09 Декември 2019, 16:10 Днес (12) | Вчера (0)

Пенсионната ни система е изправена пред срив

13 Май 2003 в-к "Монитор" по статията работи:
A+ A-

Доклад на Световната банка алармира за мерки срещу застаряването на населението в Европа

В документа се твърди, че увеличаващите се бюджетни разходи, променящата се структура на съвременното общество и финансовите изисквания на европейската икономическа интеграция неизбежно налагат провеждането на всеобхватна пенсионна реформа в цяла Европа. Макар че необходимостта от тази реформа е очевидна, сред европейските страни няма ясно съгласие по подхода към реформата, който би съответствал на мащабите и задачите на всеобхватното преустройство на пенсионното дело в Европа. Мнозинството страни в процес на присъединяване се придържат към така наречения "парадигмичен" подход, докато техните партньори в ЕС се придържат предимно към "параметричния" модел. "Във всички страни от Западна, Централна и Източна Европа на пенсионната реформа се отделя по-голямо внимание, отколкото на която и да е друга тема от областта на икономическата реформа, но нито в една друга област на европейската политика развитието не е било толкова неравномерно", посочва Робърт Холцман, директор на отдел "Социална защита" на Световната банка. Европейските политици и граждани сами трябва да си намерят отговор за редица трудни въпроси, за да могат да опазят и усъвършенстват пенсионните си системи, допълва Холцман. Според Холцман и колегата му от Световната банка, експерта в областта на пенсионното дело Михал Рутковски, бивш директор на полската служба за реформа на пенсиите, обхватът на предизвикателствата, пред които сега са изправени европейските страни, показва, че опитите за провеждане на частични промени, а не на цялостно преустройство на пенсионните системи на континента няма да успеят да доведат до изглаждане на огромните различия, които сега

заплашват сигурността на милиони европейци

от старите страни-членки на ЕС след пенсионирането им.

Равнището на публичните разходи за държавни пенсии в повечето страни от Западна Европа е значително по-високо от това в други силно развити индустриални страни с подобно ниво на доходите. Средният размер на разходите за пенсии като процент от БВП в 15-те страни-членки на Европейския съюз през 2000 година беше около 11 на сто. Освен натиска, упражняван върху бюджета, европейските пенсионни системи изпитват неблагоприятните последствия от променящата се демографска обстановка.

 

Средната раждаемост в Европа е ниска (около 2,1 деца на жена). Това се наблюдава от 70-те години в Западна Европа и от 80-те години в Източна Европа. От друга страна, средната продължителност на живота през близките петдесет години вероятно ще се удължи с 4,2 години за жените и 5 години за мъжете. Предвижда се, че в резултат от това средното съотношение между пенсионерите и заетите лица в 15-те страни-членки на Европейския съюз ще се повиши почти двойно (от 27,7 на сто през 2000 г. до 53,4 на сто към 2050 г.). Прогнозите за страните в процес на присъединяване са много сходни. Въз основа на тази прогнозирана промяна на средното съотношение между пенсионерите и заетите лица и ако се предположи сценарий без провеждане на реформа,

разходите за пенсии биха се увеличили около два пъти.

Промяна на структурата на заетостта - това е сравнително по-скорошно развитие, което се отнася към съкращаването на броя на заетите лица с пълен работен ден и определена месечна заплата и повишаване на броя на хората, работещи на непълен работен ден, псевдо-самонаетите лица и на временната заетост. Тази тенденция може да се обясни с глобализацията и оказвания от нея конкурентен натиск. Каквато и да е истинската й причина, въпросните хора не са много облагодетелствани от повечето сегашни пенсионни схеми, които се основават на модела на традиционната заетост с пълен работен ден. И в този случай има необходимост от реформи (и от спазването на точно определено съотношение между плащаните вноски и получаваните пенсии), се посочва в доклада. Европейска икономическа интеграция - третият основен стимул за реформите в европейското пенсионно дело е икономическата интеграция на стария континент и целта за постигане на единни пазари за стоките, услугите и производствените фактори, изразени в обща валута - еврото. Преследването на тази цел има преки последствия за доходите след пенсиониране; бюджетни последствия; необходимост от по-голяма гъвкавост на пазара на работната ръка и от предлагане на квалифицирана работна сила в условията на застаряващо население.

Какви са резултатите,

постигнати от страните в Централна, Източна и Западна Европа, на фона на тези изисквания към реформите? Това, което се очертава ясно, е наличието на два доминиращи подхода към реформата на пенсионното дело в Европа: "параметричният" модел и "парадигмичният" подход. Параметричната реформа е опит за рационализиране на пенсионната система чрез привличането на повече приходи и намаляване на разходите при едновременно разширяване на доброволните пенсионни схеми. Значението на стълба на разходопокривната система се намалява чрез повишаване на възрастта за пенсиониране, ограничаване на индексирането на пенсиите и орязването на привилегиите за дадени сектори, а развитието на доброволните пенсионни фондове извън задължителната система на социалното осигуряване се поощрява чрез данъчни привилегии, организационна помощ, сключването на тристранни споразумения и други средства за облекчаване на административните затруднения и за информиране на обществеността. Подобни мерки се прилагат в Австрия, Чешката република, Франция, Германия, Гърция и Словения. Други страни решиха да променят "парадигмата" или самия принцип, по който действат пенсионните системи - т.е., да се откажат от монопола на стълба на разходопокривната система в рамките на системата на задължителното социално осигуряване. Парадигмичната реформа представлява коренна промяна на основните положения на пенсионното дело чрез въвеждането на задължителен капиталопокривен пенсионен стълб заедно със съществено реформиран стълб на разходопокривната система и разширяване на възможностите за

доброволно пенсионно осигуряване с индивидуални партиди.

