В момента наличните пари в резервите на банките са на едни от най-високите си нива от няколко десетилетия
Дори ако Европа и Америка се плъзнат обратно в рецесия с фискални дефицити, които вече са опасно големи и лихвени проценти близки до нула, финансовите власти все още имат средства за
предотвратяване на спиралата дълг - дефлация, пише Амброуз Еванс-Притчард в Telegraph, цитиран от Дарик. Дали ще имат воля да използват тези средства, ако е необходимо, и дали ще могат да
преодолеят дълбоките си различия и да действат в унисон, е друг въпрос.
Ще помогне, и ако Китай и другите страни с големи валутни резерви, спрат с атаките от техните глинени кули. Те ще пострадат също толкова, или дори повече, от развитите страни, изпаднали в
рецесия.
Докато индексът на икономическата активност във Филаделфия предвещава нова рецесия, то индексът на водещите индикатори показва бавен растеж. В такава ситуация по-добре да бъдем оптимисти.
Банките по света са повишили собствения си капитал с 500 млрд. долара, след като балонът се спука през 2008 г. Той ги принуди да отпишат активи за 3 трилиона долара, но пък в резултат ливъридж
нивата в глобален мащаб намаляха наполовина от съотношението 40 към 1 отпреди кризата.
В момента наличните пари в резервите на банките са на едни от най-високите си нива от няколко десетилетия.
Гражданите и компаниите от двете страни на Атлантика са формирали "финансов излишък" от 2.5 на сто от БВП, в сравнение с дефицит от 16% в икономиката през 2006 г.
Американските компании са заделили 2 трилиона долара в брой. Западът е по-добре подсигурен този път.
Налице са разбира се много останки от кризата. Една четвърт от ипотеките в САЩ са просрочени. Този инвентар от имоти трябва да бъде изчистен и процесът ще бъде дълъг и болезнен.
Все пак вече има предпоставки за ново покачване на цените на жилищата, които са едва три пъти годишните доходите на домакинствата, едно от най-ниските съотношения в света. А в някой от
американските мегаполиси, като Кливланд, Детройт, Синсинати и Атланта съотношението е 2.4 пъти.
Проблеми има. САЩ не могат лесно да пуснат фискалните стимули, с дефицит, който вече е 10.8% от БВП (по данни на МВФ).
Пол Кругман твърди, че с оглед на исторически ниските нива на доходността на американските облигации, САЩ могат да си позволят да повишат нивата на дълга си до тези от Втората световна война.
Да, американският публичен дълг надхвърли 120% от БВП, за да бъде победен Хитлер. А Британската империя наду дълга си до 200% от БВП, за да победи Наполеон. След това и двете страни постигнаха
световно господство.
Но в края на 1945 г, Германия и Япония бяха под окупацията на американските войски, а половината от световния брутен вътрешен продукт се създаваше в САЩ. Нямаше кой да заплаши долара и облигациите
на единствената световна суперсила.
А военната демобилизация позволи моментално намаляване на бюджетния дефицит на САЩ.
Днес ситуацията е малко по-различна. Дефицитът идва от провала да се реформират системите за здравеопазване и пенсиониране, разходите, за които ескалират вън от контрол.
Когато фискалната политика е изчерпана, тежестта трябва да падне върху паричната политика. Тук е налице огромен арсенал, дори при нулеви ставки. Както Милтън Фридман ни научи, заблуда е да се
мисли, че ниските лихви са непременно улеснение.
В момента доходността на американските облигации сигнализира за дефлация и свиване на паричното предлагане, точно както преди фалита на Lehman.
Това, което направи Бернанке през последната година е, че повиши инфлацията и стимулира покачването на индексите на Wall Street, като изкупи държавни облигации от банките. Резултатът от цялото
упражнение беше поевтиняване на долара и спад на покупателната силна на американските домакинства, въпреки увеличеното парично предлагане.
В същото време еврозоната очевидно се нуждае от пари. Агрегатът на широките пари М3 е в застой, а реално тесните пари M1 намаляват, дори и в Германия и в Холандия. Това естествено води до забавяне
на растежа на европейската икономика. Жан-Клод Трише заяви, "ние не правим QE", следвайки политиката на Бундесбанк и Берлин. Но Трише забравя, че дефлациониите мерки на Брюнинг разрушиха през 1931
г. Ваймарската република, а не хиперинфлацията от 1923 г.
Поуката от 2008-2010 г. е, че нови количествени улеснения от страна само на Фед ще сринат долара и ще доведат до рецесия. А липсата на количествени улеснения в Европа ще спре икономическия растеж.
Така че централните банки трябва да действат заедно.
Но все още светът не е в рецесия. Растежът на икономиката на САЩ може да ни изненада през това тримесечие, а и Китай може да се избегне спукването на пазарните си балони. Светът, в който живеем е
много по-отворен и свободен от този преди 80 години. Корабите и капиталът се движат свободно и политическите лидери разговарят помежду си.
Когато Франклин Рузвелт се премести в Белия дом през март 1933 г. и затвори на банковата система в САЩ, заглавията на първата страница на "Ню Йорк Таймс" бяха "Хитлер спечели мнозинство в райха,
Прусия командва", "Японските сили водят ожесточени боеве близо до Китайската стена, Нанкинг призна поражение", " Президентът предприема стъпки по военновременните закони".
АА
