18 Август 2018, 05:36 Днес (0) | Вчера (8)

Населението на България е 7 050 034 души в края на 2017 г.

12 Април 2018 16:30 ИНСМАРКЕТ по статията работи: Insmarket
A+ A-
Последна редакция: 12 април 2018, 16:34

Към 31 декември 2017 г. населението на България е 7 050 034 души, което представлява 1.4% от населението на Европейския съюз. В сравнение с 2016 г. населението на страната намалява с 51 825 души, или с 0.7%, съобши НСИ.

Мъжете са 3 422 409 (48.5%), а жените - 3 627 625 (51.5%), или на 1 000 мъже се падат 1 060 жени. Броят на мъжете преобладава във възрастите до 53 години. С нарастването на възрастта се увеличават броят и относителният дял на жените от общото население на страната.
Продължава процесът на застаряване на населението. В края на 2017 г. лицата на 65 и повече навършени години са 1 481 908, или 21.0% от населението на страната. В сравнение с 2016 г. делът на населението в тази възрастова група нараства с 0.3 процентни пункта, а спрямо 2001 г. - с 4.1 процентни пункта.
Процесът на застаряване е по-силно изразен сред жените отколкото сред мъжете. Относителният дял на жените на възраст над 65 години е 24.4%, а на мъжете - 17.4%. Тази разлика се дължи на по-високата смъртност сред мъжете и като следствие от нея - на по-ниската средна продължителност на живота при тях.

В регионален аспект делът на лицата на 65 и повече навършени години е най-висок в областите Видин (29.3%), Габрово (28.2%), Кюстендил (26.9%) и Ловеч (26.6%). Общо в деветнадесет области този дял е над средния за страната. Най-нисък е делът на възрастното население в областите София (столица) - 17.2%, и Варна - 18.6%.

Общо за ЕС-28 относителният дял на населението на 65 и повече навършени години е 19.4%. Най-висок е този дял в Италия (22.3%), следвана от Гърция (21.5%) и Германия (21.2%). Общо в шест страни, включително и България, делът на възрастното население е над 20.0%.
Към 31.12.2017 г. децата до 15 години в страната са 1 004 376, или 14.3% от общия брой на населението, като спрямо 2016 г. този дял се увеличава с 0.2 процентни пункта.

Относителният дял на населението под 15 години е най-висок в областите Сливен - 18.4%, и Бургас - 15.5% от населението на областта. Общо в петнадесет области този дял е под общия за страната, като най-нисък е в областите Смолян и Габрово - по 11.5%.

Делът на най-младото население в ЕС-28 в началото на 2017 г. е 15.6%, като най-нисък е в Германия (13.4%) и Италия (13.5%), а най-висок е в Ирландия (21.1%) и Франция (18.3%).

Към 31.12.2017 г. общият коефициент на възрастова зависимост в България е 54.5%, или на всяко лице в зависимите възрасти (под 15 и над 65 години) се падат по-малко от две лица в активна възраст. За сравнение, през 2005 и 2016 г. този коефициент е бил съответно 44.5 и 53.4%. Това съотношение е по-благоприятно в градовете - 50.3%, отколкото в селата - 67.5%. Във всички области на страната, този показател е над 50.0% с изключение на София (столица) – 46.3%, като най-неблагоприятно е съотношението в областите Видин (70.3%), Ловеч (66.5%) и Габрово (65.8%).
Застаряването на населението води до повишаване на неговата средна възраст, която от 40.4 години през 2001 г. нараства на 41.2 години през 2005 г. и достига 43.6 години в края на 2017 година.
Процесът на застаряване на населението се проявява както в селата, така и в градовете, като в градовете средната възраст на населението е 42.6 години, а в селата - 46.3 години.
Тенденцията на застаряване на населението води до промени и в неговата основна възрастова структура - под, във и над трудоспособна възраст. Влияние върху съвкупностите на населението във и над трудоспособна възраст оказват както застаряването на населението, така и законодателните промени2 при определянето на възрастовите граници за пенсиониране.
За 2017 г. тези граници за населението в трудоспособна възраст са до навършването на 61 години за жените и 64 години за мъжете.

