Най-високи са месечните възнаграждения в Хърватия - 650 евро. Втори са сърбите с 350 евро.
Българите получават най-ниски средни месечни възнаграждения от всички страни Югоизточна Европа, показва анализ на хърватското интернет издание Poslovni dnevnik. Водещи по този показател са
хърватите, които за месец юни т.г. отчитат 650 евро средна работна заплата, следвани от Сърбия – 350 евро. В Черна гора възнагражденията за месец са около 323 евро, в Румъния - 304 евро, в Босна и
Херцеговина - 275 евро, в Македония - 234 евро, а с най-ниски показатели е България с 202 евро.
Високата средна заплата в Сърбия, както оценяват сръбските специалисти, се дължи на структурния баланс и ръста на индустриална продукция, който за 2006 г. е 14,6%. Безработицата в Сърбия обаче е
една от най-високите в региона, а в сравнение с новите членове на ЕС България и Румъния, процентът на сърбите без постоянна трудова заетост е изключително висок. Ето защо, това че те имат по-високи
доходи от западните си съседи, съвсем не означава, че могат да си купят повече неща в съответните страни. В региона най-високи са производствените цени на стоките за потребление в Хърватия. В
България цените са малко по-ниски от сръбските, а в Босна и Херцеговина - значително по-ниски в сравнение с тези в бившата югостолица. Изключение правят само цените на комуналните услуги.
Според анализ на Съюза на независимите хърватски синдикати (СНХС) средната потребителска кошница за четиричленно семейство месечно струва около 780 евро. Ако семейството няма собствено жилище и
плаща квартира, разходите му се увеличават с 205 евро. Това показва, че семействата, разполагащи със собствена къща или апартамент, могат да покрият 80% от месечните си разходи дори само с
едномесечно нетно възнаграждение от 670 евро.
В Хърватия повече от 400 хил. работещи получават брутна месечна заплата по-ниска от 300 евро и около 700 хил., чиято брутна заплата не надвишава 950 евро. Средната пенсия в страната е 268 евро, а
прагът на бедността 218 евро. Около 550 хил. са възрастните хора, получаващи пенсии под допустимия минимум, което показва, че всеки втори хърватин с недостатъчни за живот доходи, е пенсионер.
„В графата средна работна заплата Федерация Босна и Херцеговина изостава значително не спрямо страните от Западна Европа, но сред страните от региона“, се казва в годишния анализ на ЦРУ за страните
от Югоизточна Европа. Средната заплата в мюсюлманската част на федерацията е около 300 евро, а в православната Република Сръбска – 250 евро.
Според председателя на Съюза на независимите синдикати в Босна и Херцеговина Едхем Бибер, повече от половината работещи в страната получават трудови възнаграждения много по-ниски от официалната
статистика. Бедността принуждава родителите да лишават децата си от основни хранителни продукти, което в по-късен етап довежда и до тежки заболявания, смята той. Парадоксът на босненската бедност
са приходите в държавната хазна, където само от ДДС са влезли 2,3 млрд. евро. Нищо от тези пари обаче не е вложено в изпълнение на социални програми, а е изразходвано от държавната администрация в
Сараево. Заплатите в държавните институции на средно равнище са няколко пъти по-високи отколкото средните за страната.
Според данните на Агенцията за статистика в Босна и Херцеговина най-високи заплати заработват заетите във финансовия сектор и работещите във фирми за доставка на газ, ток и вода – около 670 евро.
Средната работна заплата в Република Сръбска за последните девет години е повишена три пъти, а в останалата част на федерацията - два пъти. Така разликата между двете автономни територии на
страната в сравнение с първите години от края на войната през 1995 г. вече е смъкната на 15%.
Според анализ на бившия финансов министър на Република Сръбска Светлана Ценич, върху ръста на заплатите в Босна и Херцеговина най-голямо влияние оказва заетостта в обществения и банковия сектор,
докато заплатите в индустриалния сектор се намират в сериозна стагнация. „Повишеното търсене на работна сила на пазара е резултат от високата безработица и това влияе на постепенното увеличение на
възнагражденията“, смята Ценич.
Най-високи заплати получават заетите във финансовия, банковия и застрахователния сектор. В Босна и Херцеговина техните средни доходи са около 598 евро, а в Република Сръбска – 583 евро. Държавните
служители в сръбската част на федерацията заработват средно 451 евро, а в Босна и Херцеговина - 427 евро. Заетите с газ, електро и водоснабдяване получат средно 470 евро за Босна и Херцеговина и
374 евро за Република Сръбска.
За разлика от заплатите сред високоплатените дейности, където разминаването в средната работна заплата в двете автономни части страна не е голяма, в индустриалния сектор то е далеч по-изразителна.
Най-ниски възнаграждения в Босна и Херцеговина получават заетите с риболов (средно 212 евро), а в Република Сръбска – заетите с хотелиерство и ресторантьорство, както и тези в преработвателния
сектор (209 евро). В Босна и Херцеговина работещи в хотели и ресторанти печелят средно по 226 евро на месец, в гражданския сектор - 225 евро, а търговците – 231 евро. Занимаващите се търговия в
Република Сръбска заработват около 211 евро средно на месец, а образователните работници – 251 евро.
„Миналогодишният ръст на заплатите в обществения сектор не се дължи на по-висока индустриална активност в Босна и Херцеговина“, смята бившият министър финансите Ценич, и изтъква, че това може да
преобърне досегашния проектобюджетен излишък в дефицит.
КГ
