Кой ще плаща за спасяването на Гърция, за какво спорят европейците в момента и може ли и България да пострада от цялата ситуация?
Гърция се задъхва тежко, но Европа не знае как точно да й даде спасителна глътка кислород. А от по-нататъшните действия на европейците донякъде зависи и съдбата на българския финансов пазар.
Ако Гърция наистина фалира или преструктурира дълга си, България, а и други източноевропейски страни ще се окажат в опасни води.
Според западни експерти, опасността за българските банки не се изразява в недостиг на капитал.
Притесненията са свързани предимно с "ефекта на доминото", който може да се отприщи, ако западноевропейски финансови институции изпаднат в затруднения поради преструктурирането на гръцките дългове,
коментира в свой анализ "Дойче веле".
В този случай, според главния икономист на Европейската банка за възстановяване и развитие /ЕБВР/ Ерик Берглоф, западните банки вероятно ще са принудени да спрат кредитните си линии за Източна
Европа. А това може да задуши всякакво по-нататъшно съживяване на икономиката. На всичкото отгоре гръцките банки в България имат статута на "системно важни", т.е. незаменими за функционирането на
финансовата и икономическа система.
Затова Европейската банка за възстановяване и развитие сложи на масата 1 милиард евро, за да подобри финансовата независимост на източноевропейските дъщерни банки от гръцките концерни-майки, като
им помогне сами да си набавят капитали на свободния пазар.
Половината от тези пари обаче вече са похарчени. Неслучайно в момента се говори за втора "Виенска инициатива" - по подобие на създадената преди две години, когато финансовата криза в Източна Европа
достигна апогея си. Западноевропейските банкови институции тогава се задължиха доброволно да запазят ангажимента си в Източна Европа и да не изтеглят оттам капиталите си. Единните им действия
тогава предотвратиха серия от фалити и финансови катаклизми в целия регион.
Подобни единни действия биха облекчили и положението на Гърция, но въпросът е в това дали доверието в страната е достатъчно силно, че всички да се включат в подобна спасителна акция. В Европа
умуват над план, който донякъде напомня за "Виенската инициатива". Ако банките-кредиторки на Гърция преоформят държаните от тях заеми в нови книжа с по-дълъг падеж, това ще даде на гърците глътка
свеж въздух.
За подобен ангажимент на частните кредитори на Гърция пледира германският финансов министър Шойбле. Противниците на този план твърдят, че разсрочването на дълговете неизбежно ще се оцени като
неплатежоспособност от страна на Гърция. Това пък окончателно ще удуши гръцките банки, защото ще им отреже достъпа до спешно финансиране отвън. Но може ли да помагаш на една страна, ако преди това
й сринеш банковата система?
Гръцката "болест" може лесно да се пренесе и към други страни, защото колабират ли гръцките банки, инвеститорите ще се изтеглят и от други държави в затруднено положение като Ирландия, Португалия,
а може би и Испания.
Да не говорим, че всички ще странят от онези банкови институции, които държат гръцки заеми или за които се предполага, че имат "черни книжа". Подобен срив на доверието в междубанковия пазар имаше
вече веднъж, когато никой не смееше да отпуска заеми на другите.
Колкото и да са изпокарани европейците, в едно те са единни: че е нужно бързо и обхватно решение, засягащо не само Гърция, но и останалите застрашени страни, така че да се предотварят евентуални
верижни реакции на финансовите пазари.
БР