Населението в трудоспособна възраст към 31.12.2017 г. е 4 248 хил. души, или 60.3% от населението на страната, като мъжете са 2 233 хил., а жените - 2 015 хиляди. През 2017 г. броят на трудоспособното население намалява с почти 56 хил. души, или с 1.3%, спрямо предходната година.
Към края на 2017 г. над трудоспособна възраст са 1 736 хил. души, или 24.6%, а под трудоспособна възраст - 1 066 хил. души, или 15.1% от населението на страната.
Възпроизводството на трудоспособното население се характеризира чрез коефициента на демографско заместване, който показва съотношението между броя на влизащите в трудоспособна възраст (15 - 19 години) и броя на излизащите от трудоспособна възраст (60 - 64 години). Към 31.12.2017 г. това съотношение е 64. За сравнение, през 2001 г. 100 лица, излизащи от трудоспособна възраст, са били замествани от 124 млади хора.
Най-благоприятно е съотношението в областите Сливен - 84, Варна – 71, и София (столица) - 70 лица. Най-нисък е този показател в областите Смолян - 44, и Габрово, Перник и Кюстендил, където 100 лица, излизащи от трудоспособна възраст, се заместват от 50 лица, влизащи в трудоспособна възраст.

Към 31.12.2017 г. в градовете живеят 5 181 755 души, или 73.5%, а в селата - 1 868 279 души, или 26.5% от населението на страната. Към края на 2017 г. населените места в България са 5 256, от които 257 са градове и 4 999 - села.
Населените места без население са 162.
Най-голям е техният брой в областите Габрово, Велико Търново и Кърджали - съответно 61, 58 и 11. В 1 172, или в 22.3% от населените места, живеят от 1 до 49 души включително.
С население над 100 хил. души са шест града в страната, в които живеят 34.1% от населението на страната. Към края на 2017 г. страната е разделена на 6 статистически района, 28 области и 265 общини. Половината от населението на страната (50.0%) живее в Югозападния и Южния централен район, а най-малък по брой на населението е Северозападният район - 756 хил. души, или 10.7% от населението на страната. През 2017 г. и в шестте статистически района населението намалява спрямо 2016 г., като най-голямо е намалението в Северозападния - с 1.8%, а най-малко - в Югозападния район - с 0.3%.

Най-малка по население е област Видин, в която живеят 86 927 души, или 1.2% от населението на страната, а най-голяма е област София (столица) - 1 325 429 души (18.8%). В шестнадесет области населението е под 200 хил. души и общо в тях живеят 30.1% от населението на страната. Шест области са с население от 200 хил. до 300 хил. души и обхващат 20.2% от населението на страната. Шест са и областите с население над 300 хил. души, като в първите три от тях - София (столица), Пловдив и Варна, живее повече от една трета от населението на страната (35.0%).
Само две области - София (столица) и Кърджали, увеличават населението си през 2017 г. спрямо 2016 г. - съответно с 0.1 и 0.2%. При всички останали области има намаление, като най-голямо е за областите Видин - с 2.2%, и Смолян - с 2.0%.

Неравномерно е разпределението на населението и по общини. В 72 общини с население под 6 000 души живеят едва 3.9% от населението на страната. В същото време в деветте общини с население над 100 хил. души живеят 41.0% от населението на страната. Най-голяма по население е Столична община (1 325 429), следвана от общините Пловдив (345 213) и Варна (344 748). Най-малката община е Трекляно - 798 души.

Основните фактори, които влияят върху измененията в броя и структурите на населението, са демографските процеси - раждаемост, смъртност и миграция.

