12 Август 2020, 21:09 Днес (8) | Вчера (8)

Пенсионната ни система остава на дефицит до 2070 г.

21 Април 2020 11:30 ИНСМАРКЕТ по статията работи: Insmarket
A+ A-
Последна редакция: 21 април 2020, 11:22

Българската пенсионна система е изправена пред сериозни демографски предизвикателства. Прогнозите на Евростат показват, че населението на страната ще намалява и едновременно това неговата възрастова структура ще се влошава. В резултат, коефициентът на възрастова зависимост ще нарасне чувствително – ако през 2018 г. на 100 лица между 15 и 64 г. се падат 33 лица до 65-годишна възраст, то през 2070 г. броят им ще нарасне до 56 на 100 лица. В резултат от застаряването на населението и свиването на работната сила броят на заетите ще намалее с близо 38%.  
Това сочи актюерски анализ на Националния осигурителен институт (НОИ) за 2020 г., публикуван в първи брой на информационния бюлетин на ведомството.
От своя страна, делът на възрастното население от общата численост на населението ще нарасне от около 21% през 2018 г. до 31% през 2070 г.
В резултат от проведените параметрични реформи, в краткосрочен и средносрочен план може да се очаква подобряване на финансовото състояние на фондовете на ДОО. Недостигът от средства (от около 3,5% от БВП през 2018 г.) ще продължи да намалява, достигайки най-ниската си стойност от 2,3% от БВП през 2034 г. Общо за периода 2018-2070 г. разходите за пенсии ще нарастват като дял от БВП, достигайки до 10,2% през 2070 г. при около 8,5% през 2018 г. Адекватността на пенсиите остава повод за сериозна загриженост, сочи докладът.  Макар  и  намаляващият  брой пенсионери, поради завишените изисквания за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст и в резултат от демографските процеси, да има важен принос за подобряване баланса на фондовете на ДОО, по-ниският коефициент на заместване на дохода (средна пенсия към среден осигурителен доход) всъщност е факторът с най-голям принос за намаляване на недостига от средства в системата като дял от БВП. От около 42% през 2018 г. в дългосрочен план коефициентът на заместване ще намалее до 35% през 2070 г. Върху този процес влияе най-вече законодателното изискване за редукция на индивидуалния коефициент на пенсионерите, на които ще бъде отпусната пенсия и от ДОО, и от универсален пенсионен фонд. При различни допускания за особеностите на трудовата кариера редукцията в индивидуалния коефициент ще нараства плавно от около 20% в началото на периода до над 25% през 2050 г.
Наред с адекватността на пенсиите, в дългосрочен план финансовото състояние на фондовете на ДОО също е тема, изискваща внимание. Прогнозите показват, че въпреки подобрението, балансът на системата ще остане отрицателен за целия период 2018-2070 г. Наред с това, след 2037 г., когато приключва увеличението на законоустановената пенсионна възраст, балансът на фондовете на ДОО ще започне да се влошава, достигайки дефицит от около 4,8% през 2070 г. Ще се задълбочи и зависимостта на системата от държавния бюджет – в края на периода трансферът за покриване на недостига от средства ще нарасне с около 5% от общите разходи. При 35,7% през 2018 г., през 2070 г. делът на трансфера от централния бюджет ще достигне 40,7% от общите разходи на ДОО. Това показва, че при сегашните разпоредби по отношение правото и размерите на пенсии и обезщетения, и дори при очакванията за намаляващ коефициент на заместване на дохода, приходите от осигурителни вноски няма да са достатъчни, за да компенсират нарастващите разходи на системата. Планираното обвързване на пенсионната възраст с промените в средната продължителност на живота след 2037 г. ще доведе до допълнително увеличение на законоустановената възраст за пенсиониране, но финансовият ефект върху ДОО от тази мярка не е еднозначен. Дали хората ще бъдат в състояние да останат на пазара на труда и след 65-годишна възраст, или голяма част от тях ще се инвалидизират е въпрос, отговорът на който зависи от много и различни фактори. При текущата нормативна рамка, по-високият икономически растеж, съпроводен с по-висока заетост, по-ниска безработица и по-високи трудови възнаграждения, е факторът с най-силно положително въздействие върху дългосрочното финансово състояние на ДОО.
В началото на прогнозния период средният месечен брой на осигурените лица в държавното обществено осигуряване е около 2,8  млн.,  което  представлява  90%  от  заетите  през  2019  г.  лица.  В  дългосрочен  план  броят  на  осигурените  лица следва тенденцията в броя на заетите, като до 2021 г. се очаква увеличение, а след това до 2070 г. тенденцията е намаляваща, което е резултат от намалението на населението в трудоспособна възраст, водещо от своя страна до свиване на работната сила и намаление в броя на заетите. Поради това, в края на прогнозния период броят на осигурените лица намалява с около 870,0 хиляди или с около 30% в сравнение с броя им в базовата 2018 г. Общият брой на пенсионерите с пенсии за трудова дейност, изплащани от ДОО, намалява от 2 102,8 хил. през 2018 г. до 1 705,6 хил. през 2070 г. или с близо 400 хиляди лица. Този резултат е следствие от повишаването на законовите изисквания за достъп до пенсия и от демографските тенденции в дългосрочен план. Относителният дял на пенсионерите от общото население на страната обаче се увеличава от 30% през 2018 г. до 35% през 2070 г. Съотношението между броя на пенсионерите и броя на осигурените лица е ключов индикатор за финансовото състояние на схемите от разходопокривен тип. Застаряването на  населението  и  нарастването  на  средната  продължителност  на  живота  от  една  страна,  и  намаляването  на населението  в  трудоспособна  възраст  от  друга,  оказват  съществено  влияние  върху  държавната  осигурителна система в дългосрочен план.
