Остана ли неразбрано активното управление на дълга

                  
През първите 800 дни от управлението на правителството на Симеон Сакскобургготски един от най противоречивите проблеми остана управлението на държавния дълг. Българинът за първи път чу думи като активно управление, суапови сделки, еврооблигации и прочие. Всичко обаче сякаш остана само като един разбъркан пъзел от понятия, който така и не успя да се нареди поне малко в представите на обикновения човек. За повечето хора темата за активното управление се превърна в безкрайна полемика между тези, които провеждат управлението на дълга, и техните основни опоненти. Това обаче не изясни проблема.
Преди да дойде новото време, за дълг в България се говореше малко. По-скоро това беше сянката на огромното бреме, което спира стопанското развитие на страната ни. Много държави, близки до нашето икономическо състояние, притежават много по-големи международни задължения, което обаче не им пречи да са няколко крачки пред нас.
Когато се говори за активно управление на дълга на една страна, трябва да се има предвид, че това е неизменното последствие от динамизма на глобалния капиталов пазар. Динамизъм, към който ако не се адаптираш, ще бъдеш безмилостно изхвърлен от играта. Активното управление не е игра, не е и прищявка на някого.
Определение за него няма, но идеята е да се оптимизира структурата на дълга чрез обратно изкупуване на вече емитирани облигации, замяната им с нови и пласирането на нови емисии. Активното управление е нещо повече от регулярно пласиране на емисии, които да заместят вече падежираните. Това не е еднократен акт и изисква съсредоточаване на усилията в дългосрочен план. Активното управление не подмина и нашата страна. Рано или късно това трябваше да стане, без значение при кое правителство. Тук едва ли може да се говори за кураж, за риск или идеи. Определено те не трябва да липсват.
По този въпрос усилено започна да се говори по време на първата суапова сделка, която стана факт през април 2002 г., както и последвалата я през октомври нова замяна. Първата сделка включваше емитирането на нови глобални облигации в евро и в долари. В реални суми сделката от края на март 2002 г. представляваше замяна на 1.327 млрд. USD от брейди книжата за облигации в размер на 835.465 млн. EUR и в долари в размер на 513.031 млн. USD. В резултат на това Министерството на финансите отчете нетно намаление на външния дълг с 80 млн. USD и освободеното обезпечение от DISC от 197 млн. USD влезе във фискалния резерв.
Половин година след това бяха заменени нови 866 млн. USD брейди облигации. С тях глобалните облигации с падеж 2015 г. се увеличиха със 759 млн. USD. Външният дълг на България намаля със 108 млн. USD, а освободеното обезпечение при втората сделка беше около 135 млн. USD. Първата сделка обаче се оказа препъникамъкът на активното управление. Тя беше осъществена при съотношение EUR/USD от 0.88, като срещу брейди книжа за 735 млн.USD бяха емитирани нови облигации на стойност 835 млн. EUR. Силната девалвация на долара спрямо еврото от тогава досега обаче отслаби ползите от суапа. Ако финансовото министерство беше извършило сделката сега при курс EUR/USD от 1.18, щеше да емитира книжа за 622 млн. ЕUR. Или с близо с 200 млн. EUR по-малко. Taka ползите от освободеното обезпечение и разликите от цената на обратното изкупуване и номинала се обезличиха.
Освен валутния риск брейди замяната успя да понесе и негативните последици от понижаването на лихвите в световен мащаб, което се отрази в по-високи плащания по глобалните облигации в сравнение с брейди книжата. Лихвата по емисията в долари е 8.25% годишно, докато евровите книжа имат купон от 7.50%. За сравнение DISC носят лихва малко над 2% в момента.
Това сякаш изигра лоша шега на финансовото министерство, след като глобалното възстановяване на икономиката се отложи за тази година и лихвите се запазиха на исторически ниско ниво.
Какви са ползите от замените? Безспорно това са премахването на част от нисколиквидните и трудни за управление брейди книжа. Този вид книжа се свързват с преструктуриране на необслужван дълг и могат да бъдат притежавани от малък брой инвеститори. При продажбата им се освобождава колатера /обезпечението/, което влива свеж ресурс в икономиката. Замяната им с нови глобални емисии кара международните инвеститори да гледат с други очи на България. Министерството на финансите изготви и стратегия за управление на държавния дълг, която беше публикувана в началото на тази година. Интересен е фактът, че тя беше публикувана доста след извършените сделки по външните задължения, които олицетворяват активното управление. В нея са засегнати основните цели и задачи на финансовото ведомство в средносрочен план. До известна степен забавянето й се дължеше и на забавянето на Закона за управление на държавния дълг, който беше приет в края на 2002 г. от парламента. В него бяха определени процедурите и правомощията при емитирането и управлението на дълга. Безспорен е и фактът, че страната ни се доближи изключително близо до инвестиционен кредитен рейтинг, след като и четирите водещи световни агенции повишиха оценките по дълга ни през тази година. Японската JCRA дори ни вкара в А група, давайки ни за първи път инвестиционен клас.