През 2017 г. в страната са регистрирани 64 359 родени деца, като от тях 63 955 (99.4%) са живородени. В сравнение с предходната година броят на живородените намалява с 1 029 деца, или с 1.6%. Коефициентът на обща раждаемост1 през 2017 г. е 9.0‰, а през предходната 2016 г. - 9.1‰. Броят на живородените момчета (32 787) е с 1 619 по-голям от този на живородените момичета (31 168), или на 1 000 живородени момчета се падат 951 момичета. В градовете и селата живородени са съответно 48 005 и 15 950 деца, а коефициентът на раждаемост е 9.2‰ в градовете и 8.5‰ в селата.
В регионален аспект най-висока е раждаемостта в областите Сливен - 12.5‰, София (столица) - 10.3‰, Стара Загора и Пловдив - по 9.6‰. В деветнадесет области раждаемостта е по-ниска от средната за страната, като най-ниски стойности се наблюдават в областите Габрово и Видин - по 6.5‰. Коефициентът на раждаемост общо за ЕС-28 през 2016 г. е 10.1‰ по данни на Евростат. Най-високо равнище на раждаемост сред европейските страни има Ирландия - 13.4‰, следват Обединеното кралство и Швеция - по 11.8‰. С най-нисък коефициент на раждаемост в Европейския съюз е Италия - 7.8‰.
Броят на жените във фертилна възраст (15 - 49 навършени години) в страната, или размерът на родилните контингенти и тяхната плодовитост, оказва съществено влияние върху равнището на раждаемостта и определя характера на възпроизводството на населението.

Към 31.12.2017 г. броят на жените във фертилна възраст е 1 517 хил., като спрямо предходната година намалява с близо 22 хил., а спрямо 2011 г. - с почти 133 хиляди.
През 2017 г. броят на децата, родени от майки под 18 години, е 3 251. Запазва се тенденцията на увеличаване на броя на децата, родени от жени на възраст 40 и повече навършени години - от 1947 през 2016 г. на 2 108 през 2017 година.
Половината (50.7%) от ражданията през 2017 г. са първи за майката, 36.5% - втори, а 12.5% - трети и от по-висока поредност.
Тоталният коефициент на плодовитост е един от основните показатели, характеризиращи плодовитостта на жените. През 2017 г. средният брой живородени деца от една жена е 1.56. За сравнение, през 2001 г. той е бил 1.24, а през 2016 г. - 1.54.
Средната възраст на жените при раждане на първо дете се увеличава от 27.0 години през 2016 г. на 27.1 години през 2017 година. В регионален аспект средната възраст при раждане на първо дете варира от 30.0 години за област София (столица) до 23.1 години за област Сливен. През 2017 г. са регистрирани 1 134 случая на многоплодни раждания, което е с 5 случая повече отколкото през 2016 година. При 1 127 от случаите са родени по две деца, а при 7 - по три. От 1991 г. се наблюдава трайна тенденция на увеличаване на абсолютния брой на извънбрачните раждания. Техният относителен дял нараства от 18.5% през 1992 г. на 42.0% през 2001 г. и на 59.2% през 2013 година. През 2017 г. броят на извънбрачните раждания е 37 935, или 58.9% от всички раждания. Относителният дял на извънбрачните раждания в селата (65.7%) е по-висок отколкото в градовете (56.7%). За 77.9% от извънбрачните раждания има данни за бащата, което означава, че тези деца най-вероятно се отглеждат в семейна среда от родители, живеещи в съжителство без брак.

В регионален аспект най-висок е относителният дял на извънбрачните раждания в областите Видин (78.3%) и Враца (73.3%). Този дял е над 50.0% във всички области на страната с изключение на Разград (48.6%), Благоевград (44.2%) и Кърджали (35.7%).