През 2018 г. на 100 осигурени лица са съответствали 74 пенсионери с пенсии за трудова дейност. В следващите години се наблюдава подобрение в коефициента на зависимост, като в периода до 2036-2039 г., когато пенсионната възраст за жените и мъжете ще се изравни на 65 години, съотношението между броя на пенсионерите и броя на осигурените лица е под 72%. Това намаление е резултат от прогнозирания по-малък брой новоотпуснати пенсии през  тези  години,  вследствие  на  увеличаването  на  пенсионната  възраст  и  на  изискуемия  осигурителен  стаж,  ограничаването на ранното пенсиониране, както и  поради наличието на стимули за по-дълго оставане на пазара на труда на възрастните работници. След 2039 г. под въздействието на фактори като застаряване на населението, увеличаваща се средна продължителност на живота и намаляващ брой на заетите лица, коефициентът на зависимост  нараства значително, като според прогнозните резултати през 2060 г. на 100 осигурени лица ще съответстват 89 пенсионери за трудова дейност.
Годишните осъвременявания на размерите на пенсиите от 1 юли оказват влияне върху размерите на вече отпуснатите пенсии. Върху размерите на новоотпуснатите пенсии влияние оказва нарастването на средния осигурителен доход и стойността на процента за всяка година осигурителен стаж в пенсионната формула, който през 2019 г.  се увеличи от 1,169 на 1,2.
Съществено влияние върху коефициента на заместване на дохода от първия стълб ще окаже и предвидената в законодателството възможност за преминаване от осигуряване в първи и втори стълб  към осигуряване само в първи стълб. Коефициентите на заместване ще бъдат по-ниски за пенсионерите, които се осигуряват и в двата стълба, тъй като пенсиите им ще бъдат редуцирани, пропорционално на осигурителната вноска, която е била прехвърляна към втория стълб, но те ще получат втора пенсия от универсален пенсионен фонд. Намалението в размера на пенсиите, отпуснати през последното тримесечие на 2021 г., когато жените, родени в началото на 1960 г. ще придобият право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, е около 20 на сто, като процентът ще нараства достигайки до около 25 на сто за пенсиите, след 2040 г. Това е така, защото целият осигурителен стаж на лицата, които ще се пенсионират тогава, ще обхваща периоди след 2002 г. Важно е да се отбележи, че стойността на намалението е различна за всеки отделен пенсионер и зависи от конкретния период, който обхваща осигурителния му стаж.
При  допускането,  че  100  процента  от  осигурените  лица,  родени  след  31  декември  1959  г.,  ще  продължат  да се осигуряват в двата стълба, от стойности, близки до 42% в началото на периода, до 2030 г. коефициентът на заместване  на  дохода  от  първия  стълб  ще  намалее  и  ще  се  задържи  на  относително  постоянно  ниво  от  около 34-35% до края на прогнозния период. Възможността за прехвърляне на осигуряването изцяло към ДОО оказва благоприятно влияние върху коефициента на заместване на дохода от първия стълб, като за осигурените лица, родени след 1959 г., които ще изберат осигуряване само в І стълб, средният брутен коефициент на заместване ще бъде с около 10 процентни пункта по-висок.
Резултатите от дългосрочната актюерска оценка показват,  че  при  сега  действащите  законодателни  параметри  и  допускания  за  социално-икономическото  развитие  на страната, системата ще остане на дефицит през целия период до 2070 г. За 2018 г. размерът на трансфера от държавния бюджет за покриване на недостига от средства е 3,5% от брутния вътрешен продукт (БВП).  При очаквана стойност от 3,3% от БВП за 2019 г., през следващите години недостигът от средства на ДОО в абсолютна стойност ще нараства, но неговият дял от БВП ще намалява, достигайки най-ниските си стойности от 2,3-2,4% от БВП  в периода между 2030 г. и 2040 г. Това се дължи основно на намалението в броя на пенсионерите с около 250,0 хиляди до 2040 г. в резултат на по-строгите условия за придобиване на пенсия за осигурителен стаж и възраст. След 2040 г. негативните демографски тенденции в страната водят до постепенно влошаване на баланса на ДОО, като до 2060 г. дефицитът достига 4,8% от БВП и се задържа на това ниво до края на прогнозния период
През следващите години необходимият размер на трансфера от държавата за покриване недостига от средства в номинално изражение ще нараства, но нейният дял от общите разходи ще продължи да намалява. От 35,7% през 2018 г.,  размерът на трансфера намалява на 34,3% в 2019 г. В периода между 2030 г. и 2040 г., когато дефицитът на ДОО е най-малък, делът на трансфера от общите разходи на системата ще намалее до около 26%. С нарастването на дефицита през втората половина на прогнозния период ще нараства и размерът на необходимия за покриване на недостига от средства трансфер от държавния бюджет, като в последната декада се очаква той да достигне стойности между 40% и 41% от общите разходи на ДОО.

