг. Можем да си представим колко ще напреднат слабите ученици, оставени в собствената си среда и когато се съпоставят единствено сами със себе си.
Подобни идеи носят още посланието, че “добрата”, стара Европа се затваря в себе си, така че богатите да си останат богати, а бедните - бедни. Те могат да се определят и като геополитически
детерминизъм: географското разположение на Източна Европа, което се превърна в нейна съдба и за десетилетия я заточи в определена зона на влияние, ще продължи да бъде нейна съдба.
За какво обаче бе създаден Европейският съюз, ако не с идеята да преодолее разделението, и то не само политическото разделение на два лагера от времето на Студената война? В чисто икономически план
съюзът има за цел да изглади различията в стандартите на живота, между страните и регионите, да премахне пропастите и големите контрасти. Тъкмо за това са прочутите структурни фондове.
Опасенията на богатите страни, че съюзът се е превърнал в трансфер на средства от богати към банкрутирали държави сигурно не са без основание през тази година, когато вече за втори път се посяга
към специално създадения фонд за спасяване на нуждаещи се страни.
При това е ясно, че механизмът за охрана на еврото - Пактът за стабилност - не работи, че лимитът на дефицита от 3% от БВП е нарушаван на практика от всички. Институции като Евростат също трябваше
много по-рано да проверят дали данните в националните бюджети отговарят на истината.
Привържениците на европейския проект твърдят, че изходът от днешните проблеми на Европа е не в по-малко интеграция, а - обратно - в повече интеграция, че спекулантите влияят на курса на еврото и на
фондовите пазари именно защото разчитат на старите европейски рефлекси на затваряне, на връщане към национални решения. Европа е общност не само на ценности, но и на правила и критерии, които се
спазват от всички, независимо дали идват от студения Север, пият бира и вечерят рано, или от темпераментния Юг, говорят високо и предпочитат вино.
БР