Броят на умрелите лица през 2017 г. е 109 791, а коефициентът на обща смъртност - 15.5‰. Спрямо предходната година броят на умрелите се увеличава с 2 211, или с 2.1%. Нивото на общата смъртност продължава да е твърде високо. Смъртността сред мъжете (16.5‰) продължава да бъде по-висока в сравнение със смъртността сред жените (14.6‰). През 2017 г. на 1 000 жени умират 1 071 мъже. Продължават и силно изразените различия в смъртността сред градското и селското население. Коефициентът на смъртност е по-висок в селата (22.0‰) отколкото в градовете (13.2‰).
Общо за ЕС-28 коефициентът на смъртност през 2016 г. е 10.0‰. Равнището на общата смъртност на населението в България е най-високо сред европейските страни. С най-ниска смъртност са Ирландия и Кипър - по 6.4‰, и Люксембург - 6.8‰. Освен в България значително по-висока от средната за ЕС-28 е стойността на този показател само в Латвия - 14.6‰, и Литва – 14.3‰. С най-висока смъртност в страната са областите Видин - 22.7‰, и Монтана и Ловеч – по 21.1‰. В седем области смъртността е по-ниска от общата за страната, като най-ниска е в София (столица) - 11.6‰.
Показателят за преждевременна смъртност през 2017 г. (20.9%) намалява спрямо предходната 2016 г. (21.8%). В стойностите на показателя за преждевременна смъртност има съществени разлики при мъжете и жените. Умрелите жени на възраст под 65 години са 13.7% от всички умрели жени, а стойността на този показател при мъжете е 27.6%.
През 2017 г. в страната са починали 408 деца на възраст до една година, а коефициентът на детска смъртност2 е 6.4‰. За сравнение, през 2001 г. коефициентът на детска смъртност е бил 14.4‰, през 2005 г. - 10.4‰, а през 2016 г. - 6.5‰.
В регионален аспект през 2017 г. в общо единадесет области коефициентът на детска смъртност е по-нисък от средния за страната, като най-нисък е в областите Видин - 1.7‰, и София (столица) - 2.6‰. Най-висока стойност на коефициента на детска смъртност е регистрирана в областите Добрич (12.9‰) и Сливен (12.6‰).
Различните равнища на смъртност сред мъжете и жените, както и сред населението в градовете и селата, определят и разликата в очакваната средна продължителност на предстоящия живот на различните групи население.
Средната продължителност на предстоящия живот общо за населението на страната, изчислена за периода 2015 - 2017 г., е 74.8 години и спрямо предходния период (2014 - 2016 г.) се увеличава с 0.1 години.
Средната продължителност на живота при мъжете е 71.3 години, докато при жените е със 7.1 години по-висока - 78.4 години. Средната продължителност на предстоящия живот е с 2.8 години по-висока за населението в градовете (75.6 години) отколкото за населението в селата (72.8 години).

През 2017 г. са регистрирани 28 593 юридически брака - с 1 790 повече спрямо предходната година, а коефициентът на брачност е 4.0‰. Три четвърти от всички регистрирани бракове (21 536) са сред населението в градовете.
През 2017 г. средната възраст при сключване на първи брак за мъжете и жените е съответно 31.4 и 28.4 години. Спрямо предходната година средната възраст се увеличава с 0.3 години както за мъжете, така и за жените. За 87.1% от жените и 86.2% от мъжете, сключили граждански брак през 2017 г., той е бил първи.
Областите с най-много бракове на 1 000 души от населението са Разград и Добрич - съответно 5.2 и 5.0‰, а най-нисък е коефициентът на брачност в област Враца - 2.4‰.
Броят на разводите през 2017 г. е 10 411, или със 192 по-малко от регистрираните през 2016 година. От всички прекратени бракове 81.0% се отнасят за населението в градовете.
Най-голям е делът на браковете, прекратени по "взаимно съгласие" (63.4%), следват причините "несходство в характерите" (26.6%) и "фактическа раздяла" (8.3%).
Разводът не е бил първи за 9.8% от жените и 10.7% от мъжете, разтрогнали своите бракове през 2017 година. Средната продължителност на брака до неговото прекратяване е 15.8 години.

През 2017 г. в преселванията между населените места в страната са участвали 113 471 лица. От всички, които са променили своето обичайно местоживеене вътре в страната, 43.0% са мъже и 57.0% - жени. По отношение на възрастовата структура с най-голям относителен дял сред преселващите се са лицата във възрастовата група 20 - 39 години (34.9%), следвани от лицата на възраст под 20 години - 30.9%, и 40 - 59 години - 16.1% от мигриралите лица. Най-голямо териториално движение има по направлението "град - град" (42.3%), следва направлението "село - град" (24.2%) и "град - село" (21.5%). Значително по-малък по брой и относителен дял е миграционният поток по направлението "село - село" - 11.9% от мигриралите лица.
Най-голям брой от преселващите се в страната са избрали за ново местоживеене област София (столица) (18 286). Областите с най-големи относителни дялове в миграционния поток към област София (столица) са София - 9.9%, Благоевград - 7.0%, и Пловдив - 6.0%. Най-малко преселили се в столицата са от областите Търговище и Разград - по 0.9 %.