Данните за периода 2005-2018 г. показват, че финансовото състояние на първия стълб на пенсионната система се е влошило. Бюджетът на фонд "Пенсии" е на дефицит за целия период, като дефицитът, измерен като процент от БВП, е нараснал. Това налага дефицитът да бъде покриван с трансфер от държавния бюджет, който нараства както в абсолютно, така и в относително изражение (като % от БВП).

Динамика на някои показатели с отношение към финансовата стабилност на първия стълб на пенсионната система:

  • §  Системният  коефициент  на  зависимост,  измерен  като  средномесечен  брой  пенсионери  (всички  видове пенсии) към средномесечен брой осигурени лица, за които са направени вноски, намалява от 89,1% през 2005 г. до 77,5% през 2018 г.
  • § Коефициентът на заместване на дохода, измерен като среден размер на пенсията на един пенсионер към среден осигурителен доход за страната, остава почти без промяна в рамките на периода – от 40,6% през 2005 г. до 40,9% през 2018 г.
  • § Разходите за пенсии (общо, всички видове) като дял от БВП нарастват от 8,1% през 2005 г. до 9,7% през 2014 г., след което намаляват до 8,6% в 2018 г., като отчетеният ръст спрямо 2005 г. е 0,5 процентни пункта.
  • § Дефицитът на фонд "Пенсии", от който се изплащат най-голямата част от пенсиите, нараства от близо 746 млн. лв. през 2005 г. до 3,8 млрд. лв. през 2018 г. Това е ръст от 1,6% от БВП до 3,5% от БВП. В дългосрочен план, при текущите демографски и макроикономически прогнози, и при запазване на сега действащите параметри по приходите и разходите за пенсии, не се очаква дефицитът в пенсионната система да бъде преодолян. При очаквана стойност от 3,3% от БВП за 2019 г., през следващите години недостигът от средства на ДОО в абсолютна стойност ще нараства, но неговият дял от БВП ще намалява, достигайки най-ниските си стойности от 2,3-2,4% от БВП в периода между 2030 г. и 2040 г. След 2040 г. негативните демографски тенденции в страната ще водят до постепенно влошаване на баланса на ДОО, като до 2060 г. дефицитът ще достигне 4,8% от БВП.