Заедно с другите предприемани от страните мерки, този е пътят, по който са решили да вървят България, Хърватия, Дания, Унгария, Латвия, Холандия, Полша, Швеция и Великобритания. Разграничаването на страните според прилаганите параметрични и парадигмични модели не следва разделянето им на стари страни-членки на Европейския съюз и на страни в процес на присъединяване. Въпреки това обаче, реформаторите, които са привърженици на парадигмичния подход, са по-широко представени сред страните в процес на присъединяване, а към тях изглежда скоро ще се добавят и други - Румъния, както може би и Литва и Словакия.

Защо обаче реформатори се срещат по-трудно в страните-членки на Европейския съюз? Какво се крие зад различията в подхода към пенсионните реформи и постигнатите резултати в Европа? Докладът "Пенсионните реформи в Европа: постижения и процеси", представен днес на Европейската комисия в Брюксел, предлага следните виждания: Характерът на реформите се определя от техните герои - парадигмичните промени се налагат от новите действащи лица и от новите фактори. Една тежка финансова криза може да засили властта на министерството на финансите, а голямата задлъжнялост може да усили влиянието на международните финансови институции, които препоръчват парадигмични реформи. Въпреки това обаче, въпросът за това коя вътрешна институция поема лидерството (т.е. дали това ще бъде министерство на финансите или министерство на труда или социалната политика) и коя международна институция ще подпомага реформата (т.е. дали това ще бъде Световната Банка или Международната организация по труда) не представлява критически важна променлива величина за обясняване на склонността за предприемане на реформи. Демокрацията облекчава пенсионните реформи - според голяма част от политикономическата литература, системната реформа на пенсионното дело би била крайно трудна в страните с утвърдена демокрация поради зрелостта на техните пенсионни системи и наличието на социални групи, които са способни да защитават много енергично интересите си. Новият доклад показва, че демокрацията помага на пенсионните реформи, а не ги затруднява.

Пенсионната политика никога не е била много демократична,

защото вземането на политически решения в областта на пенсионното дело в Европа е било доминирано по-скоро от тесни политически кръгове. Действайки далеч от обществеността и изключвайки техническите експерти, тези кръгове упражняваха господство извън контрола на нормалните демократични процедури. Вълната от пенсионни реформи през 90-те години може частично да бъде обяснена с излизането на сцената на нови действащи лица с нови идеи и с разбиването на затворените правителствени мрежи на управлението на пенсионното дело. Вместо да затруднява реформата, както твърдят някои коментатори, демократичният политически процес може да спомогне за разрушаването на затворените политически мрежи и да послужи като отключващ фактор за провеждане на парадигмична реформа. Процесът на присъединяването към ЕС оказва голямо влияние върху социалната политика в Европа - страните с по-добри шансове за скорошно присъединяване възприеха модели за социалната си политика, които са в по-добро съзвучие с моделите на страните-членки. Досега това е помагало на вишеградските страни да разработят по-добра социална политика за периода на прехода отколкото Русия и страните от ОНД. Опасността се състои в това, че

подражаването на политиката на страните-членки би могло да доведе до повишаване на безработицата и забавяне на растежа

през следващите години в Източна Европа. Политиците и гражданите в Европа се стремят да осигурят по най-добър начин благополучието на застаряващото си население; изглежда налице има общо съгласие за това, че реформата на пенсионните системи е едновременно спешна и неизбежна, но че напредъкът е твърде бавен. Според доклада е вероятно присъединяването на новите страни-членки на Европейския съюз да влее енергия в сегашните членки, защото те така ще осъзнаят по-добре алтернативите на реформите. Възможно е и появяването на активен привърженик на реформите сред европейските политици на високо ниво, който да стане двигател на тези реформи. Възможно е също така европейските политици и Комисията на ЕС да се възползват от поуките, извлечени от пенсионните реформи и да проведат толкова нужните промени на пенсионното дело в цяла Европа. Тенденцията към парадигмични реформи на пенсионното дело, която наблюдаваме в страните в процес на присъединяване, а не в страните-членки, може да бъде обяснена с нуждата на първите да пожънат благата, предлагани от една модерна, диверсифицирана и частично приходоразходна пенсионна система сравнително бързо; да увеличат ресурсите и ускорят растежа си в усилията си да догонят сегашните членки на Съюза, казва Михал Рутковски, ръководител на сектора на Световната Банка по социална защита за региона на Европа и Централна Азия, съавтор на новия доклад

 

Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.

Валидни за 16:10 06 Юни 2019
    Купува Продава БНБ  
USD 1.5915 1.5924 1.7374
GBP 2.4796 2.4887 2.2067
EUR 1.9560 1.9560 1.9558
Резултати | Архив