През 2017 г. 31 586 души са променили своя настоящ адрес от страната в чужбина, като 50.8% от тях са мъже. Всеки втори емигрант (55.1%) е на възраст 20 - 39 години. Най-младите емигранти (под 20 години) са 14.6%, а тези на 60 и повече навършени години - 6.9% от всички емигранти. Най-предпочитани от емигрантите дестинации са Германия (22.0%), Обединеното кралство (16.3%) и Испания (12.2%).
Лицата, които са сменили местоживеенето си от чужбина в България, или потокът на имигрантите, включва български граждани, завърнали се в страната, както и граждани на други държави, получили разрешение или статут за пребиваване в страната. През 2017 г. 25 597 лица са променили своето обичайно местоживеене от чужбина в България. Относителният дял на мъжете е 48.7%, а на жените - 51.3%.
Сред дошлите да живеят в страната 36.2% са във възрастовата група 20 - 39 години, а 27.0% са на възраст 40 - 59 години. Най-младите имигранти (под 20 години) са 20.5%, а най-възрастните (на 60 и повече години) - 16.3%. Най-висок е делът на имигрантите от Турция (23.7%), Руската федерация (11.7%) и Германия (6.9%).
Броят и структурите на населението се определят от размерите и интензивността на неговото естествено и механично (миграционно) движение.
Разликата между живородените и умрелите представлява естественият прираст на населението. След 1990 г. демографското развитие на страната се характеризира с отрицателен естествен прираст на населението. През 2017 г. в резултат на отрицателния естествен прираст населението на страната е намаляло с 45 836 души.
Намалението на населението, измерено чрез коефициента на естествения прираст, е минус 6.5‰1. Коефициентът на естествения прираст в градовете е минус 4.0‰, а в селата - минус 13.5‰.

През 2017 г. всички области в страната имат отрицателен естествен прираст. С най-малки по стойности коефициенти на отрицателен естествен прираст са областите София (столица) (-1.3‰) и Сливен (-2.8‰).
С най-голямо намаление на населението вследствие на високия отрицателен естествен прираст е област Видин - минус 16.2‰, следвана от областите Габрово - минус 14.4‰, Кюстендил и Монтана - по минус 13.5‰. В осем области населението намалява с над 10 на 1 000 души през 2017 година. Коефициентът на естествения прираст общо за ЕС-28 през 2016 г. е 0.0‰. Четиринадесет страни имат положителен естествен прираст, като най-висок е този показател в Ирландия (7.0‰), Кипър (4.7‰) и Люксембург (3.6‰). Освен нашата страна с високи стойности на отрицателен естествен прираст на населението са Литва - минус 3.7‰, Латвия и Хърватия - по минус 3.4‰.
Съществено влияние върху броя и структурите на населението в страната оказва и механичният прираст (нетното салдо от външната миграция), който също е отрицателен - минус 5 989 души. Той се формира като разлика между броя на заселилите се и изселилите се от страната.
Намалението на населението в резултат на външната миграция, измерено чрез коефициента на нетна миграция, е -0.8‰. През 2017 г. шест области имат положителен механичен прираст: Кърджали (5.7‰), София (столица) (2.7‰), Пловдив (2.5‰), Варна (2.4‰), Бургас (1.6‰) и Перник (1.4‰). С най-голямо намаление на населението в резултат на отрицателния механичен прираст са областите Смолян (-10.3‰), Ямбол (-6.4‰) и Враца (-6.2‰).

Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.

Валидни за 16:17 16 Август 2018
    Купува Продава БНБ  
USD 1.5915 1.5924 1.7276
GBP 2.4796 2.4887 2.1943
EUR 1.9560 1.9560 1.9558
Резултати | Архив