НОИ представя два хипотетични сценария, представящи какво би се случило, ако всички пенсии за трудова дейност, отпуснати до 31 декември 2019 г., бъдат преизчислени през 2021 г. със средномесечния осигурителен доход за 2019 г. от 986,52 лв. С оглед съпоставимостта на изчисленията, последствията са изследвани само за съвкупността на пенсионерите с пенсия, отпусната до края на 2019 г. С оглед на това че преизчисляването се извършва за всяка пенсия поотделно и имайки предвид голямата условност на подобни прогнози, не са правени оценки за броя и профила на пенсионерите с пенсия, отпусната след 31 декември 2019 г.

Кои пенсионери ще получат увеличение?
От общо 2 083,6 хиляди пенсии за трудова дейност отпуснати до края на 2019 г., и при двата варианта на преизчисления подлежат 1 993,8 хиляди пенсии. От подлежащите на преизчисляване пенсии, увеличение при първия вариант ще има за 1 648,3 хиляди пенсии (82,7 на сто), а при втория – за 76,9 на сто. Разликата идва от това, че при втория вариант се допуска, че преизчисляването се извършва, считано от 1 октомври, т.е. след 1 юли, когато ще се случи осъвременяване на пенсиите. В резултат на осъвременяването с прогнозен процент от 6,3 на сто, за по-голям брой пенсионери преизчисляването вече няма да е благоприятно.

С колко ще се увеличи средната пенсия на онези от пенсионерите, за които преизчисляването е благоприятно?
С оглед на това, че преизчисляването ще се извърши със средномесечен осигурителен доход от 2019 г., т.е. почти най-актуалния възможен, може да се очаква, че то ще доведе до значителен ръст в средните размери на
пенсиите на пенсионерите, за които преизчисляването е благоприятно.
Действително, резултатите от двата варианта показват, че сравнено с месеца, предхождащ месеца на преизчисляването, средният основен размер на пенсиите, за които ще има увеличение, ще нарасне съответно с
44,2 на сто при първия вариант и 39,0 на сто при втория вариант. При втория вариант увеличението е по-малко, доколкото преди това е извършено осъвременяване на пенсиите по чл. 100 и преизчисляването се извършва от по-голям основен размер на пенсията.

Кои пенсионери няма да получат увеличение?
Преизчисляването на пенсиите няма да доведе до положителни последствия за всички пенсионери. Оценките показват, че между 496,9 и 612,8 хиляди пенсионери, чиито пенсии са отпуснати до 31 декември 2019 г., няма да получат никакво увеличение в резултат на преизчисляването. Това се равнява на между 23,2% и 28,6% от общия брой на пенсиите, отпуснати до 31 декември 2019 г.

