“Балоните” на световната икономика

В понеделник показателят, който отчита продажбите на жилища в САЩ на вторичния пазар се е понижил през февруари с над десет процента. Това са предизвикаха спекулации, че ФЕД е прекалил с повишаването на лихвата

Световната икономика е силно “прегрята” и “балоните” могат да гръмнат в най-скоро време, предупреди инвестиционната компания Morgan Stanley.
Първи, вследствие на рекордните цени на петрола, недвижимите имоти и надценените ценни книжа ще пострадат страните от Югоизточна Азия.
“Светът се намира в центъра на най-големия в икономическата историята балон”, твърди икономистът от Morgan Stanley – Енди Кси в публикувания от него доклад тази седмица, озаглавен “Световната икономика – балоните около нас”.
Според него – “балонът”, т.е. необосновано високата стойност на активите – недвижима собственост, корпоративни акции и суровини – в момента достига 50% от Световния Брутен Вътрешен продукт (Според предварителна оценка на Световната банка - $40 трлн. за 2004 година).
“Балонът” ще се спука скоро, като това ще стане най-напред в най-слабото звено – икономиките от Югоизточна Азия” – посочва Кси в доклада си.
Финансова криза вече се разрази в Индонезия – през август книжата на компаниите, листвани на местната борса се срутиха с 11.7%, а местната рупия загуби 3% от стойността си спрямо американския долар.
Местните власти се опитаха да успокоят пазара в сряда, като повишиха рязко основния лихвен процент в страната, а Националните банки на Япония и Южна Корея отпуснаха заем от $6 млрд. за провеждането на валутни интервенции от страна на съседите си.
“Балоните” се помпат от излишъка на свободни пари – от средата на 90-те години на миналия век, Централните банки на водещите световни икономики, въодушевени от успехите в борбата с инфлацията, направиха колосална грешка – прекалено омекотиха паричните си политики” – твърди икономистът.
В резултат на това, стойността на активите се покачи изключително рязко – капитализацията на американския фондов пазар достигна 160% от БВП на САЩ и резултатът не закъсня - през пролетта на 2000 година се спука първия “балон” – технологичният сектор.
Излишната ликвидност не се изпари – тя просто премина на пазара на недвижимите имоти, изстрелвайки цените им до невиждани висоти.
Средната цена на жилище в САЩ се покачи от 1997 година досега 69.3%, а съвкупната стойност на жилищния фонд в страната достигна 160% от съвкупния БВП. За сравнение в периода 1951-1999 г. стойността на жилищата е била в размер на 105% от БВП.
“Подобни балони се надуват в най-различни точки на земното кълбо. Интересът от страна на чужденци наду стойността на жилищата в България с 40% само за последните две години. В Австралия капитализацията на фондовия пазар се е покачила от 37% в периода 1985 – 1995 г. до 120% от БВП в момента. Съпоставката за цената на недвижимата собственост е още по-фрапираща - 176% до 337% от БВП.
Бумът не подмина и Азия – в автономния китайски район Макао жилищата поскъпнаха само за последната една година с 31 на сто, цените на имотите в Шанхай са се повишили над три пъти за периода от 2002 година насам.
Опитвайки се да ограничат спекулациите, китайските власти се принудиха да въведат извънреден данък от 5 процента върху стойността при препродажба на имотите в рамките на две години от придобиването им. Друга стъпка беше удвояването на данъка върху имоти от категорията “лукс”. (Според китайските стандарти в тази категория влизат жилищата, които са по-скъпи от $2 858 за 1 кв. метър).
Този пример се оказа заразителен – през миналата седмица и властите в Сеул прибягнаха до тази мярка – данъкът върху приходи от продажба на недвижима собственост беше повишен от диапазона 9-36% до 50%. А ежегодният налог върху жилища, по-скъпи от $578 000 скочи от 0.5% до 1-3%.
"Длъжни сме да сложим точка на спекулациите в сектора",  заявил министърът на финансите на Южна Корея - Хан Дук-Су.
Най-голямата “печатница” в света – Федералният резерв на САЩ дълго време не обръщаше достатъчно внимание на пазара на недвижимата собственост. Причината за това са икономическите теории от 1960-1970-те години, според които излишъкът от свободни капитали предизвикват засилване на инфлационния натиск, като в същото време индексът на потребителските цени в периода 1990 – 2000 г. се повишаваше плавно. Това налагаше мнението, че всичко е спокойно” – обяснява Кси.
Според него теорията не е отчела глобализацията на икономиката – потребителите харчеха парите си не само за стоки, но и влагаха в инвестиционни фондове, които периодично надуваха “балона” на различни пазари.
През август миналата година тогавашният президент на ФЕД – Алън Грийнспан за първи път изрази сериозно безпокойство от прекомерния ръст на цените на недвижимата собственост.
“Повишаването на пазарната цена на имотите прекалено често се възприема като сериозен актив, но цената може във всеки един момент да се срути” – каза Грийнспан.
В понеделник тази седмица показателят, който отчита продажбите на жилища в САЩ на вторичния пазар се е понижил през февруари с над десет процента. Това се оказаха и най-лошите данни за индекса за последните девет години и незабавно предизвикаха спекулации, че ФЕД е прекалил с повишаването на ставката по федералните фондове. През втория месец на текущата година продажбите на жилища са се понижили с 10.5% до 1.08 млн., спрямо 1.207 млн. през януари.