Ако Законът задължава собствениците на МПС да плащат на застрахователите за покриване на рисковете им и произтичащите от тях щети, пак Законът трябва да гарантира справедлива цена, адекватна на покритите рискове. Такава е логиката. Но тя липсва в новата наредба за задължителната застраховка “Гражданска отговорност”, е мнението на Георги Бакалов – председател на Съюза на застрахованите в България
Основният обективен рисков фактор “мощност” е стоварен на гърба на всички поравно – МПС до 1800 куб.см и над 1800 до 2500 куб.см. Всяко дете знае, че всяка добавена “конска сила”
повишава степента на риска. Знаят го и творците на Наредбата. Какво от това! Отново са дискриминирани финансово собствениците на МПС с по-ниска до много по-ниска степен на риска. Наредбата игнорира
основни обективни рискови фактори като тегло и модел на МПС, докато разпорежда въвеждането на коефициент, отразяващ характеристиките на застрахованото лице – недопустима и дискриминираща ( според
чл.6, ал.2 на Конституцията ) привилегия, основана на пол. Наредбата въвежда задължения за застрахованите лица, без да регламентира последиците от изпълнението или неизпълнението им. Така при
промяна на обстоятелствата, свързани с оценката на риска, които застрахованото лице е длъжно да обяви ( чл.14, ал.5 ), не е указан начина на промяна на рисковата премия – кога и какви права имат в
тази връзка застрахователите и застрахованите лица. Пак в тази връзка - липсата на всякакви указания в Наредбата за срока и начина за прекратяване на застраховката, е израз на безотговорност
от страна на законодателя. Това означава, че не се дава възможност на застрахованото лице да потърси алтернатива, ако новата оценка на риска е несправедлива, а на застрахователя – да прекрати
застраховката, ако рисковите показатели на застрахованото лице са нараснали прекомерно, или ако последното не изпълнява условията на разсрочено плащане. След регистрация на МПС, Наредбата задължава
застрахованото лице да обяви пред застрахователя регистрационния номер (това би трябвало да бъде задължение на компетентния орган !), без да указва срок и последиците от неспазването му. Визуалното
удостоверяване на наличието на застрахователен договор чрез знак, издаден от Гаранционния фонд по начина, измислен от законодателя, няма да доведе до разрешаване на основния проблем. Ще проявим
дискретност и разбиране за доброто намерение и на този етап, няма да отразим многобройните му техническите недостатъци. Лошото за застрахованите лица, в тази връзка, е задължението, въпросният знак
да бъде поставен от самите тях. При неизпълнение на това задължение по причини, зависещи от застрахователите или от Гаранционния фонд ( което със сигурност ще се случва ), потърпевши ще бъдат
невинните. Ние се опасяваме, че с тази Наредба няма да се случи нищо ново под слънцето. Застрахователите ще се подчинят на условията на конкуренцията и на стремежа си за печалба.
Застрахованите пак ще плащат греховете на незастрахованите. Причинителите на предходни щети ( колкото и да са по количество и размер ) няма да платят стотинка повече от другите. Нелоялната
конкуренция няма да бъде ограничена, не е създаден механизъм за това – в информационната система на Гаранционния фонд не е предвидена статистика на щетите за предходния период. Всичко това би могло
да изглежда малко по-различно, но с много по-голяма полза и за застрахованите, и за застрахователите, и за цялото общество.
На кой му пука !? Застрахователите ще си спечелят както до сега – повече или по-малко.
Творците на Наредбата ще отчетат свършената работа и ще си разпределят премиите.
Увредените лица пак ще негодуват, че обезщетенията не отговарят на причинените вреди.
Ощетените ще са пак същите – всички ние, цялото общество !