• Доминираща (и при двата сценария) е групата на пенсионерите с много ниски размери на пенсиите. Дори и при използване на много актуален средномесечен осигурителен доход, между 263,0 и 278,2 хиляди пенсионери ще продължат да получават пенсии в минимален размер. При втория вариант, когато преизчисляването се извършва след осъвременяването на пенсиите, броят на онези, които няма да получат увеличение, е по-голям,
заради актуализацията на размерите в резултат на осъвременяването на пенсиите от 1 юли 2021 г.
• Между 38,9 и 49,6 хиляди пенсионери с най-високите размери на пенсиите няма да получат увеличение. Броят им е по-голям при втория сценарий, защото в резултат на осъвременяването по-голям брой хора ще имат действителен размер, надхвърлящ "тавана" на пенсиите.
• Осъвременяването на пенсиите ще направи така, че за почти 133,6 хиляди пенсионери (втори вариант) преизчисляването няма да е благоприятно, защото размерът на получаваната от тях пенсия ще бъде по-висок от преизчисления размер. При първия вариант този брой е значително по-малък (43,6 хиляди лица).
• Отделно, близо 89,7 хиляди пенсионери получават пенсия за трудова дейност, за която не е изчислен индивидуален коефициент. На тази база няма как за тях да се приложи преизчисляване.
• Други около 61,7 хиляди пенсии изобщо не подлежат на преизчисляване, защото не са пенсии за трудова дейност.

Какъв е финансовият ефект от преизчисляването?
Непосредственият краткосрочен финансов ефект от преизчисляването на пенсиите, отпуснати до 31 декември 2019 г. със средномесечен осигурителен доход за 2019 г. се оценява на 316 млн. лв. месечно (вариант № 1) и 271 млн. лв. месечно (вариант № 2). При втория вариант месечният разход е по-малък, доколкото по-малък брой пенсионери ще получат увеличение, от една страна, и увеличението на средния основен размер на пенсията ще бъде по-малко, от друга.

ИЗВОДИ
Преизчисляването на пенсиите е мярка, която ще доведе до повишаване на размерите на пенсиите на много голям брой пенсионери. При актуален средномесечен осигурителен доход, като например този за 2019 г., броят на пенсиите, отпуснати до 31 декември 2019 г., които ще получат увеличение, е над 1 500 000 пенсии.
Освен голям обхват, преизчисляването ще има много сериозни положителни последици за пенсионерите, чиито пенсии ще бъдат увеличени. Оценките показват, че при двата хипотетични сценария средното увеличение на основния размер на пенсиите, които подлежат на преизчисляване и ще бъдат увеличени, е между 39 и 44 на сто, в зависимост от това дали преизчисляването ще бъде направено преди или след осъвременяването на пенсиите по чл. 100 от Кодекса за социално осигуряване.
Въпреки безспорните си положителни последици за много голям брой пенсионери, преизчисляването на пенсиите няма да се отрази благоприятно за значителен брой от пенсионерите с пенсии, отпуснати до 31 декември 2019 г. Особено важно е да се има предвид, че сред тези хора доминират пенсионерите с най-ниски пенсии, т.е. именно възрастните в особено уязвимо положение. От друга страна, трябва да се отчете и фактът, че в резултат на очакваното увеличение на минималния размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст до 250 лв. от 1 юли 2020 г., за пенсионерите с минимален размер на пенсията за трудова дейност ще се приложи по-висок процент на увеличение (близо 14 на сто), отколкото за останалите пенсии, които ще бъдат увеличени с процента по чл. 100 от Кодекса за социално осигуряване (6,7 на сто).
Не са никак маловажни и финансовите последици от преизчисляването на пенсиите. Оценките показват, че и при двата сценария може да се очаква рязко завишаване на очаквания разход за пенсии.
Само за месец, разходът за пенсии ще се повиши с между 27 и 34 на сто или с между 271 и 316 млн. лв.
Отчитайки текущото финансово състояние на ДОО, както и актюерските прогнози за следващите десетилетия, категорично се налага изводът, че преизчисляването на пенсиите, без да бъде съпроводено с компенсиращи мерки по отношение на приходите или оптимизиране на разходите, може сериозно да разклати финансовата устойчивост на държавната пенсионна система. Поради това, разумният подход предполага към мярка с подобен мащаб и въздействие да се подхожда с нагласа за намиране на баланс между краткосрочните цели за повишаване доходите на пенсионерите и съхраняването на дългосрочния потенциал на ДОО да изпълнява обществените си задачи.

Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.

Валидни за 16:10 06 Юни 2019
    Купува Продава БНБ  
USD 1.5915 1.5924 1.7374
GBP 2.4796 2.4887 2.2067
EUR 1.9560 1.9560 1.9558
Резултати | Архив