В сезона на почивките, когато масово се правят резервации за лятната отпуска, заплащането с кредитна карта може да ни изненада неприятно
Развитието на платежните системи през последните няколко години направи всеки от нас притежател поне на една карта - било тя кредитна или дебитна. Според данни от статистиката на БНБ за първата
половина от изминалата година общата сума на извършените операции (заплащане на стоки и услуги и получаване на пари в брой) от терминално устройство ПОС възлизат на 644 204 308.16 лв.
Далеч по-висока е стойността на извършените операции с АТМ, където сумата на извършените операции възлиза на 3 393 931 992.00 лв. Тези цифри са показател за това, че електронните
платежни инструменти се ползват предимно за теглене на пари в брой и не толкова за извършване на покупки.
Въпреки по-ограниченото ползване на този вид инструмент за покупки, лесно можем да се натъкнем на проблем. В сезона на почивките, когато масово се правят резервации за лятната отпуска, заплащането
с кредитна карта може да ни изненада неприятно. Сюрпризът този път не е от издателите на картите, а от туристическите агенции, при които се използват. Проблемът съвсем не е в предоставянето на
възможност за плащане с кредитна карта, напротив. Подобна възможност вече предоставят достатъчно на брой агенции, претендиращи за максимално добро обслужване на клиента. Препъни камъчето, обаче е
на друго място. Туристическите агенции начисляват такса, която е процент от заплатената сума. Тази ситуация е реална и се отнася за търговците, позволяващи такива покупки и в други сектори.
Има ли законно основание търговеца да изисква такава такса?
Отговорът се съдържа в изменения в края на миналата година Закон за платежните услуги и платежните системи. Съгласно Чл. 49 (4) „При платежни операции, извършвани, чрез платежна карта или друг
подобен инструмент, получателят не може да изисква от платеца заплащане на такси за използването на инструмента.”. Този закон беше изменен с цел хармонизация с европейското законодателство и ясно
регламентира и изрично забранява събиране на такива такси. Това обаче не пречи на някои търговци да събират такава.
До какъв размер достига нереглементираната такса?
След като таксата не е законна, следователно и размерът й може да варира. За да не предизвика съмнения в платеца все пак размерът й е между 1.80% и 2.00% от сумата, която се заплаща. Всъщност се получава следното: събирайки тази такса търговеца завишава цената на стоката или услугата, която предлага с цел компенсиране на разходите си към самия доставчик на платежни услуги. Разбира се всеки, който ползва картата си често веднага би се досетил, че има нещо нередно.
Къде да се оплачем при неправомерно начислена такса?
Отговорният орган, който разполага с правомощията да разглежда такива жалби е Помирителна комисия за платежни спорове. Комисията разглежда жалби, свързани със спорове при парични преводи и при
ползване на дебитни и кредитни карти. В случай например на неправилно отразена сума при теглене или плащане с картата, както и при неправилно начислени лихви и такси ощетения има право да подаде
жалба до Помирителната комисия. Особеното тук обаче е, че преди да се подаде жалба в този орган, трябва да се отправи жалба към банката – издател на електронния платежен инструмент. Ако тя не
предостави становище в 7- дневен срок или пък това становище не ни удовлетворява, следва да се обърнем за разглеждане на жалбата към Помирителната комисия. Случаите, в които бихме могли да се
обърнем към Комисията често се посочват и в Общите условия за издаване на кредитна карта на банките.
Как действа тази Комисия?
Комисията е независим орган и има за цел да съдейства за разрешаване на спора между страните. Тя обаче не замества съдебните дела, а цели извънсъдебно разрешаване на спорове между страните. Всяка
засегната страна сама преценява дали да отправи жалба към Помирителната комисия или да се обърне към съда. Ако обаче страната отправи възражението си пред съда тя губи възможността спора да бъде
разрешен от комисията.
Друг реален проблем пред картодържателите се явяват често пъти неработещите устройства при търговците. Така ако не разполагаме със сума в кеш можем да попаднем в доста неловка ситуация. Получава се едно противоречие – от една страна стремежът към по-широка употреба на електронните платежни инструменти, а от друга невъзможността да разчитаме на този вид плащане. Въпросът, който възниква е:
Защо ПОС устройствата при търговците не функционират толкова често?
Отговорът е прост – укриване на доходи и развитие на сива икономика. За самия продавач не е без значение по какъв начин ще му се заплати, като определено предпочитана форма за тях е плащане в брой.
Именно тази форма позволява по-голяма свобода при извършване на нерегламентирани търговски сделки, целящи прикриване на обороти. Така се получава, че докато в развитите страни все по-трудно може да
бъде намерена възможност за плащане в брой, в страната ни реалността е точно обратната. Такива случаи не са рядкост в малките търговските центрове и бензиностанции, където най-честото оправдание е,
че съществува технически проблем в банката, обслужваща търговеца.
Какво да правим, когато не можем да платим с карта?
Вариантите са няколко. Единият от тях е да изтеглим нужната ни сума от близък банкомат, за да заплатим в брой. Всъщност именно това съветва служителя на касата, след като уведоми, че ПОС
устройството в обекта не функционира. Другият вариант е да се откажем от стоката, която имаме намерение да закупим. Проблемът е, че за съжаление не функционира телефонен номер, на който да бъде
подаден сигнала в един такъв случай. Вариант е още в самото начало да попитаме служител дали устройството функционира, особено ако не разполагаме с допълнително средства в портфейла си.
Друга причина, поради която продавачите често ни напътстват да изтеглим пари в брой от най-близкия банкомат е, че по този начин таксата за ползване на електронния платежен инструмент се прехвърля
от търговеца на клиента. С този трик реално се спестява немалка сума от такси, които се понасят от клиентите. Особено болезнено това може да се окаже при теглене на пари в брой от кредитна карта,
където разходите за тази операция изобщо не са за подценяване. Именно те правят този вид платежен инструмент особено неподходящ за извършване на тази операция. В такъв случай би било добре да си
дадем сметка дали сме склонни да придобием стоката или услугата на тази цена и ако не просто да се откажем от нея.
Всичките тези съображения изискват да проявим особена предпазливост при пазаруване в малки търговски обекти, като не трябва да разчитаме главно на наличността по картата.
Въпреки, че напоследък финансовата криза е обвинявана твърде често, именно тя е основен виновник за търсене на допълнителни приходи от търговците, било то под формата на нерегламентирани такси или пък прикриване на постъпления. Свитото потребление неминуемо се отразява неизбежно върху дейността на търговците, което от своя страна възпрепятства нормалната употреба с електрони платежни инструменти.
Това, което бихме могли да предоставим като съвет, в случай че Ви бъдат изискани нерегламентирани такси е да търсите правата си, сигнализирайки отговорния за това орган, а именно Помирителна комисия за платежни спорове. Мълчанието по презумпция се приема като примиряване със статуквото и не би спомогнало за премахване на тези нелоялни търговски практики. Единствено съвместни действия в тази насока биха ограничили действието на такива практики, което означава да бъдем по-активни в защитата на правата, които ни се предоставят.
Не забравяйте, че реално гласувате с парите си за даден търговец в момента, в който му платите за дадена услуга т.е. ако не сте доволни от нивото на обслужване на даден търговец – не само откажете конкретната услуга, но и не ползвайте за в бъдеще неговите услуги и споделете информацията с всичките ви приятели.
Десислава Николова
Анализатор
потребителски финанси
„Моите пари” - Българският финансов пътеводител
